Джеймс Хадли Чейс
Няма да ти се размине (21)

III

Хари отвори очи и смаяно заразглежда малката, но луксозно мебелирана спалня. В продължение на няколко секунди не можа да осъзнае къде се намира, после си спомни събитията от последната нощ и се отпусна върху възглавницата. На леглото до него Глори продължаваше да спи. Той погледна към нея и свъси вежди. Дори в съня й си личеше колко е изнервена — тялото й се мяташе, а ръцете не можеха да си намерят място. Нейното посърнало, уморено лице и гърченето й го отвратиха и той отмести очи, посягайки за цигара. Хвърли поглед към часовника си. Минаваше седем. Вече напълно разсънен, включи автоматичната кафе-машина, която стоеше върху масичката до леглото. Огледа още веднъж помещението. „Бива си го!“ — помисли. Беше скъпо, но това беше най-луксозния мотел, в който бе отсядал някога. За да има толкова хубава стая, човек би трябвало да очаква, че ще му поискат да плати суперцена.

Настаняването им беше дело на Джоан. Тя ги беше закарала до мотела с едно сивосиньо, шестцилиндрово „Бентли“, което чакаше на летището, когато се приземиха. По време на полета беше седяла до Хари в креслото на втория пилот и двамата бяха разговаряли. Глори седеше зад тях. През цялото време тя бе мълчалива и както той долови, изпълнена с неодобрение.

Беше казал на Джоан, че търси вакантно място за съдружник в някоя фирма с въздушни таксита, понеже иска да продължи да лети. Беше я попитал дали смята, че Маями предлага някакви възможности.

— Разбира се — отвърна тя. — В Маями има постоянно търсене на въздушни таксита, но няма смисъл човек да се залавя на дребно. За препоръчване е да основете своя собствена компания. Знам къде можете да намерите терен за построяване на летище.

— Нямам намерение да се разгръщам толкова нашироко — рече той. — Имам предвид само няколко „хвърчила“, с които да започна. Бих могъл да наема необходимата площ на някое от търговските летища.

— О, не бива да го правите — категорично заяви Джоан. — Нужни са ви самолети — двадесет и пет би било най-добре! — и трябва да разполагате със собствено летище. В този бизнес има вече толкова много еднолични превозвачи. За да успеете, ще трябва да ги смачкате и да наложите тук монопол. — Ентусиазмът й го заразяваше.

— Трябва да създадете фирма. Няма да е трудно. Мисля, че баща ми може да бъде убеден да отпусне малко пари.

После, с усещането че ще получи удар, той бе узнал, че нейният баща е Хауърд Грейнър — стоманодобивен и петролен магнат, един от най-богатите хора в страната.

Струва ми се, че идеята е чудесна — продължаваше тя. — Винаги съм била луда по летенето, въпреки че татко не ми разрешава да си изкарам документ за правоспособност. Мисли, че ще се пребия. Ако наистина възнамерявате да основете компания, аз ще поговоря с него.

Те спореха и обсъждаха всевъзможни подробности, напълно забравили за Глори, която седеше безмълвна и слушаше. Това беше нещо, което тя не разбираше, и при вида на силно въодушевения Хари я обземаше страх. Никога по-рано не беше го виждала в подобно състояние.

Когато пристигнаха в мотела, Джоан каза, че трябвало да се срещнат на следващия ден и да продължат разговора.

— Би ми било приятно да вляза в бизнеса с аеротакситата — рече тя. — Имам желание да ви стана конкурентка.

Хари се ухили.

— А защо не моя съдружничка? — подметна весело.

— По този начин няма да става нужда да си прерязваме взаимно гърлата.

— Може и да се съглася — отвърна тя. — Във всеки случай трябва да видите терена, за който ви разказвах. Ще мина да ви взема около обяд. Удобно ли е?

Хари каза, че ще я чака. Тя кимна на Глори и бързо се отдалечи с колата, оставяйки го зяпнал подире й — омаян не само от външността й, а и от нейните идеи.

Не беше обърнал внимание на мълчанието на Глори, докато се събличаха и си лягаха, но когато тя изненадващо подметна: „Нали щяхме да ходим в Европа, Хари?“ той се втренчи в нея, сякаш за първи път забелязваше присъствието й.

— По-добре заспивай! — отвърна грубо и угаси лампата. — Смятам да се заловя с тази работа независимо дали ти допада.

Зумерът на кафе-машината избръмча, за да му напомни, че кафето е готово. Докато пълнеше чашата си, Глори се надигна, прокара пръсти през тъмната си коса и огледа помещението.

— Знаеш ли, Хари, тук ще ни излезе доста скъпо.

— Ох, престани да намираш кусури! — каза той. Не беше в настроение за разговори. Имаше да премисля много неща и му се щеше да го остави на спокойствие през близкия един час. Искаше да си пие кафето, да лежи в това удобно легло и да мисли. Последното нещо, което би желал, бе да му се налага да слуша безкрайното дрънкане на Глори. — Налей си кафе, ако ти се пие. Готово е.

