А. Ф. Александров
Числа и съдби (55) (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

КРАЙЦЕРЪТ „ВАРЯГ“ И КАНОНЕРСКАТА ЛОДКА „КОРЕЕЦ“ — КОЙ Е ГЕРОЯТ?

Кой не помни думите от известната песен: там сред вълните, където вей се Андреевски флаг, битка неравна в морето води красавец „Варяг“.

Ний пред врага не свалихме славен Андреевски стяг. Ние „Кореец“ взривихме, ний потопихме „Варяг“.

В душата на всеки руснак се надига вълна от гордост и печал по загиналите моряци, които смело са тръгнали срещу врага, атакували са го и са го накарали да спре. Достатъчно е да отворим Голямата съветска енциклопедия и да прочетем:

„Варят“ — руски крайцер, отличил се в боя срещу японската ескадра на 27 януари 1904 година. „Варяг“ е бил най-добрият крайцер в света (тук и нататък в цитата подчертаното е от мен — А. А.). Пътят на руските кораби скоро е бил преграден от дебнещата ги японска ескадра, включваща 1 брониран крайцер, 5 леки крайцера и 8 миноносеца. В 11:50 ч започва неравен бой, в резултат на който се поврежда рулят на „Варяг“, изкъртени са покритията на горната палуба, пострадали са 10 152-милиметрови, 7 — 75-милиметрови и всичките 47-милиметрови оръдия, убити са 1 офицер и 30 моряци, ранени са 6 офицери, включително командирът на кораба, и 85 моряци. Скоро на крайцера, който е получил опасни подводни пробойни, започва пожар. След като потапя японския миноносец и поврежда 2 японски крайцера („Азама“ и „Такачихо“, в 12:15 ч „Варяг“ и „Кореец“ тръгват да се връщат към пристанище Чемулпо. Във връзка с това, че не е възможно повредите да се отстранят бързо… по решение на Рудньов „Кореец“ е взривен, а „Варяг“ потъва. Екипажите на руските плавателни съдове са приети от чуждестранни кораби и през неутрални пристанища са върнати в Русия. Крайцерът „Варяг“ е изваден от японците, ремонтиран е и върнат в строя под името „Соя“.

От предложения от авторите на енциклопедията текст следва, че:

1. Крайцерът „Варяг“ е най-добрият крайцер в света. Нека уточним. Неговият боен коефициент е бил равен на 14 бала, докато японският крайцер „Азама“ е имал 55 бала. Можем да говорим за най-скоростния крайцер, тъй като „Варяг“ е развивал скорост до 24 възела в сравнение с 20 възела при противниковите крайцери.

2. Според енциклопедията „Варяг“ значително е повредил и извадил от строя броненосния крайцер „Азама“, кой то е имал защитна броня, дебела 6 дюйма. Защото „Варяг“ е имал най-големите 6-дюймови топове, но снаряд с подобен калибър не би могъл да пробие броня — това може само 8-дюймово оръдие, каквото е имало на канонерската лодка „Кореец“.

3. Според А. Сергеев (автора на романа „Варяг“), който за написването на книгата е ползвал исторически източници, „Варяг“ е произвел 1000 изстрела от всички видове оръдия, но не е успял да „достигне“ противника, защото е започнал да обстрелва крайцера „Азама“ от четири 8-дюймови оръдия, чиято далекобойност надхвърля 6-дюймовата артилерия. В крайна сметка всички снаряди на „Варяг“ са потънали, без да стигнат до нито един от корабите на противника.

4. В енциклопедията се казва, че корабите (множествено число) е нямало как да се ремонтират бързо, но канонерската лодка „Кореец“ е имала само една пробойна, на кораба не е имало нито един ранен, камо ли убит. Така че канонерската лодка по заповед на капитан Рудньов е била взривена, макар да е била напълно изправна и в бойна готовност, с пълен боен запас, тъй като през време на боя „Кореец“ е произвел 49 изстрела и при това е потопил един миноносец, унищожил е двата главни крайцера „Азама“ и „Такачихо“. Точно това е накарало японската ескадра да престане да преследва руските кораби, когато поразеният „Варяг“ е започнал да се оттегля към пристанището, а в това време „Кореец“ е влязъл в бой с японската ескадра и й е нанесъл големи щети. Между другото бойният коефициент на „Кореец“ е бил 0,05 бала!!!

5. Енциклопедията дори не споменава името на капитана на „Кореец“ — това е Григорий Павлович Беляев. Жалко, но в енциклопедиите липсват сведения за този велик морски командир, който е устоял на два боя с японската ескадра, нанесъл е на неприятеля чувствителни поражения и не е допуснал да има нито един ранен на кораба, като е запазил канонерската лодка в пълна бой на готовност. Ето как нашата Родина си спомня своите истински герои.

Събитията се развиват по следния начин. На 26 януари 1904 година „Кореец“ е притиснат между четири миноносеца, по него са изстреляни 3 торпеда, които не успяват да го засегнат. След успешната маневра Беляев принуждава миноносеца „Цубаме“ да заседне в плитчините, с два предупредителни изстрела спира „Такачихо“ и предприема таран срещу миноносеца „Хато“, от който той побягва. Капитан Рудньов строго осъжда действията на Беляев, спасил екипажа и кораба и дал урок на японците.

