Джеймс Хадли Чейс
Няма да ти се размине (24)

II

През отворения прозорец, закрит само от тънко перде, гласът на Глори достигаше ясно до Борг, който се беше облегнал в тъмното върху стената на бунгалото.

Ако не правиш това, което ти казвам, ще се обадя в полицията и ще им кажа къде могат да намерят Хари Грийн.

Значи е бил прав, помисли си той и премести шкембето си в по-удобна поза. Не беше изминал целия път до Маями, за нищо. Този висок, добре изглеждащ негодник е Хари Грийн. Никога не би допуснал, макар че го беше следил целия ден. Вълча усмивка разтегли неговата тлъста, жестока физиономия. Това беше най-добрият възможен завършек на дългия и уморителен ден. Рано сутринта беше излязъл от хотела до летището и беше взел кола под наем. От телефонния указател беше разбрал къде живее дъщерята на Грейнър. Бе отишъл с колата до резиденцията на Грейнърови на булевард Франклин Рузвелт и беше паркирал недалече от портала. Падна голямо чакане. Синьосивото „Бентли“ се появи чак в дванадесет без двадесет. Нямаше проблеми с проследяването му. Видя срещата на Хари и Джоан, следвайки ги на безопасно разстояние, наблюдава любенето им на плажа с мощен бинокъл и през целия ден се навърта около тях. Когато накрая се разделиха, Хари го доведе до мотела и до бунгалото.

Беше чул всяка казана дума. Щеше му се да дръпне настрани пердето и да зърне физиономията на Хари, когато Глори го атакува. Помисли си, че това е гледка, която си струва.

В продължение на един безкраен миг Хари стоя като парализиран — мозъкът му блокира от онова, което каза Глори. После върна съвсем бавно двата костюма в гардероба и го затвори. Седна на леглото като човек, чиито крака изведнъж бяха загубили силата си и не го държаха. Зяпна в нея с парещи очи и плувнало в пот лице.

Тя не го поглеждаше. Трепереше, а лицето й беше изопнато и пребледняло. Мъчеше се да запали цигарата, взета от пакета, който беше пуснал в скута й.

— Вече години наред — рече тя с неравен, приглушен глас — се държа като малодушна идиотка. Опитвах се да намеря щастието, като раздавах любовта си на разни мъже. Какво ли не правех, за да съхраня обичта им, но рано или късно те ми се насищаха и ме изоставяха. Навярно вината е в мен. Предполагам, че ставаше така, защото никога не зачитах себе си. Вършех невъзможното, за да ги направя щастливи, поставяйки тях на първо място, а себе си на последно. Сега разбирам, че това ми е било грешката. Не са го оценявали. Мислели са си, че съм малодушни глупачка, която може да бъде използвана и захвърляна, когато им скимне. Когато се запознах с тебе, не ми се вярваше, че ще е нещо сериозно. Очаквах да ме захвърлиш точно като предишните. После, когато ми разказа за намерението си да извършиш този обир и ме накара да ти помогна, започнах да си въобразявам, че си искрен и че искаш да останеш при мене. Помислих си, че след всичко, което направих за тебе — след като ходих при Бен и изтърпях обидите му, след като ти помогнах да се превърнеш в Хари Грийн, — заслужавам малко уважение. Когато ми съобщи, че те търсят за убийство, аз не се поколебах да остана на твоя страна. Ти ми принадлежеше, принадлежах ти и аз. Така гледах на нещата. Независимо от всичко, което беше направил, щях да съм с тебе. После се появи онази блондинка. В момента, в който видях как се хилиш като шут насреща й, разбрах, че наистина съм пълна нула за теб. Беше взел всичко, което можех да ти дам, и вече бе готов да си вървиш. Заряза ме тук целия ден, сякаш изобщо не съществувам. Мене ако питаш, хубаво направи, че излезе. Струва ми се, че бях малко разстроена, а когато човек е разстроен, вижда нещата по-различно. Неочаквано ми хрумна, Хари, че за първи път в живота си съм в положение да мога да диктувам на някой мъж. Дадох си сметка, че ти си първият мъж, който няма да ми избяга и не е в състояние да направи нищо, за да ми се противопостави. Беше много вълнуващо усещане. Вече си налапал кукичката и независимо колко силно се мяташ, няма да се отскубнеш. На мене от десет години все това ми се случва. Сега е твой ред и ще ми достави огромно удоволствие да си седя и да гледам как се гърчиш. Ти обеща да се ожениш за мене. Ще се радвам. Знам, че няма да е брак като брак, но ще ми даде сигурност, каквато никога преди не съм имала — нещо, от което остро се нуждая. Ти измами Бен с петдесет хиляди долара. Е, тъй като ще ти бъда съдружник, искам двадесет и пет хиляди от тях. Бих могла да поискам и повече, без да си в състояние да ми откажеш, но не желая да бъда непочтена. Искам половината и смятам да ги получа. Това е положението! Ако беше постъпил честно с мене, нямаше да стане така. Щяхме да бъдем щастливи заедно. Щяхме да отидем в Лондон, Париж и Рим, както обещаваше. Сега ще работим съвместно в бизнеса с аеротакситата като равностойни партньори. Ще кажеш на дъщерята на Грейнър, че си преценил: заедно със съпругата си имаш достатъчно пари, за да започнеш на дребно, така че не искаш нито помощта, нито любовта, нито влиянието на баща й. Мисля, че все още мога да направя човек от тебе, Хари. Ти си егоист, грубиян и си доста тъп, но се надявам да променя всичко това. Ще ти казвам какво да правиш и ти ще го правиш. Ако се опънеш, ще те издам на полицията. Това не е заплаха, това е обещание.