Глори усети как някакъв хлад обвея сърцето й. „Това е началото…“ — каза си тя. Познаваше симптомите. Всички мъже, които бе имала, се бяха държали по този начин, преди да сложат край на играта. Сърдитите им, пълни с досада погледи. Позата „Налей си, ако искаш…“, която всъщност означаваше: „Не чакай да си дам труд, за да го направя вместо тебе!“ Колко глупаво бе само от нейна страна, че предложи на тази блондинка да й помогне. Беше сигурна, че в момента Хари мисли за нея, и това си беше самата истина. Той се чудеше как да постъпи, ако Джоан предложи да инвестира малко пари във въздушните таксита. Трябваше да бъде нащрек, за да запази своята независимост. Нямаше намерение някакъв си дирекционен съвет да му нарежда какво да прави. Разбира се, тя беше права. Авиопарк от два самолета би означавал единствено усилен труд и нищожна печалба. Щеше да бъде истинско удоволствие да работи заедно с момиче като нея. Същинска кълбовидна мълния! Но дали говореше сериозно? Изглежда беше наясно за какво става дума. Възнамеряваше ли да заинтригува своя Старец? Той има милиони…

— Хари…

Той се сепна. Гласът на Глори му подейства като удар с камшик.

— Какво има?

— Трябва да поговорим и да решим какво ще правим — каза тя. — Не можем да останем тук.

— Защо? Разбира се, че можем. Какви ги приказваш?

— Мястото не е безопасно. Борг ще ни открие. Хари съвсем беше забравил за Борг. Усети как го обзема неудържим пристъп на ярост.

— Той не може да преобърне цялата страна заради нас. Тук сме точно толкова защитени, колкото и на всяко друго място. Нали се откачихме от него? Нали не ни видя? Как би могъл даже да предположи, че сме тук?

— Ние може да не сме го забелязали, но съм сигурна, че той ни е видял. Познавам го, Хари. Не би дошъл в Оклахома Сити, без да е попаднал на дирите ни. Знаеше, че ще те чакам на летището. Убедена съм, че ни е наблюдавал как заминаваме със самолета на мис Грейнър.

— И какво, дори да е така? Това не значи нищо. Вече ни е загубил следите.

— Но, Хари, тя е много известна личност. Всеки срещнат на летището би могъл да му каже коя е. Ще разбере, че сме тука. Затова трябва да изчезнем още днес.

— Да изчезнем още днес ли?! — възкликна Хари, извисявайки глас. — Да не си луда? Не чу ли какво каза Джоан? Ще се срещнем днес предиобед. Не осъзнаваш ли какво би означавало за мене тя да накара своето татенце да се бръкне за малко парички, с които да ме кредитира? Зад гърба му има милиони. Помисли си само! Двадесет и пет самолета! Точно за бизнес с такива мащаби съм си мечтал.

— Но, Хари… Бъди разумен, моля те! Тя едва ли ще бъде в състояние да склони баща си. Та той няма да погледне сериозно на думите й. Тя е още дете.

— Точно в това бъркаш. Може да изглежда като хлапачка, но е интелигентна. Има мозък в главата си. Няма да се изненадам, ако Стария не даде пари. Но ми се струва, че стига да си науми, тя би могла да накара и бронзова статуя да се раздели с кесията си.

Вдъхновеният израз на лицето му събуди гнева на Глори.

— Значи ще те финансира, така ли? — рече язвително тя. — Той ще хукне да прави проучвания за тебе. Как мислиш, че ще реагира, когато разбере защо са те уволнили?

В момента, в който го каза, тя вече съжаляваше. Лицето на Хари се изопна. Той се взря в нея и тя видя в очите му неприкрита бясна неприязън.

— Ама ти си противна като мокро одеяло! — възкликна той. — Ако не можеш да бъдеш малко по-сговорчива, то поне млъкни, за Бога!

Глори моментално изпадна в ужас. Ами ако я зарежеше? Би могъл да го направи, ако го предизвикаше прекалено силно.

Тя нямаше никакви пари. Щеше да се окаже сама с Борг по петите й. Перспективата я вледени.

— Извинявай, скъпи, но трябва да бъдем предпазливи. — отвърна тя, поглеждайки го страхливо. — Само се опитвам да бъда полезна. Той със сигурност ще направи справки за тебе, ако е заинтересован от подобна оферта. Трябва много да внимаваш какво ще му кажеш.

Хари се начумери. Злобното му изражение се смени с безпокойство.

— Вероятно си права. Да, тип като Грейнър би ме сложил под микроскоп, преди да ми позволи да докосна мангизите му.

— Не мислиш ли, че за нас би било по-безопасно, ако се придържаме към първоначалния си план? Не помниш ли, че щяхме да ходим в Лондон, далече от Борг? Той не би ни преследвал дотам.

— По дяволите Борг! — рече Хари и стана от леглото. — Няма да се домъкне тук, така че спри да плещиш за него. Няма да ходим в Лондон. Имам по-добри идеи за това, какво да правя с парите си. След малко ще изляза да се поразходя. Трябва да обмисля някои неща. И ето какво, Глори — предпочитам тази сутрин да се видя с Джоан насаме. Става въпрос за бизнес. Ти само ще пречиш. Защо не поспиш още? Изглеждаш изцедена. Ще се върна за обяд.

Той си грабна дрехите и излезе от стаята, като затръшна вратата зад гърба си. Няколко секунди по-късно тя го чу да си тананика под душа.

Ти само ще пречиш. Изглеждаш изцедена. Защо ли не каже направо какво мисли? Писна ми от тебе. Намерих жена, която не изглежда стара, амортизирана и като да е от „втора ръка“. Защо не го кажеше? Той смяташе така, а и тя така се чувстваше.

Едва когато усети соления вкус в устата си, Глори си даде сметка, че плаче.