Джеймс Хадли Чейс
Няма да ти се размине (31)

II

Хари остана в сградата на голф-клуба докато не мина два часа. След като Джоан си отиде, той се върна на терасата и седна с празен поглед, вперен отсреща в един равен сектор от игрището. Беше вътрешно парализиран и изпълнен с горчиви мисли.

Не че обвиняваше Джоан, задето го беше напуснала. Тя беше постъпила разумно, разсъждаваше той. Не можеше да се очаква, че момиче с нейното положение ще се обвърже с него, след като вече знае истината. Възхищаваше се на нейната смелост да сложи точка. Беше му ясно, че тя го обича, така че решението й едва ли бе взето безболезнено. Докато си мислеше за нея, изведнъж си даде сметка колко много бе изстрадала Глори през живота си. Вече разбираше какво означава да загубиш някого, който ти е близък — а това й се беше случвало неведнъж.

Тя беше мъртва. Той самият можеше да бъде убит довечера. Не без изненада установи, че му е почти все едно дали ще оцелее, или не. Знаеше, че трябва да види сметката на Борг, за да си спаси живота, но се питаше няма ли да е по-добре, ако остави дебелака да си свърши работата, да се сложи край на всичко, вместо да доживее до своята кончина, като поеме върху съвестта си смъртта му.

Какво щеше да прави, ако успееше да очисти Борг? Имаше около петдесет хиляди долара, които представляваха прилична сума. Въодушевлението да се впусне в бизнеса с въздушните превози вече го беше напуснало. Трябваше да помисли за нещо друго. Вероятно неговият първоначален план да се поогледа из Лондон, Париж и Рим би подсказал някакво решение. Ако убиеше Борг, за него щеше да е по-безопасно в Европа, където можеше просто да изчезне.

След повече от час непрекъснат размисъл Хари се отърва от мрачното си настроение и реши, че е безсмислено да вдига ръце като пораженец. В света има толкова много други жени, каза си той. Все още съществуваше път към щастието, ако успееше да се отърве от Борг.

Влезе в клуба и помоли управителя да му повика такси. Докато чакаше, изпи едно уиски и изяде един сандвич, а когато то пристигна, Хари каза на шофьора да го откара в неговата банка.

Борг, който дремеше в колата си, забеляза идването на таксито. Той го проследи от игрището за голф до центъра на града. Видя как Хари влиза в банката и излиза с издута чанта. Наблюдава го как говори с шофьора на таксито и как след това изминава пеша няколкото ярда до Националната Калифорнийска банка. Онзи пропълзя подире му и паркира отвън.

Понеже знаеше, че Борг го следи, Хари трябваше да се престори, че тегли десетте хиляди долара, които се предполагаше, че идват от страна на Джоан. Той проведе няколкоминутен разговор с банковия касиер във връзка с условията за откриване на сметка, след което, като прецени, че е останал вътре достатъчно дълго, за да приспи подозрителността на Борг, каза на касиера, че ще дойде по-късно, и излезе отново на улицата. Поръча на таксиметровия шофьор да го закара на паркинга, където беше оставил колата си.

През цялото време автомобилът на Борг се намираше зад него. Той не правеше никакви опити да се прикрива.

Докато Хари плащаше на таксито пред паркинга, Борг спря до него и се подаде от прозореца. Двамата мъже кръстосаха погледи. Никой от тях не обели дума, докато другата кола не си тръгна. Тогава Борг каза:

— Днес ти беше труден ден, а приятелче?

— Да — отвърна Хари и стисна още по-здраво чантата.

Макар че се чувстваше що-годе защитен сред преливащата от хора главна улица, той нямаше намерение да рискува с Борг и съжали, че си беше оставил пистолета в бунгалото.

— Взе ли мангизите? — попита наемният убиец, вперил очи в чантата.

— Да, взех ги.

— Тя тръгна ли си?

— Да.

— Ти от нейната банка ли идваш сега?

— Точно така.

Борг кимна. Изглеждаше удовлетворен.

— Тя май не изглеждаше твърде радостна, а, мой човек? Не й ли се услади да си даде паричките?

— Не беше възхитена — отвърна Хари с рязък и твърд глас.

— Е, няма значение, щом работата е свършена. Ще се видим довечера в десет. И без никакви лудории, нали?

— Същото важи и за тебе — рече Хари и като му обърна гръб, тръгна към колата си.

Борг го проследи с поглед, присвил очички, после даде газ и изчезна. Докато Хари изкара автомобила си от претъпкания паркинг, от него вече нямаше и следа.

Върна се в мотела. Отскочи до офиса и помоли администраторката да прибере чантата му в сейфа. Докато вървеше към бунгалото си, забеляза, че колата на Борг беше паркирана пред неговата къщичка. Предположи, че маститият главорез е на прозореца и го наблюдава иззад пердето.

