Джеймс Хадли Чейс
Няма да ти се размине (22)

IV

В дванадесет часа и няколко минути Хари видя сивосиньото „Бентли“ да се задава по крайбрежния път. Той се надигна от сянката на палмата, под която седеше и махна с ръка.

След като излезе от мотела, отиде до града с автобуса и се поразтъпка насам-натам. Закуси изискано в едно от елегантните заведения на морския бряг, след това си купи чифт бански гащета и прекара цял час във водата. По-късно, след около час и нещо печене на слънце, посети два-три от луксозните барове в града, продължавайки да убива времето, и накрая, в единадесет и половина, телефонира на Глори.

— Май ще се позабавя. Не ме чакай за обяд. Ще се оправиш, нали?

Тя отвърна със спокоен безразличен глас, че щяла да се оправи. Това го подразни и като каза едно рязко „Довиждане“, Хари й затвори.

Взе автобуса до средата на крайбрежния път и седна под една палма, откъдето можеше да следи за появата на „Бентли“-то.

Беше мислил много след излизането си от мотела. Глори беше права. Ако Джоан наистина говореше сериозно за бизнес, той трябваше да внимава какво ще й разкаже за миналото си. На практика, колкото по-малко й кажеше, толкова по-добре. Нейният баща положително щеше да предприеме разследване за него и ако Грейнър узнаеше защо го бяха изхвърлили от Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация, с него щеше да бъде свършено.

Освен това оставаше проблемът с Глори. Джоан я наричаше мисис Грифин, а това означаваше, че тази глупачка й е казала, че е омъжена за него. Как може да е толкова изкуфяла? Глори беше умница. В това нямаше никакво съмнение. Навярно беше преценила красотата на Джоан и решавайки, че състезанието няма да е по правилата, беше излязла с номера „мисис Грифин“ като вариант на самозащита — „Той е мой! Долу ръцете!“ Е, така доникъде нямаше да стигне. Глори не го притесняваше особено. Можеше да я манипулира. Не без известни угризения беше решил, че трябва да се разделят. Не му се щеше да признае, че Джоан има нещо общо с решението. „По всичко личи — казваше си той, — че малката Грейнър няма да дойде.“ Едва ли щеше да я види пак някога. За тях с Глори щеше да е по-добре да се разделят главно защото, ако Борг бе по петите им, и двамата щяха да са по-сигурни поотделно. Във всеки случай тя не би могла да очаква връзката им да продължи вечно. В края на краищата беше пет или шест години по-възрастна от него. Каза си, че надали ще го обори. Той щеше да свали картите си на масата и да й каже истината. Бяха си поживели добре заедно, но сега за тях щеше да е по-безопасно и по-правилно да се разделят. Тя трябваше да го проумее. Щеше да й даде малко „сухо“, за да преживее, докато си намери някаква работа. Пет хилядарки би трябвало да стигнат. Пет хилядарки ли? Хари смръщи вежди. Май че беше прекалено щедър. Петте хиляди долара щяха да отворят истинска пробойна в капитала му, а ако Джоан имаше предвид сериозен бизнес, на него щеше да му е необходим всеки цент, за да стане съдружник. Вероятно две хиляди щяха да са й достатъчни. Както и да е, той би могъл да говори с нея и да й обясни ситуацията. Щеше да го разбере. Винаги го беше разбирала. Това беше най-ценното в Глори — с нея можеше да се говори. Знаеше, че тя ще е последната му грижа. Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация беше най-голямото препятствие, после се нареждаше Борг.

Въобще не беше наясно какво да предприеме по отношение на него. Можеше само да се надява, че мазният главорез е загубил следите му. Ако го надушеше и се лепнеше за него, щеше да му се наложи да спре да бяга и да се бие.