През първите няколко минути, докато Глори говореше, Хари едва не се задуши от ярост. Но положи усилие и овладя своя бяс. В момента, в който тя свърши, той отново можеше да разсъждава и беше хладнокръвен и внимателен.

„О’кей — каза си той. — Значи са те хванали на въдицата!“ Какъв наивник беше да мисли, че би могло да стане по друг начин! Беше толкова привикнал Глори да постъпва както той иска, че въобще не му беше минала през ум възможността за изнудване от нейна страна.

— Не можеш да постъпиш така, Глори — отчаяно рече той. — Нищо няма да излезе. Ще те намразя. Нали не би искала да живееш с мене с усещането, че те мразя?

— Защо не? — отвърна тя, втренчила очи в него. — Защо трябва да ми пука? Аз уважавам себе си. Ти не ме обичаш така или иначе. Вече престанах да се замислям над това, какво искам и какво не искам. Става въпрос за моя живот, за моето бъдеще. Ще постъпя по този начин и ти няма да ме разубедиш. Мрази ме, щом искаш. Няма да нараниш толкова мене, колкото себе си. Смятам да се омъжа за тебе, защото това ще ме направи по-обезпечена. Ако се хванеш с някоя друга, ще се разведа, но ще получа издръжка и обезщетение, а ще задържа и онези двадесет и пет хиляди. За мене е истинско разнообразие да помисля за себе си. Не съм го правила никога по-рано.

— Да, разбирам — отвърна той, полагайки усилие да се владее. — Какво пък, по всичко личи, че положението ти е изгодно, нали? Твърдо ли си решила да действаш по този начин?

Глори го погледна решително.

— Напълно!

— Да допуснем, че ти дам тридесет хиляди? Би ли се разкарала оттук, като ме оставиш на спокойствие?

— Не! Няма да променя условията си. Утре сутринта трябва да уредиш формалностите по разрешението за сключване на брак. Ще отнеме около седмица, преди да се оженим, но аз мога да почакам. Междувременно ще се поразмърдаш и ще намериш някой, който да продава дял в бизнеса с въздушните превози. Аз също ще се поогледам. Ако тук не попаднем на нещо подходящо, ще се наложи да обикаляме докато успеем. Искам да прехвърлиш още утре на мое име двадесет и пет хиляди долара в Западна национална банка. Мисля, че засега това е всичко. Смятам, че трябва да напуснем този мотел и да намерим някое по-евтино място за живеене. Можем да наемем мебелирана лятна къща. Ще проверя това утре. А сега ще вечеряме ли? Нали казваше, че си гладен?