Влезе в бунгалото затвори вратата и я залости. След това отключи чекмеджето на скрина, където беше сложил пистолета и кутията. Това, че нищо не беше пипано, го успокои и той заключи отново. Взе банските си гащета и една хавлия, излезе от бунгалото и се запъти към плажа.

Прекара следващите два часа в плуване и излежаване на пясъка, решен да запази ума си бистър и да си наложи да не мисли за онова, което му предстоеше. На връщане към мотела се отби в бара и уби половин час с две уискита и вечерния вестник. Тъкмо минаваше седем часа, когато се прибра в бунгалото. Установи, че колата на Борг я няма. Обръсна се, взе си един душ и облече тъмен всекидневен костюм. После отиде в ресторанта, взе със себе си инструментите, които беше поискал назаем, като ги зави внимателно със салфетката, в случай че Борг продължаваше да го наблюдава. Вечеря, след което мина през администрацията и си прибра чантата.

Междувременно беше станало осем и половина и здрачът се спускаше. Той се заключи в бунгалото, запали лампата и дръпна щорите. Извади от чекмеджето кутията с пистолета и я остави на масата. Чувстваше стомаха си стегнат и му се гадеше. Беше успял до момента да запази съзнанието си незамъглено от опасения за онова, което предстоеше да се случи през следващите два часа. Но когато погледна към оръжието в дървената кутия, истината за неговото критично положение се стовари с пълна сила отгоре му. Трябваше да отиде сам на плажа, където щеше да го чака Борг. Единият от тях щеше да преживее срещата. Онзи плуваше изцяло в свои води. Беше професионален убиец. Всичко, на което Хари можеше да разчита, беше елементът на изненада и надеждата, че Борг няма да го убие, преди да се увери, че наистина е донесъл парите.

Хари си наля юнашка доза уиски, с чиято помощ успя да поуспокои разиграните си нерви. Взе вечерния вестник, който беше донесъл със себе си, и го разкъса на две части. Направи две подложки от надиплена хартия и ги натъпка в кутията. Отвори чантата и извади пачка стодоларови банкноти. Пъхна една от тях между цевта на пистолета и отвора на кутията, маскирайки дулния срез. Останалите банкноти сложи най-отгоре върху кутията и ги стегна с ластик. Отстъпи назад и критично огледа произведението си. Създаваше се впечатлението за плътно наредени стодоларови банкноти, точно както той искаше. По нищо не личеше, че вътре има пистолет. Той взе кутията и още веднъж провери дали пръстът му може да влезе през дупката на дъното и да се сгъне около спусъка.

После я постави на масата и закопча кожената чанта. Предпочиташе да я вземе със себе си, но беше решил, че ако нещо обърнеше плановете му и го убиеха, парите на бива да попадат в ръцете на Борг. Тъй като не беше сигурен дали той не продължава да наблюдава бунгалото, Хари се отказа от връщането на чантата в сейфа на рецепцията. Ако Борг го видеше, веднага щеше да разбере, че е намислил да го изиграе.

Той повдигна дюшека на леглото, бутна чантата отдолу и издърпа кувертюрата.

Време беше да тръгва. Сложи си шапката, запали цигара и излезе от бунгалото, като заключи вратата след себе си.

Качи се в колата, остави кутията на седалката до себе си и бързо подкара по Бей Шор Драйв. Мина по Ла Жюн Роуд и се насочи към първокласното шосе № 27.

Когато стигна при канала Тамаями, вече се беше стъмнило. По широкото шосе имаше интензивно движение по посока към Маями. Май беше единственият, който напускаше града, и непрекъснатото припламване на автомобилните фарове, които се носеха насреща му, го измъчваше.

Светещите стрелки на часовника показваха девет и двадесет, когато мина покрай гората, където двамата с Глори бяха спрели и където шофьорът на цистерната беше попитал за пътя до сервиза „Денбридж“.

Сети се за Глори. Вече бе осъзнал, че изобщо не е трябвало да я изоставя. Тя беше като него, докато Джоан беше представителка на друга класа. Каквото и да направеше, Глори никога не би се шокирала. Ако беше жива, сега щеше да пътува заедно с него, за да се срещне лице в лице с Борг. Никога не би му позволила да тръгне сам.

Хари стигна до разклона за Колиър Сити и зави наляво. Часът беше вече десет без десет. Усещаше как сърцето му бие като ковашки чук, а ръцете му лепнеха от студена пот. След пет минути фаровете му осветиха планините от мидени черупки от двете страни на пътя. Угаси фаровете и остана един безкраен миг, загледан в просторния плаж и хвърлящото лунни отблясъци море.

Луната плуваше в безоблачното небе като щит от полирано сребро. Нейната мъртвешка бяла светлина очертаваше черни сенки, но плажът беше толкова светъл, че Хари беше в състояние да различи всяка дреболия и дори гънките на пясъка, които сякаш бяха осветени от прожектор.

Борг не се виждаше никакъв.

