А. Ф. Александров
Числа и съдби (53) (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Числа и судьбы — ключ к пониманию прошлого, настоящего и будущего, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008)
Корекция
ira999 (2008)

Издание:

А. Ф. Александров. Числа и съдби: Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето

Руска. Първо издание

Издателство „Гарант-21“

 

Превод от руски: Татяна Кузманова Балова, 2006

Редактор: Лилия Анастасова

Предпечатна подготовка: Тодор Манов

Дизайн на корицата: „ЕЛЗЕВИР“, 2006

Формат 84/108/32. Печатни коли 24

ISBN 10 954–754–078–5

ISBN 13 978–954–754–078–1

 

ИД „Рипол классик“, 2006

История

  1. — Добавяне

РАЗГАДАВАНЕТО НА ПРОРОЧЕСКИЯ ДАР НА МОНАХ АВЕЛ

В историята на Русия е известен един факт на ясновидство или пророчество, който едва ли отстъпва по своята чудноватост и точност на предсказанията на Нострадамус или прочутата Ванга. Ако пророчествата на Нострадамус са доста спорни, тъй като са записани под формата на иносказателен текст, който може да се тълкува и разбира различно, а предсказанията на Ванга се отнасят до проблеми и съдби на отделни лица, пророчествата на монах Авел, живял в братството на Валаамския манастир, учудват със своята конкретност и точност. Известно е, че точно заради своя дар той е прекарал 21 години в заточение и е починал в затвора. По време на заточението си Авел се е срещал с мнозина желаещи да узнаят съдбата си, но ги е очаквало пълно разочарование, тъй като упоритият пророк е повтарял на всеки от тях: „На мен ми е писано не да виждам съдбите на отделни хора, а съдбините на Русия.“

Всичките му предсказания се отнасят за царските особи или за съдбините на руската държава. Нека се опитаме да разберем как е могъл да прояви своя дар и върху какво е почивал той. За целта ще използваме рождената и датата на смъртта му. Знае се с точност само годината на раждането и смъртта му, а датата не е запазена, защото монасите е трябвало да забравят светския живот при подстригване, а в затвора не са водени точни записки за смъртта на затворниците, но както вече казахме, ако в историята е запазена някоя частична дата, значи точно тя определя най-важните качества на разглеждания човек или събитие. И така, имаме две дати: на раждането през 1757 година и на смъртта през 1841 година.

Изчисление на допълнителните цифри по рождената дата:

1757 20 2 18 9

Качествата, дадени по рождение, 18 9 са сила на волята и духа (1), търпимост, познаване на истината (8) и ясновидство (9).

Цел и краен резултат от живота 20 2 — енергия (2) на истината (0), основана върху енергията, която той получава от самата природа (2). За него тези цифри се превръщат в енергия (2) на заточението (0), която се е опитвала да обуздае и да спре енергията на неговото тяло и ясновидство (2).

Изчисление на допълнителните цифри на датата на смъртта:

1 841 14 5 12 3

Причина за смъртта 12 3 — сила на волята (1) и енергията (2), даващи познание за бъдещето (3).

Резултатът, останал след смъртта 14 5 — предупреждение (1) към хората (4) за логиката на събитията, които им предстои да преживеят. За да е ясно това обяснение, трябва да кажем, че император Павел I е написал писмо с предсказанията на монах Авел, което е било заповядано да бъде отворено и прочетено 100 години след смъртта му. Императорът е убит през нощта на 11 срещу 12 март 1801 година, последната дата е взета за ден на неговата смърт.

Да изчислим допълнителните цифри:

12 3 1801 16 7 14 5

Причина за смъртта 14 5 — даденият набор напълно съвпада с резултата от смъртта или с това, което е останало след Авел. Точно по заповед на Павел I пророкът е бил хвърлен в затвора, а колкото до смъртта на императора — монахът я е предсказал с изключителна точност — тя е станала причина, която сама го е довела до смъртния му час.

Какво е предсказал монах Авел? Можем да посочим някои събития:

1. Обстоятелствата около смъртта на Екатерина II.

2. Обстоятелствата около смъртта на Павел I

3. Войната с французите, запалването на Москва и поражението на френската армия

4. На Николай I са му съобщили „нещо“ за него.

5. Предсказал е идването на Антихриста, който ще залее Русия с кръв.

6. Съобщил е за убийството на цялото семейство на Николай II и самия император.