При тази мисъл лицето му се разтегна в гримаса. Сега, когато Борг беше отдалечен на хиляда мили, беше много лесно да се разсъждава така, но когато застанеше на един изстрел разстояние от него, нямаше да бъде толкова просто. Хари си спомни своя ужас, когато си бе представил, че онзи се крие някъде из летището. Борг беше професионален убиец. Хари не надценяваше шансовете си срещу него. Обаче нещо трябваше да се направи. Този тип не биваше да попречи на плановете му. Ако някога натрупаше големите пари, щеше да е в състояние да си позволи телохранител, който да има грижата за Борг. Хари засия при тази мисъл. Това се казваше идея! Един изпечен, бърз с револвера гангстер, който да види сметката на Борг!

Тогава зърна приближаващото се „Бентли“ и скочи на крака. Значи все пак тя дойде! Беше ли това знак, че възнамерява да се залови с бизнес? Той отиде до автомобила, дарявайки я със своята най-хубава и най-ярка усмивка.

— Свежа си като праскова — рече й. — Извинявай, че съм толкова интимен, но не мога да не ти го кажа. На човек наистина му се приисква да те изяде. Така си и беше.

Джоан беше облечена в синьобяла рокля с къси ръкави. Сламенорусата й коса беше прибрана назад със синя панделка. Изглеждаше тъй безупречно чиста, сякаш току-що беше излязла от някаква целофанена опаковка, а големите й очи бяха толкова подвижни и блестящи, като че ли бяха от живак.

— Радвам се да те видя. Но къде е мисис Грифин? Хари отвори вратата на колата.

— Може ли да се кача?

— Разбира се.

Той се настани до нея и затвори вратата.

— Съпругата ти няма ли да дойде?

Хари се полуизвърна, така че да може да я погледне право в очите. Ставаше въпрос за нещо, което се налагаше да бъде обяснено, при това бързо.

— Надявам се, че няма да те шокирам, но тя не ми е жена. Било е глупост от нейна страна да каже такова нещо. Истината е, че попаднах на нея в Лос Анжелос. Беше го закъсала. Нямаше никакви пари и беше на прага на самоубийството. Съжалих я. В момента съм обвързан с нея, но няма да е задълго. Искам да си стъпи на краката, да се възстанови и след това ще си кажем сбогом.

Джоан се взираше в него. Нейният изпитателен поглед го объркваше.

— Разбирам — рече тя.

— Бях свободен — продължи той, говорейки скорострелно. — Имах нужда от почивка. Помислих си, че мога да я взема със себе си. Между нас няма нищо. Тя не ми е близка.

Джоан повдигна вежди. В очите й се появи подигравателен израз.

— Значи ти си нейният по-голям брат-закрилник, така ли?

Хари се изчерви.

— Хм, може би е трудно за вярване, но повече или по-малко нещата стоят по този начин.

— Повече или по-малко! Останах с впечатлението, че тя е безумно влюбена в тебе.

Той извади пакет цигари и й го поднесе.

— Да, ама грешиш! Тя е благодарна, разбира се, но уверявам те, че друго няма.

— Ако знаех, нямаше да ви заведа в онзи мотел. Там имат само едностайни бунгала и държат строго двойките да са женени — каза Джоан и се изкиска.

Хари се усмихна притеснено.

— Виж, не бихме ли могли да си спестим това? Исках само да знаеш, че не съм женен. Останалото си е моя работа, не е ли така?

— Естествено. Смятам, че е много любезно от твоя страна да ме уведомиш, че не си женен.

Той я изгледа остро.

— Нужно ли е да ме дразниш? — попита сприхаво. — Добре, щом искаш да знаеш истината, ето я: двамата живяхме заедно, но си омръзнахме и ще се разделим.

— Благодаря ти — отвърна тя с усмивка. — Винаги предпочитам истината.

Последва пауза, докато той запали на нея и на себе си, сетне каза:

— Нали щяхме да огледаме терена, за който говореше снощи. Мястото, където можело да се построи летище.

— Да. Хайде да отидем да го видим.

Тя запали мотора, включи на скорост, обърна колата и подкара обратно по пътя, по който беше дошла.

— Хареса ми как управляваш моя самолет — обади се Джоан след продължително мълчание. — Ти си много по-добър от щатния ми пилот. Жена ти, искам да кажа твоята приятелка, ми каза, че си бил летец в Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация.