Хари слезе от колата и взе кутията под мишница. Бавно тръгна към края на пътя и вървя, докато пред очите му не се откри целият безлюден плаж. Зърна разпръснатите водорасли, които сочеха гроба на Глори. Извърна бързо глава, сякаш разтърсен от тръпката на ужас, която премина по тялото му.

Както стоеше и се ослушваше, му се стори, че долови някакъв лек шум наблизо — толкова тих, че се усъмни дали изобщо е чул нещо. Хари изтръпна, полазиха го мравки. Съвсем бавно обърна глава и погледна надясно.

Борг беше там — масивна, черна, мрачна фигура, облегната на едно дърво на десетина ярда от него.

Хари остана като вкаменен, впил поглед в убиеца.

— Носиш ли сухото, приятелче? — попита Борг с хриптящ шепот.

— Да — отвърна Хари. — Къде е гаечният ключ?

— У мене е — каза Борг. Той вдигна дясната си ръка и направи две крачки напред, излизайки от сянката. Луната освети тридесет и осемкалибровия автоматичен пистолет, който държеше насочен към Хари. — Умната, мой човек — продължи дебелакът. — Без номера! Дай да видим мангизите!

„Май ще се получи!“ — помисли си Хари. Устата му беше суха, сърцето му галопираше толкова бясно, че почти не можеше да диша. Сметката му се беше оказала вярна. Борг не възнамеряваше да го убива, докато не се убедеше, че той е донесъл доларите.

— Тук са — с пресипнал глас рече Хари. Кутията се плъзна изпод мишницата му и се озова в дясната му ръка. Палецът и кутрето му я стискаха от двете страни, а показалецът му се пъхна в дупката и обхвана спусъка.

Борг моментално включи мощния фенер, който държеше в лявата си ръка. Светлинният лъч заслепи Хари, но присвитите му очи веднага уловиха туловището на другия, защото се беше преместил малко вляво.

— Покажи ги — рече Борг.

Хари се обърна с лице към него. Извъртя кутията така, че скритият пистолет да сочи право в гангстера.

Чу как тежкото дишане на Борг секна за миг, когато лъчът на прожектора се концентрира върху кутията в ръката му. Хари инстинктивно усети, че онзи е надушил измамата. Очите на Борг бяха възприели бутафорния образ на предмета, бяха го изпратили на мозъка и той бе подал сигнал за тревога. Разбра, че разполага само с онази част от секундата, която делеше мозъка на убиеца от изпращането на импулс до пръста на спусъка.

Хари натисна спусъка на скрития пистолет. Той изгърмя едновременно с излизането на пламъка от оръжието на Борг. Двата пистолетни изстрела се сляха в едно.

Дум-дум куршумът улучи Борг малко под сърцето и го отхвърли назад. Той падна като повален от касапска брадва бик. Пистолетът му изтрещя още веднъж и още веднъж, а куршумите раздраха със свистене нощното небе.

Частица от секундата след като беше стрелял, Хари почувства мъчителна болка в десния си бицепс. Кутията изпадна от парализираните му пръсти и той политна назад, притискайки раната с лявата си ръка.

Възстанови равновесието си и се втренчи в рухналото туловище на Борг. След това бавно и несигурно се приближи, вдигна електрическия фенер с лявата си ръка и насочи лъча му към мъртвото лице на Борг.

Гледа го известно време, с капеща от пръстите кръв, после, доволен, че го е убил, се отдалечи като продължаваше да притиска ръката си. Кръвта се просмукваше през сакото му. Вече чувстваше изтощение и замайване. Разбираше, че трябва да спре кръвта. Спомни си за Джо Франкс, който беше прострелян в ръката и който беше умрял от загуба на кръв. Успя да си съблече сакото. От усилието изпита толкова силно гадене и слабост, че му се наложи да седне на пясъка. Успя някак да навие нагоре ръкава на ризата. Беше улучен в меката част на ръката и кървеше обилно. Превърза раната с носната си кърпа и здраво я стегна, захапал със зъби единия й край. Няколко минути си почива, опрял глава на здравата ръка.

Е, беше победил Борг, мислеше си той. Отърва се на косъм от смъртта, но го беше направил. Онзи беше ли донесъл гаечния ключ? Струваше му се малко вероятно, но беше длъжен да провери.

Изправи се бавно на крака и вдигна прожектора. Отиде при Борг, коленичи до него и опипа масивното му тяло, но не намери инструмента. Като взе кутията с пистолета, Хари навлезе в гората. След няколкоминутно ходене се натъкна на автомобила на Борг, но гаечният ключ не беше там. Дали Борг го беше изпратил в полицията или го беше оставил в бунгалото си? Предположи, че е по-вероятно да го е оставил в бунгалото.

Тръгна с несигурна крачка към началото на пътя и се спря, за да погледне назад към мястото, където беше погребал Глори.

— Сбогом! — промълви Хари. — Неприятно ми е, че те оставям тук, но какво мога да направя…

Сетне се обърна и се запъти към колата си.