Джеймс Хадли Чейс
Няма да ти се размине (23)

I

Вече се свечеряваше, когато Хари се върна в мотела. По негова молба Джоан го беше оставила в началото на крайбрежния път.

— Сигурен ли си, че всичко ще бъде наред? — попита го тя, докато слизаше от „Бентли“-то. — Изпитвам чувство на вина спрямо Глори. Мисля, че не биваше да я зарязваш самичка целия ден. Трябваше да се върнеш по-рано.

— И това го казваш ти — усмихна се Хари. — Нямах никакъв шанс да се измъкна от тебе. Виж сега, не се безпокой за Глори. Предупредил съм я, че ще закъснея. Забрави за нея. Когато й кажа за нас тя ще разбере. Ще си тръгне още утре. Не я познаваш. Ще й дам малко пари и тя ще отиде да живее при брат си. Просто я изхвърли от съзнанието си.

Джоан не изглеждаше убедена.

— Не мислиш ли, че би трябвало да дойда с тебе? Струва ми се, че тя няма да се предаде лесно.

— Глори ли? — засмя се Хари с пресилена веселост. — Нищо подобно. Тя знае как стоят нещата помежду ни. Не би се подиграла със себе си. Ще се разбера с нея. Ще те чакам пак тука утре сутринта в единадесет. Ще отидем да поговорим с посредника за парцела. Става ли?

— Ще бъда тук в единадесет. Убеден ли си, че всичко ще бъде наред?

— Разбира се — той се наведе напред и я целуна. — Обичам те, Джоан! Беше великолепен ден! Ти си първата жена, в която се влюбвам истински.

Тя погали лицето му.

— Ти също си първият мъж, който означава всичко за мене — отвърна му. — Ще бъдем щастливи, Хари.

Той се отдръпна назад, наблюдавайки я как обръща голямата кола, а после, когато потегляше, й махна за сбогом.

Остана на средата на шосето, загледан в автомобила, докато не се скри от погледа му, след което извади пакет цигари и запали.

Беше прекарал чудесно. Не помнеше някога да е преживявал по-приятен ден. Бяха ходили да огледат бъдещото летище и веднага бе разбрал, че изборът й е правилен. Теренът можеше с минимум разходи да бъде превърнат в летище и беше само на четири мили от центъра на града. Тя му каза, че би могъл да го купи на безценица. Бил предназначен за строителен обект, но компанията, която щяла да застроява парцела, фалирала и явно друг не го искал.

Обядваха заедно в елегантен ресторант на Бей Шор Драйв. Докато се хранеха, навлязоха във фактите и подробностите. Беше го впечатлила нейната делова уравновесеност. Джоан имаше някои идеи за механизма на рекламата. Знаеше откъде можеха да купят евтино две прилични коли на старо. Той трябвало да разполага с тези автомобили, изтъкна тя, за да взема клиентите от техните хотели и да ги откарва до летището. Баща й бил директор на една фабрика за самолети, която щяла да снабди Хари с типа самолети, които искал, на намалени цени. Знаела и една компания, където баща й притежавал контролния пакет акции, която щяла да излее пистите.

— Твоята работа ще бъде да организираш полетите и да се занимаваш с персонала и самолетите — беше казала тя. — Останалото можеш да оставиш на мене. Аз ще осигурявам пътниците. Познавам всички тук, включително мениджърите на повечето хотели. След време ще установим монопол в този бизнес, Хари, и това е единственият начин да го постигнем.

Бяха разговаряли надълго й нашироко. След като напуснаха ресторанта, се качиха в колата и продължиха да говорят. Слънцето вече се скриваше зад хоризонта, когато Джоан си спомни, че баща й даваше прием тази вечер и от нея се очакваше да играе ролята на домакиня.

Когато тя си замина, Хари тръгна по крайбрежното шосе към мотела. Налегнаха го съмнения. Беше достатъчно убедителен, когато говореше на Джоан за Глори, но съзнаваше, че сега трябва да се справи с нея не само на думи, а това можеше да се окаже не чак толкова лесно.