На 27 януари 1904 година „Варяг“ излиза напред, защото е много бързоходен. „Кореец“ го следва (при максимална скорост 10 възела срещу 24 на „Варяг“). Но крайцерът всеки път спира да изчака изоставащия си партньор. Точно заради поредното такова спиране „Варяг“ се превръща в мишена за далекобойните оръдия на „Азама“. Руският крайцер открива ответен огън, като не смята да срази врага, а само да не го допусне близо до себе си. На „Кореец“ предварително (още в пристанището) са отсечени всички дървени надстройки и мачти, за да не избухне пожар, пък и прицелът се насочва към корабните мачти.

Когато след 25-минутен бой „Варяг“ обръща назад, защото е цял в огън и с повреден рул, „Кореец“ започва да обстрелва последния миноносец на японската ескадра и го потапя с два изстрела. След това започва престрелка с броненосеца „Азама“ (чийто боен коефициент е 55, докато на „Кореец“ е 0,05). Броненосецът е изваден напълно от строя, а боят завършва с разстрел на крайцера „Такачихо“, който също понася сериозни за губи. „Кореец“ е принуден да прикрива оттеглянето на „Варяг“, а японската ескадра не рискува да преследва храбреца.

„Кореец“ е взривен, а „Варяг“ е потопен по заповед на Рудньов. Минават 94 години и всички пеят за подвига на „Варяг“, но никой не знае, че този подвиг принадлежи на друг кораб и друг капитан. Канонерската лодка „Кореец“ е сразила 14 противникови кораба и два пъти спечелва боя! Капитан Беляев е запазил хората, кораба и е нанесъл значителни щети на японската ескадра.

И още нещо: в мемоарите си Рудньов дори не споменава, че е бил командир на „Варяг“, но красноречиво описва как като мичман е обикалял света с крайцера „Африка“ — това много точно оценява „подвига“ на „Варяг“, при който командирът е повел хората на смърт, а не на бой.

Сега вече знаете как са протекли събитията. Да ги сравним с това, което биха могли да ни разкажат за сражението цифрите.

Капитан Рудньов: роден на 19 август 1855 година. Изчисление:

19 8 1855 37 10 35 8

и 0.

Не е възможно да получим „агресивна“ психоматрица, тъй като 888 е почти невъзможно да преминат в 111111, още повече, че вече има 111.

Какво можем да кажем за този човек. Без воля, не може да вземат решения, но е изключително взискателен по устава или заповедите отгоре; човек, който знае истината предварително, което му е позволило да предусети, че „Варяг“ няма да потъне по време на боя, а той самият ще оцелее (е, ранен наистина); егоист, който мисли само за себе си, но напълно забравя за хората; неговото чувство за вярност на клетвата води до гибел 31 човека и до раняването на 91. Точно заради неговата нерешителност корабът се озовава в ситуация, при която боят става неизбежен. Той е предварително предупреден от посолството на Корея, че Русия и Япония са влезли във война, но тъй като телеграфната линия с Русия е била прекъсната, Рудньов не дръзва да изведе корабите в Порт Артур по-рано.

Дата на започване на сражението за „Кореец“: 26 януари 1904 година.

Изчисление:

26 1 1904 23 5 19 10

и 00.

Анализът на дадената дата показва, че:

1. Основата на боя (трето и четвърто число) — 19 и 10 са силната воля (1), опитът от предишни сражения (9), истинската сила и стремежът към лидерство (10).

2. Целта на боя (първо и второ число) — 23 и 5 са енергията (2), познаването на възможностите на своя кораб (3), логическата обосновка на всички действия (5).

Увереността в себе си и кораба (1111), богатият опит от предишни сражения (99), истинското умение на канонерите, командира и целия екипаж (00), прекрасната енергия за активен бой (22), бързата смяна на маневрите и плановете в зависимост от ситуацията (3 и 5), липсата на съмнения при вземането на решения (няма 8), липсата на надежда за късмет и вярата само в собствените сили (няма 7), силата на оръдия та (4) и знанието какво е това смърт, която те вече са виждали в предишни сражения (6).

Дата на започване на сражението за „Варяг“: 27 януари 1904 година.

Изчисление:

27 1 1904 24 6 20 2

1. Причина за поражението (трето и четвърто число) — 20 и 2 е енергията, която е липсвала (0), но която е била задействана (2).

2. Резултат от боя (първо и второ число) — 24 и 6 са енергията и хората (2 и 4), които ще се озоват под водата (6), ще бъдат унищожени напразно (6).

Стремеж не към победа, а към похвала, одобрение от страна на чуждестранните командири, чиито кораби са стояли в пристанището (11), енергия и мощ на кораба (44 и 2222), които не са могли да бъдат използвани в боя, тъй като не е имало план за сражение (няма 5) и моряците слабо са познавали своята техника (няма 3), надежда, че може да се случи чудо или късмет, недостатъчен опит (9) и липса на чувство за дълг пред хората от страна на капитана (8), страх от смъртта, който кара екипажа да открие огън по водата, а не по противника (6), пълна липса на поражения за противника (00).

Тъй като „Кореец“ е принуден да стане участник и в този бой, а съдбата му изцяло е зависела не от капитан Беляев, а от Рудньов, резултатът (24 и 6) засяга и него: корабът е потопен заедно с „Варяг“. Така за канонерската лодка съдбоносен е не врагът, а безволевият командир на „Варяг“ Рудньов, който се е постарал колкото може по-бързо да забрави за своя позор, но е успял да влезе в историята като герой.