Хари опита последния си коз.

— Ако ме издадеш на полицията, ще натопиш и себе си. Ще ти лепнат обвинение в съучастничество и ще отнесеш десет години.

Тя мина покрай него, насочвайки се към вратата.

— Да не мислиш, че ме е грижа? Целият ми бъдещ живот е свързан с тебе. Щом тебе няма да те има, все ми е едно какво ще стане. Десетте години затвор не ме плашат. Поне няма да бъда сама и няма да се чудя откъде да взема пари, за да си платя наема. Освен това знам, че няма да ме сложат при осъдените на смърт, както ще направят с твоя милост. — Тя отвори вратата. — Идваш ли?

— Не можеш да постъпваш така с мене! — извика Хари, губейки самоконтрол. — Ще ти го върна тъпкано, ако се опиташ! Предупреждавам те, Глори! Тръгнеш ли по този път, ще намеря начин да ти видя сметката!

— Няма нужда да крещиш — спокойно отвърна тя. — Разбира се, освен ако не искаш всичко живо да разбере, че си в безизходица и това не ти понася.

— Ще те пречукам заради тази история, пък ако ще да е последното нещо, което ще успея да направя в живота си! — изрева Хари, облещен насреща й.

— По всяка вероятност ще бъде — каза му. — И тъй като знаеш какви ще са последствията, не е лошо да си направиш удоволствието!

— Добре, но не очаквай милост от мене. Може да не е веднага, но няма да ти се размине. Хич не се самозалъгвай!

— Прозорецът е отворен — невъзмутимо отвърна тя. — Ще те чуят. — Излезе и затвори вратата след себе си.

Борг потъна в сенките, когато Глори излезе от къщичката. Тя мина на няколко ярда от него, без да го види, и се запъти към ярко осветения ресторант.

Той килна шапката на тила си. Най-лесното нещо, което можеше да направи, бе да влезе вътре и да даде на оня плъх да се разбере, но май че беше прекалено елементарно. Борг беше харесал Маями и не бързаше да си ходи. Реши да изчака още малко. Беше му интересно да види какво ще предприеме Хари. Може би щеше да измисли някакъв начин да се откачи от „кукичката“.

Вътре в бунгалото Хари остана неподвижен, с плувнало в пот лице. Сърцето му бясно биеше. Той поседя така няколко минути, после посегна към пакета цигари, запали една и се изтегна върху леглото. Гледаше втренчено в тавана с ожесточено лице и трескаво работещ мозък.

Какво щеше да каже на Джоан? Трябваше да спечели време. Щеше да е фатално, ако Джоан разговаря с баща си при това стечение на обстоятелствата. Ако Глори си въобрази, че ще може да се изпречи на пътя му по този начин, явно допуска гибелна грешка. Вече никой не беше в състояние да го спре. Цената беше твърде висока. Обичаше Джоан, имаше вероятност да се ожени за нея. Тя щеше да наследи по-голямата част от парите на баща си. Животът му щеше да се промени изцяло. Щеше да има свой бизнес, красива съпруга и толкова пари, колкото можеше да похарчи. Глори не биваше да осуети това.

Съществуваше само едно недвусмислено решение на проблема. Устата й трябваше да бъде запушена. Ако ли не, щеше да му се наложи да превива врат пред нея до края на дните си — нещо, което той не възнамеряваше да прави. Мисълта да я убие не го уплаши. Залогът беше твърде голям, за да се поддава на опасения. В края на краищата нали вече го търсеха за убийство. Едно повече сега не означаваше нищо за него. Трябваше да избира между нейния живот и своето бъдеще. Вече бе взел решението, докато тя говореше. Глори държеше всички козове с изключение на този, който беше у него — печелившия! Щеше да я накара да млъкне завинаги. Беше си го изпросила и щеше да си го получи…

Лежа, без да помръдне, около пет минути, с натежала от мисли глава, сетне рязко свали крака на пода и се изправи. Смачка цигарата, отиде до вратата, загаси лампата и излезе навън в топлата нощ.