„Длъжна е да разбере…“ — продължаваше да си внушава той. Друга възможност нямаше. Тя беше излишна. Трябваше да го проумее. Само трябваше да внимава тя да не разбере, че с Джоан са любовници. „Няма нужда да си пъха носа в тези работи“ — разсъждаваше той и забави крачка. Щеше да й обясни, че става въпрос за сделка, която няма нищо общо с нея. За Глори би било по-безопасно да изчезне заради Борг. Трябваше да постави ударението върху Борг. Тя беше умна. Щеше да разбере, че и двамата ще са по-защитени, ако се разделят.

Докато вървеше по отбивката, която извеждаше до бунгалата, Хари с облекчение забеляза, че тяхното не свети. Помисли си, че Глори сигурно е излязла някъде. Какво пък, това щеше да му даде повече време, за да сложи в ред мислите си. Не беше съвсем наясно как да я подхване.

Стигна до къщичката, натисна дръжката на бравата и отвори. Пристъпи напред в полумрака, затвори вратата и потърси опипом ключа за лампата.

— Не пали, моля те — обади се Глори някъде от мрака.

Тогава я видя — седеше в креслото с лице към прозореца. Очертанието на главата й се открояваше на фона на бялата стена. Интонацията на гласа й предизвика у него злокобно усещане. Звучеше като чужд. Сякаш говореше съвсем непознат човек.

— Какво правиш? Седиш си на тъмно ли?

Щракна ключа и бутна вратата с крак. Ако се канеше да прави сцени, щеше да я посрещне фронтално, каза си Хари. Онзи, който нанесеше първия удар, щеше да спечели битката.

Лампата над полицата светна. Погледна към Глори. Вместо да предизвика гнева му, нейният вид го шокира. Тя беше бяла като току-що навалял сняг. Очите й бяха потънали в орбитите си, така че дори срещу светлината не можеха да се видят. Кожата й сякаш се беше съсухрила и това придаваше охлузен, ръбат вид на лицето й.

Понечи да я попита какво се е случило, но се въздържа. Рече си, че би било пагубно, ако й дадеше повод да започне скандал.

— Извинявай, че не се върнах по-рано — каза той, — но бях зает. — Запали цигара и изстреля с пръсти кибритената клечка в камината. — Имах много работа.

Тя не отрони нито дума.

Изведнъж му се прииска стаята да не беше толкова малка и той да не стърчеше така над главата й. Трябваше да се провре покрай нея, за да стигне до другото кресло. Седна и се прозя широко. Даваше си сметка, че сега не е моментът да й сервира новината за скъсването им. Никога по-рано не беше я виждал да изглежда по този начин. Това го разтревожи. Изруга наум. Най-доброто, което можеше да направи, беше да е мил с нея, да я предразположи малко. Можеше да й съобщи истината и след вечеря.

— Хайде да хапнем нещо — предложи той. — Какво прави днес? Ходи ли да поплуваш?

Тя изви глава и очите й срещнаха неговите. Почувства как отново го полазиха тръпки. Никога преди не беше го гледала по този начин. Любовта, която винаги беше откривал в погледа й, беше изчезнала. Все едно, че го фиксираше някаква непозната.

— Не, не съм ходила да плувам — отвърна му с хладен, недружелюбен тон.

— По-хубаво да беше отишла. Щеше да ти се отрази добре. Хайде да вървим да ядем. Аз съм гладен, а ти?

Глори го наблюдаваше, без да помръдва.

— Как се представи онази, Хари? — попита го тихо. — Оправда ли очакванията ти?

Той изтръпна, чувствайки как в него се надига вълна от ярост.

— Какво искаш да кажеш?

— Дали прави любов по твой вкус? Дали те задоволява?

Хари се изправи.

— Млъкни! — изръмжа той. — Не искам да слушам подобни неща!

— Защо? Ти винаги си се гордеел с твоето така наречено правене на любов, нали? Защо да не те попитам дали тя те задоволява?

— Като ти казвам да млъкнеш, значи трябва да млъкнеш!

— Само не ми разправяй, че си се влюбил в нея — продължаваше Глори. — Това едва ли бих ти го повярвала. Започвам да си мисля, че ти винаги си обичал само себе си. Тя просто е новото завоевание — свежо и младо, нали? Нещо по-различно от мене. Достъпна, навита малка курва, която за момент е привлякла вниманието ти. Не е ли така?

Отворената длан на Хари се стовари върху бузата й, отхвърляйки главата й назад. Глори не помръдна, а остана свита на кълбо, загледана втренчено в него, с лице наподобяващо маска на мъртвец.