Преди да направим таблица с датите на различните събития, трябва да дадем някои пояснения, които са много важни за разбирането на това как монахът е можел да предвиди една или друга ситуация. Всяко предсказание трябва да се опира върху съответствието между някакви цифри в различни дати, свързани помежду им. Би било справедливо, ако вземем за анализиране не случайно избрана дата от живота на един или друг император, чиято съдба Авел е успял да предскаже, и използваме връзката между рождената дата на въпросната царска особа и датата на нейната смърт, тъй като тези дати са две противоположности, които, както знаем, изграждат едно цяло. Интересно е, че даденото изследване позволява с голямо основание да си направим заключението, че Павел I е убит преди полунощ, тоест, умрял е не на 12, а на 11 март 1801 година, и точно тази дата има необходимата връзка с неговата рождена дата. Същото можем да кажем и за датата на смъртта на Николай II, който е бил убит от болшевиките на 16 или 17 юли 1918 година. Анализът на рождената дата на императора показва, че той е бил разстрелян именно на 17 юли.

Колкото до събитията от Отечествената война 1812 година, можем да кажем, че френската армия е започнала настъпление на 11, а не на 12 юни, защото това става през нощта, но преди полунощ, тъй като точно тази дата е била известна на Авел и е в съзвучие с неговата рождена дата.

Най-вероятно той е съобщил на Николай I, че ще бъде запомнен от потомците като деспот, като „кървав“ цар. Авел не е можел да знае датата на смъртта му, която не е имала необходимото съвпадение в цифрите с рождената дата на императора.

Що се отнася до идването на Антихриста, който щял да пролее кръвта на руснаците, да разруши храмовете и да донесе смърт на царското семейство, можем да кажем, че Авел вероятно е виждал събитията от Кървавата неделя, но не както те са били замисляни от вярващите в царя, а както са ги виждали и планирали болшевиките, следователно датата на това събитие трябва да бъде поправена с 22 януари 1905 година, както я споменава в трудовете си Ленин.

Да започнем да анализираме датите на събитията, предречени от Авел. За по-удобно ще запишем изчисленията във вид на таблица и ще наблегнем на цифрите, които са му давали възможност да предрича.

 

Събитие Дата Първо число Второ число Трето число Четвърто число
Година на раждане на Авел 1757 г. 20 2 18 9
Година на смъртта на Авел 1841 г. 14 5 12 3
Раждане на Екатерина II 21 април 1729 г. 26 8 22 4
Смърт на Екатерина II 6 ноември 1796 г. 31 4 19 10
Раждане на Павел I 20 септември 1754 г. 28 10 24 6
Смърт на Павел I, прието да се смята 12 март 1801 г. 16 7 14 5
Реална смърт 11 март 1801 г. 15 6 13 4
Раждане на Николай I 25 юни 1796 г. 36 9 32 5
Смърт на Николай I 8 февруари 1855 г. 30 3 28 10
Раждане на Николай II 6 май 1868 г. 34 2 22 4
Смърт на Николай II 17 юли 1918 г. 34 2 32 1
Предупреждение в писмото 12 март 1801 г. 16 2 14 5
Смърт на Николай II 17 юли 1918 г. 34 2 32 5
Кървавата неделя
Стар стил 9 януари 1905 г. 25 7 7 7
Нов стил (Ленин) 22 януари 1905 г. 20 2 16 7
Започване на войната 1812 година
Приета дата 12 юни 1812 г. 21 3 19 10
Реална дата 11 юни 1812 г. 20 2 18 2
Предаване Москва на французите 1 септември 1812 г. 22 4 20 2
Стигане на руските войски до границите на Русия 21 декември 1812 г. 18 2 14 5

 

Да анализираме цифрите, за да разберем принципа на предричането.

Смъртта на Екатерина II и Павел I са предсказани въз основа на това, че четвърто число в рождената дата съвпада с второ число в датата на смъртта. Това може да означава, че основната причина за раждането на човек стига до завършека си. Можем да твърдим, че в подобна ситуация те не са можели да избегнат смъртта, което кара Авел да си направи далечно заключение. Денят, когато всички научават за смъртта на Павел, става съдбовен и за самия Авел, тъй като 3-о и 4-о число (датата 12 март 1801 година) съвпада с 1-о и 2-о число в датата на смъртта на монаха — това е наборът от цифри 14 5.

Смъртта на Николай I не може да е била известна на ясновидеца, тъй като подобно съвпадение на цифри няма, но единственото, което той е можел да съобщи на императора, е, че ще стане безмилостен (8) към хората и ще има безгранична власт (10). Ако сравним допълнителните цифри в рождената дата на Авел и в датата на смъртта на императора, в първо и трето число във всяко от изчисленията на второ място (числата са двузначни) виждаме еднакви цифри: 0 и 8, което дава възможност на пророка да разбере истината (0) само по един-единствен параметър — 8, тази цифра отговаря за добрината и търпимостта, които не са били присъщи на Николай, и монахът го е отбелязал.