От другата страна на пътя се намираше силно осветеният ресторант. Видя Глори да седи на една от масите до еркерните прозорци. Някакъв келнер я обслужваше и тя говореше с него.

Хари тръгна по пътеката, която водеше към офиса, бутна вратата и се насочи към редицата телефонни кабини. Намери в указателя номера на Хауърд Грейнър, затвори се в една от кабините и го набра.

Прозвуча мъжки глас:

— Резиденцията на мистър Грейнър.

— Бихте ли предали на мис Грейнър, че се обажда мистър Грифин?

— Моля почакайте един момент, сър.

Хари чакаше. Зазяпа се през остъклената врата във високата, грациозна, червенокоса хубавица, която се беше надвесила над сметачната машина, вписвайки нещо в книгата. От мястото, където стоеше, можеше да зърне деколтето на роклята й. Не беше в настроение, за да оцени онова, което виждаше.

— Здравей, Хари…

Той се стегна и обърна гръб на червенокосата.

— Здравей, Джоан! — Опита се да накара гласа си да звучи бодро, но не успя. — Ти беше права. Имам си проблеми тук. Тя не е настроена особено сговорчиво в момента.

— О, скъпи! Съжалявам! Мога ли да направя нещо?

— Не. Ще се оправя, но няма да стане по късата процедура. Иска повече пари. Виж, недей засега да говориш с баща си. Вероятно ще трябва да й дам повече, отколкото бях определил първоначално, и сигурно няма да ми стигне времето, за да се отърва от нея. Тя се досеща за нас, Джоан. Ще бъде по-добре да не се срещаме, докато не си отиде. Не искам да я предизвиквам. Разбираш ме, нали?

— Знаех си, Хари. Слушай, не бих ли могла аз да поговоря с нея? Предчувствах, че ще създаде неприятности.

— Не. Ти трябва да стоиш настрана! — отвърна Хари. — Аз ще имам грижата за нея. Всичко е въпрос на пари. Ще ме остави на мира, ако й платя достатъчно.

— Добре, скъпи. Няма да казвам нищо на татко, преди да си готов. Кога ще се видим?

— Ще ти се обадя веднага щом си тръгне. Може да отнеме ден-два, но аз мисля за тебе и те обичам. Знаеш го.

— Да, Хари. Знам го. Аз също мисля за тебе. Сигурен ли си, че не бих могла да бъда полезна с нещо?

— С нищо. Ще уредя всичко сам. Дай ми няколко дни. Ще ти позвъня в момента, в който се отърва от нея. Обичам те, Джоан!

— Ох, скъпи! Съжалявам за тази история. Няма да предприемеш нищо прибързано, нали?

Той се усмихна тъжно.

— Разбира се, че няма. Става дума за капризи. Ще се откача от нея, ако ще и с цената на всичко, което имам.

— Не бива да го правиш, Хари. Парите ще ти трябват.

— Ще се справя. Не се безпокой. Ще ти се обадя, мила.

Той излезе от кабината, пресече пътя и тръгна към плажа. Седна под една палма, запали си цигара и прегърна с ръце коленете си.

Борг, който седеше в наетата кола на двадесет ярда разстояние, извади своя револвер от кобура и се прицели в главата на Хари. Мишената изкушаваше и той с усилие на волята се въздържа да не натисне спусъка.

Без да подозира, че е само на косъм от смъртта, Грифит разсъждаваше над необходимостта да измисли някакъв безотказен план, за да елиминира Глори. Обстоятелствата го улесняваха. Бяха току-що пристигнали в Маями и никой не ги познаваше. Джоан щеше да остане с впечатлението, че Глори е напуснала града. Тя нямаше нито роднини, нито приятели, които биха поискали да разберат какво се е случило с нея. Това беше важно. Обикновено някой любопитен родственик предизвикваше полицейско разследване. Глори беше сама. Нямаше човек, който да го е грижа дали тя е мъртва или жива.