— Казах ти да си затваряш устата — рече той, надвесен над нея. — Просеше си го и си го получи. Сега слушай! Имах намерение „кацането“ да е меко, но след всичко това хич не ми пука. С тебе бяхме дотук! Можеш да си събираш багажа и да се омиташ по дяволите. По-добре е да скъсаме. Наистина мисля така. Ще ти дам хиляда долара и изчезваш. Разбираш ли?

Тя го погледна с искрящи очи.

— Няма да си отида, Хари, — гласът й по-скоро приличаше на въздишка.

— Напротив, ще го направиш! — отвърна той. — Трябва да видиш истината в очите. И двамата сме изчерпани. Няма смисъл да оставаш повече тук. Между другото, за тебе ще е по-безопасно да си заминеш. Ако Борг е по следите ни, за тебе ще е най-добре да не си при мене, а за мене — да не съм при тебе. Ако предпочиташ да останеш тук тази вечер, не възразявам. Ще наема друго бунгало. Утре обаче напускаш Маями. Пет пари не давам къде ще отидеш, но ще си отидеш. Ще намериш някой друг мъж, който да се грижи за тебе. Дотогава ще разполагаш с хиляда долара, за да се издържаш.

Мускулите на лицето й се изпънаха.

— Няма да се отървеш от мене — рече Глори със сподавен шепот. — Няма да си тръгна!

Той се вгледа в нея. Решителният блясък в очите й го смути.

— Не ставай глупачка! Не би останала там, където не си желана, нали?

Тя не каза нищо.

— Слушай, тъпачке, не разбираш ли, че съм скъсал с тебе? — рече й, повишавайки тон.

— Не! Не си приключил с мене, Хари.

Той видя как червените следи от пръстите му бавно се появяват върху страната й. Това го накара да изпита срам.

— Точно обратното — отвърна й. — Какво ти става? Не разбираш ли английски?

— Може да си мислиш, че си, но всъщност не си!

— Виж какво, не искам да си късам нервите с тебе. Това е краят! Ще те оставя да пренощуваш тук. Първата ти работа утре сутринта ще бъде да се изметеш. Трябва да преосмисля живота си. В него няма място за тебе.

— Но преди имаше, нали?

— Не започвай отново! — нетърпеливо каза Хари. — Каквото било, било! Не го избивай на чувства, Глори! На тебе ти беше добре с мене, на мене ми беше добре с тебе. Сега сме квит. Защо ще го превръщаме в драма? Това не е първият път, когато някой ти махва за сбогом, нали? На твоето приятелче Дилейни му е дошло до гуша от тебе. После е имало други. Усещането не е ново за твоя милост и ти го знаеш. Изпяла си си песента, така че свикни с тази мисъл и млъквай!

Тя го изненада с реакцията си:

— Би ли ми дал една цигара, ако обичаш? Моите ги изпуших, докато те чаках.

Той хвърли пакета в скута й.

— Изнасям се — й заяви, обърна се към гардероба, отвори вратата и извади двата си костюма.

— Аз не бих го направила — каза тя. — Само дето ще трябва да си ги прибираш обратно. Не можеш да излезеш оттук тази вечер.

Той се спря объркан.

— Искаш да кажеш, че ще си тръгнеш ти, така ли?

— Не, аз също няма да заминавам. Ще останем тук. Ще се оженим, Хари.

Усети как кръвта се оттича от главата му. Беше толкова бесен, че малко оставаше да я зашлеви. Едва успя да запази хладнокръвие.

— Какви ги дрънкаш? Да не си полудяла?

— Не само ще се оженим, но и ще бъдем съдружници в бизнеса с въздушните таксита. За първи път в себичния си живот ще правиш каквото ти се нареди!

Хари стоеше неподвижно.

— Трябва да си откачила, за да ми говориш по този начин — отвърна с подрезгавял глас. — Сложихме точката! Не искам да те виждам повече!

Глори се засмя и смехът й изпрати една студена тръпка нагоре по гръбнака му.

— Ти май не разбираш, Хари. Нямаш никакъв избор. Ако не правиш това, което ти казвам, ще се обадя в полицията и ще им кажа къде могат да намерят Хари Грийн.