Хари побесня.

Нямаха ли край поразиите на Глори? Възнамеряваше да скрие от Джоан факта, че беше работил в Корпорацията, а ето че проклетата малоумница го беше предала.

— Да, така е — отвърна той, без да я поглежда.

— Президентът, мистър Годфри, е голям приятел на татко. Ти, разбира се, си се срещал с него, нали?

— Да, виждали сме се.

Ако можеше да докопа Глори, би я удушил. Сега вече беше загубен. Щом Грейнър познаваше Годфри, той със сигурност щеше да го проучи, а Хари отсега би могъл да се обзаложи какво щеше да каже Годфри за него.

Следващата половин миля пропътуваха мълчаливо, после Джоан неочаквано започна да се смее. Наложи й се да намали, а после и да спре, като продължи да хихика няколко секунди, докато Хари зяпаше през стъклото, без да поглежда към нея.

— Съжалявам — произнесе най-сетне тя, но тонът й не изразяваше голямо съжаление. — Недей да посиняваш от гняв. Няма да казвам на татко, че си работил в Корпорацията. Всичко ще бъде наред.

Хари изтръпна. Извърна се и зяпна в нея.

— Какво значи това? Какво целиш?

Тя потупа ръката му. Докосването на нейните пръсти накара кожата му да пламне.

— Тази сутрин се обадих на мистър Хърбърт и разговарях с него за твоя милост.

— С Хърбърт ли? Със завеждащия кадрите?

— Да. Исках да разбера дали характеристиката ти е добра или лоша.

Хари изведнъж усети как сърцето му заби до пръсване.

— Защо?

— Нима не е обичайна практика да подразбереш нещичко за бъдещия си съдружник? — отвърна Джоан с усмивка.

„Ама тя май наистина е решила да се залови с този бизнес!“ — помисли си Хари. Но какво ли й беше казал Хърбърт? С него бяха добри приятели. Не че би му дал прекалено черен атестат, но вероятно би намекнал, че не е напълно непорочен като младенец.

— Сериозно ли говореше снощи, когато каза, че те била заинтригувала моята идея? — попита спокойно Хари. — Трябва да знаеш, че за мене е много важно дали говореше сериозно. Няма нищо смешно.

Тя моментално се покая.

— Извинявай! Чувството ми за хумор е ужасно. Разбира се, че говорех сериозно. Обмислях идеята ти до среднощ. От месеци насам търся с какво да се захвана. До гуша ми е дошло да бездействам. Смятам, че твоето хрумване с аеротакситата е тъкмо нещото, с което би ми харесало да се занимавам.

— Може би баща ти…

— Той много иска да върша нещо. Убеден е, че всеки трябва да си има професия. Знам, че ще ме подкрепи.

— Какво каза Хърбърт за мене? Джоан се усмихна.

— Каза точно това, което очаквах. Заяви, че си бил най-добрият пилот, който някога са имали, че си познавал из основи работата си, че си имал организаторски способности, че си се разбирал добре с подчинените си и хората те обичали. Мисли, че ти би успял във всяко начинание, стига да ти е по сърце.

Хари си пое дъх дълбоко и продължително.

— Много колегиално от негова страна. Какво друго каза?

Тя се засмя.

— Съвестта ти е гузна, нали? С право. Съобщи ми, че си склонен към безразсъдства, често пиеш прекалено много и жените са фаталната ти слабост. Разказа ми, че си бил уволнен, защото те спипали, когато по време на полет си „щурмувал“ стюардесата. — Джоан се опита да сподави усмивката си, но не успя. — Какво й направи?

— Обичайните неща — отвърна Хари, хилейки се. — Ако Годфри не беше на „хвърчилото“ и не беше ни заловил в сюблимния момент, нямаше да има никакви последствия. Онази ме обвини в сексуално насилие, за да спаси собствената си кожа.

Джоан кимна.

— Същото каза и Хърбърт. Жените слабост ли са ти?