Но трябваше да внимава. На врата му вече висеше едно убийство. Този път със сигурност не биваше да допуска никаква грешка. Как щеше да се отърве от трупа? В това се състоеше най-големият проблем. Седя и пуши повече от час, докато не реши какво ще прави. В края на втория час стана, изтръска пясъка от дрехите си и се върна в мотела. Влезе в снек-бара, поръча си сандвич и двойно уиски, и докато дъвчеше, прехвърли наум плана, който беше съставил. Той съдържаше елемент на риск, но това беше нещо естествено. Затова пък беше сигурен и прост. Но щеше ли тя да бъде нащрек? Щеше ли да се досети, че той би могъл да й запуши устата? Трябваше да внимава как се държи с нея през следващите двадесет и четири часа. Първият му ход щеше да бъде приспиването на всички възможни подозрения от нейна страна. Ако успееше да направи това, останалото беше лесно. Попита бармана дали не би могъл да му услужи с по-едромащабна карта на областта. Онзи намери една и в продължение на малко повече от двадесет минути Хари я проучва. После допи чашата си, върна картата, даде бакшиш на бармана и се запъти към бунгалото.

През прозореца се процеждаше светлина и той видя силуета на Глори на фона на трансперанта. Когато влезе и затвори вратата зад гърба си, Борг се измъкна от колата и безшумно зае отново поста си до прозореца.

Глори тъкмо обличаше нощницата си, когато Хари влезе. Той зърна за миг нейното бяло, добре оформено тяло, преди копринената тъкан да го покрие.

Тя не го погледна, отиде при тоалетната масичка и започна да разресва косата си.

Хари съблече сакото, разкопча горното копче на ризата и разхлаби вратовръзката.

— Глори…

— Да?

Тя не се обърна и продължи да се реши.

— Искам да ти се извиня — рече й. — Държах се като грубиян. Съжалявам. Наистина съжалявам!

Глори застина. Четката за коса увисна във въздуха, когато го погледна. Големите й тъмни очи се бяха спрели неподвижно върху него. Трябваше да се помъчи да срещне нейния втренчен поглед без да трепне, но не го направи.

— Какво всъщност означава това? — попита тя с приглушен и безстрастен глас.

— Поседях отвън и размислих — отвърна Хари, запалвайки цигара. — Не знам какво ме прихвана, за да ти говоря по начина, по който го направих… Нито пък разбирам какво ми ставаше докато се държах така противно с тебе. Ти си права, Глори. Дължа всичко на тебе. Постъпих ужасно лошо и съжалявам. Май винаги съм бил шаран спрямо жените. Онази хлапачка ме извади от равновесие. Не съществуваше друга жена освен тебе, преди да се появи тя. Така е. Сега, когато отделих малко време да се позамисля за нея, осъзнах какъв глупак съм. Ти си права — тя е още дете. Бях заслепен от парите й, но сега разбирам, че нейното татенце никога не би ми позволило да припаря нито до нея, нито до тях, колкото и да искам. Но аз вече не искам. — Той прокара пръсти през косата си и се намръщи. — Ти ме пораздруса, Глори. Точно от това се нуждаех. Сега съзнавам, че ние двамата ще имаме много по-голям успех, работейки заедно в този бизнес без външни благодетели. Бих могъл дори да те науча да летиш. Кроих отвън разни планове за нас двамата. Искам да ми простиш. Нямам думи да изразя колко съжалявам, че се държах така с тебе. Няма да се повтори.

„Ето, хитра кучко! Налапай се с тези измислици, а ако и те не са достатъчни да те убедят, ще ти надуя още сапунени мехури.“

— Добре, Хари — отвърна тя, продължавайки да гледа встрани. — Радвам се, че разглеждаш нещата по този начин. Ти също ме раздруса. Вероятно и двамата сме имали нужда от известно отрезвяване.

— Да! — Той си наложи да задуши искрата на гнева, който заплашваше да лумне в него. Тази реч му бе струвала много. Ефектът от нея беше незадоволителен. Беше очаквал да види как тя се разтапя, но лицето й си остана също толкова непроницаемо и студено, колкото беше.

— Е, какво ще правим? Нали не смяташ цял живот да се държиш с мене като с куче? Съвсем искрено съжалявам. Няма да се повтори. Обещавам ти.

Глори остави четката за коса и се огледа в огледалото.