Колкото до предсказанието за трагичната гибел на Николай II и неговото семейство, можем да предположим, че тази смърт не е била предопределена и е имало възможност да се избегне. Като основание за подобно твърдение може да служи фактът, че в датите на раждането и смъртта съвпадат 1-о и 2-о число, които отговарят за бъдещето на човек, но тъкмо тези цифри дават право съдбата му да се промени. Както виждаме от изчислението, това са цифрите 34 7. Те означават следното: знанието (3), получено от човек (4), което му дава възможност да промени заобикалящия го свят (7), за да избегне предсказаните събития. Николай II обаче е избрал по-лесния за себе си път, което го води до трагедията. Той оставя решаването на проблема в ръцете на съдбата, късмета или успеха (7). Така че той сам става причина за собствената си и гибелта на цялото си семейство. Естествено, че това не освобождава от отговорност и осъждане действията на болшевиките, Ленин и преките изпълнители на смъртната присъда, но тази разправа е можела да се избегне, като предварително се предприемат мерки за отстраняване на самите изпълнители на присъдата. Императорът е бил длъжен да не допусне разцвета на болшевизма в Русия, но за целта Николай II е трябвало да предаде властта на брат си Михаил и само така е можело да се избегне нещастието, но той не го е направил.

Ако сравним датата на отчитане на времето преди отварянето на предсказанието (12 март 1801 година) и датата на разстрела на императора (17 юли 1918 година), ще открием смайваща връзка между предсказанието или предупреждението и това, което се е случило.

Дата на предсказанието 12 март 1801 година; числа 16 7 14 5.

Дата на разстрела 17 юли 1918 година; числа 14 7 22 5.

Както виждаме, в предсказанието се настоява (1) да му се вярва, то е логически обосновано (5) и дава съвет да се промени ситуацията в Русия (7). В датата на смъртта на императора и неговото семейство виждаме знанието за тази смърт (3), което не е било прието като план за действие (5), а е оставено на шанса (7). Изходът е ужасен, но още по-изненадващо е безгрижието на самия Николай II, който не е пожелал да се подчини на предсказанието на неизвестния монах. Не бива да се учудваме на това поведение на императора, тъй като неговият характер има значение 1, което говори за стремежа му да стане по-силен, отколкото е в действителност. Той старателно е играел ролята на император и е оставал абсолютно безволев човек, неспособен да вземе волево и отговорно решение.

Много е възможно точно заради това предсказание той да е напуснал Зимния дворец в деня на Кървавата неделя и да е дал на жандармеристите свобода на действие в случай на заплаха от страна на демонстрантите. Много е важно, че неговото второ число е 7, което не допуска подобно решение, следователно е станало преминаване на цифрите 7 в 6, което създава в психоматрицата на Николай II нов знак — 666, въплътил се напълно в събитията от Кървавата неделя, когато 777 са преминали в 666 (9 януари 1905: 25 7 7 7). Естествено, първоначален тласък на това преминаване са дали активните въоръжени действия на болшевиките, които са вървели в колоната. Но никой няма право да снема отговорността на Николай II, тъй като точно той е разчитал на късмет, когато е заповядвал свобода на действията с недоволните от неговото управление. Най-вероятно той се е надявал в клането да загинат онези, които са заплашвали него и семейството му. Трябвало е по-точно да разбере предсказанието, в което се говори за човек, който руши храмове, а хората са вървели към Зимния дворец с икони, следователно не е трябвало да се стреля по тях — това само е щяло да засили Антихриста, за който е говорил Авел.

В датата 22 януари 1905 година (Кървавата неделя) виждаме пълно съвпадение на първото и второто число (20 2) с аналогичните цифри на самия Авел, което му дава възможност да предвижда това събитие.

Започването на Отечествената война 1812 година се определя от датата 11 юни 1812 година, където и четирите числа (20 2 18 9) съвпадат с цифрите в рождената дата на Авел, което също обяснява знанието на това събитие от монаха. Предаването на Москва на французите е белязано от 3-о и 4-о число, които са равни на 20 2, а стигането на руските войски до границите на Русия има за 1-о и 2-о числата 18 9, което също отговаря на числата на ясновидеца.

Следователно можем да твърдим, че Авел наистина е роден с дарбата на ясновидец, тъй като четвърто число е равно на 9, а това е знак на пророчество и ясновидство. То може да се разкрие, когато човек достигне качествата, маркирани от първо и второ число: 20 2. За да разберем тези цифри, трябва да си спомним за преминаването на цифрите 22 в 4, тогава ще получим 4 и 0 — ограничаване на собственото тяло (пост, монашество, отшелничество във Валаамския манастир, а след това — продължителен затвор).

Само благодарение на това, че е станал монах, а управниците, които са го лишили от свобода, са били жестоки, Авел е станал пророк. Той почти не е грешал в предвижданията си, но не бива да забравяме, че всяко ясновидство трябва да има основа. Такава могат да станат връзките между допълнителните цифри на различни събития с допълнителните цифри на рождената дата на самия ясновидец или между две събития, разглеждани от пророка (раждане и смърт на някого). Естествено, Авел не е ползвал цифровата система, но тъкмо тя отговаря на въпроса как е успявал да предвижда събитията.