— Някои жени — рече Хари, поглеждайки я право в очите. — Младите сламенокоси блондинки винаги са ме впечатлявали силно.

Тя го изучаваше с поглед.

— Даже и когато си нямат богато татенце ли?

Лицето на Хари се изопна.

— Това май си е чисто заяждане, а?

— Вероятно, но въпросът е основателен.

— Зависи от блондинката — отвърна. Хвърли по едно око в двете посоки на дългия, безлюден път, след което се наклони по-близо до нея. — Ако има сиви очи и толкова красива уста като твоята, парите не биха имали никакво значение.

Джоан се отдръпна. Между лицата им имаше само няколко инча.

— Кой знае дали може да ти се вярва? — рече му. Той посегна към ръката й и устните му покриха нейните. Останаха така един безкраен миг. Усещаше дъха й в шията си и натиска на езика й върху неговите зъби. Пламенността на тази целувка накара сърцето му да залудува. После тя се отдръпна, като опря ръце на гърдите му, за да го отблъсне.

— Още в момента, в който те зърнах — заговори убедено, — разбрах, че това ще се случи. — Джоан трепереше, а изразът на очите й беше като на обречена. — Надявам се, че няма да затънем в някоя блатна история. Защо ли си толкова привлекателен?! Познавам те едва от три часа, а виж в какво състояние съм…

Хари сложи ръце върху нейните.

— Вярно е — рече той. — По този начин се случват само истинските неща. Луд съм по теб, Джоан! Сигурно ще се чувстваме чудесно заедно.

Тя му се усмихна.

— Искаш ли да ти помогна в бизнеса с въздушните превози, или предпочиташ да си го развиваш самостоятелно?

Хари се поколеба.

— Бих желал да видя как ще потръгне, преди да хвърлим големите пари. Имам около петдесет хиляди долара. Ако успея да купя два самолета, да се сдобия с този терен, за който говориш, и да започна пробно, веднага щом се докаже, че има изгода, бихме могли да намерим капитал и да се установим в града.

— Да, точно така — потвърди тя. — Но петдесет хиляди не стигат, Хари. Имам мои собствени пари. И аз ще пусна в „касичката“ петдесет хилядарки. После, ако наберем скорост, ще помолим татко да ни помогне да основем фирма. За шест месеца все ще разберем има ли хляб в тази работа, или не.

— Да — прегърна я той. — Джоан, ще се омъжиш ли за мен след шест месеца?

— Бих се омъжила за тебе още днес — отвърна тя. — Защо да чакам шест месеца?

— Не! — Хари почувства изкушението, но съзираше и опасността. — Трябва да помислим за баща ти. Искам да му докажа, че мога да въртя бизнес. Ако се оженим сега, той ще си помисли, че го правя заради парите му.

— Добре — погали тя ръката му. — Ами Глори?

— Защо не забравиш за нея? Аз ще имам грижата. Всичко ще бъде наред. Нали ти казах, че с нея вече не означаваме нищо един за друг.

— Наистина ли смяташ така, Хари? Убедена съм, че тя те обича.

— Вече не. Взаимно сме си омръзнали. Снощи тъкмо си говорехме, че ще е по-добре да се разделим. Тя има брат в Мексико, когото иска да посети — излъга Хари. — Ще й дам малко пари и това ще е всичко.

Джоан се наведе напред, за да го целуне, и обви ръце около врата му, разтворила устни досами неговите.

Той я притегли към себе си, а сърцето му отново заби неудържимо.

След малко тя каза:

— Няма ли да отидем да хвърлим поглед на бъдещото летище?

— През целия ден няма какво друго да правим — отвърна й с възбуда в гласа. — Виждаш ли онези палми? Хайде да се поразходим дотам и да се опознаем като хората.

Джоан отвори вратата на автомобила и излезе на шосето. Той я последва и двамата се запътиха към палмите, които бяха само на няколко крачки от морето.

По-късно, когато Хари лежеше до нея, загледан в синевата на небето, осъзна, че за първи път в живота си беше влюбен.