— Аз също съжалявам и се срамувам, че трябваше да те заплашвам — отвърна му. — Обичам те. Ти значиш за мене повече от всеки друг мъж. Мразя се, че те накарах да изтърпиш всичко това, но за Бога, Хари, длъжна бях да го направя! Ти вече има възможността да бъдеш шефът в тази авантюра. Не се справи много добре, нали? Сега е мой ред да видя какво мога да сторя.

— Така е — съгласи се той. Трябваше да се пребори с порива си да стане, да прекоси помещението и да я удари по лицето. — Донякъде се радвам, че ти поемаш отговорността, Глори. Винаги си била малко по-умна от мене. Но виж, навън размислих и ми се струва, че ще бъде по-разумно да напуснем Маями, вместо да оставаме тук. Ще бъда откровен с тебе. Искам да се отдалеча от изкушението. Онова момиче може да се опита да се залепи за мене. Във всеки случай ще трябва да се сблъскаме с него, ако останем тука, а аз не искам да го виждам повече. Хайде да изчезнем още утре. Ще купя някаква кола и ще можем да метнем багажа в нея и да потеглим. Струва ми се, че няма да е лошо да хвърлим едно око на Ню Орлеан. Какво ще кажеш?

Това беше неговият коз и той я наблюдаваше внимателно в очакване на нейната реакция. Така сигурно щеше да я убеди, че е искрен, Разсъждаваше Хари. Тя го наблюдаваше. Можеше да се види, че все още има леки съмнения, но поддава. Подсказваше му го изражението на очите й.

— Когато отидем в Ню Орлеан, ще подам заявление и ще можем да се оженим — продължи той. — Ще уредя парите ни да бъдат прехвърлени от Ню Йорк и ще депонирам двадесет и пет хиляди на твое име. Нямам нищо против да бъдат твои, Глори. Трябваше да стане така още преди време. — Успя някак си да докара формата на своята ослепителна и чаровна усмивка. — След това ще станем истински съдружници. Как ти се струва?

Тя изви глава, но не достатъчно бързо, за да скрие сълзите в очите си.

— Да, добре, Хари.

Ръцете му се свиха в юмруци. Номерът беше успял! Беше пробил бронята й! Изиграл беше правилната карта.

— Чудесно. Хайде да си лягаме вече — каза той. — Утре ни чака много работа. — Едва се сдържа да не се изхили. — Дяволски много работа!

— Да.

Докато Глори минаваше покрай него, за да отиде до леглото си, той я хвана и я притегли към себе си.

— Всичко ще бъде наред, бебчо — рече Хари. — Само почакай и ще видиш. Ще започнем отначало.

Тя се отскубна от него.

— Не ме докосвай, моля те! — каза му. Под тънката коприна на нощницата й можеха да се видят нейните гърди, които се повдигаха и спускаха от вълнение. — Ще преглътна всичко, но ще мине известно време. Нямаш представа колко ме нарани, Хари. Човек не може да се отърсва от подобни неща за броени секунди.

— Даа… — проточи той. Би дал много, за да успее да сключи пръстите си около бялата й шия и да „изстиска“ живота от нея. — Разбирам как се чувстваш, но всичко ще си дойде на мястото.

Проследи я с поглед как си легна, после припряно се съблече, пъхна се в пижамата и се настани в съседното легло.

— Лека нощ, Глори! — каза й, докато посягаше към ключа на лампата. — Всичко ще се оправи.

— Да, Хари.

Той угаси светлината. Здрачът го притисна. Лежеше неподвижен, с работещ на високи обороти мозък. Не беше се оказало толкова лесно, колкото се беше надявал, но поне се беше съгласила да напусне Маями, а това беше от жизнено значение за плана му. Трябваше много да внимава как се държи с нея сутринта. До утре вечер с малко късмет щеше да се отървал от нея завинаги — свободен да се посвети на плановете си и което беше по-важно, свободен да се срещне отново с Джоан, но този път на спокойствие.

Мина много време, преди Хари да заспи. Някъде в ранните утринни часове, когато плахите лъчи на изгряващото слънце проникнаха през трансперанта, го събуди звук, който го накара да настръхне.

Беше плачът на Глори.