Джеймс Хадли Чейс
Няма да ти се размине (30)

I

След като остави „Буика“ на един паркинг на Бей Шор Драйв, Хари тръгна по централната улица към главния вход на хотел „Екселсиор“, където трябваше да се срещне с Джоан на обяд.

Вече беше ходил до банката, в която бяха парите му, и себе споразумял да имат готовност да му осребрят тридесет хиляди долара срещу безименни бонове същия следобед. Беше изтеглил десет хиляди в брой и сега носеше сумата в една кожена чанта за документи.

Докато се договаряше с банковия касиер за боновете, забеляза, че в банката влиза Борг.

Дебелакът го удостои с лукава, подигравателна усмивка. Беше останал само колкото да проследи от разстояние как чиновникът попълва разходния ордер и го дава на Хари за подпис, след което бе излязъл и до момента нямаше и следа от него.

Но Хари беше убеден, че Борг е някъде наблизо, и като крачеше напред-назад пред хотела, изпитваше усещането, че онзи продължава да го държи под око, сякаш разтворил се в претовареното улично движение и сред тълпите, които пъплеха по „стъргалото“ и тротоарите.

Внезапно съзря открития кремав „Кадилак“, който, бавно се приближаваше с потока от автомобили. Застана на бордюра, за да го изчака. Щом Джоан спря, той отвори вратата и се качи.

Вгледа се в нея с безпокойство. Беше бледа, а под очите имаше тъмни кръгове. Личеше си, че продължава да е точно толкова напрегната и тревожна, колкото беше предишната вечер, когато се разделиха.

— Нали не съм закъсняла? — попита тя, вмъквайки се отново във вълната от коли.

— Точно дванадесет е. Хайде да се измъкнем от тази лудница и да отидем някъде, където ще можем да разговаряме — предложи Хари. — Завий тука наляво. Да отидем до училището по голф. Там можем да обядваме, ако си съгласна.

— Добре.

Пътуваха мълчаливо до 27-о Югозападно Авеню. Хари не сваляше очи от дясното външно огледало за обратно виждане. Зърна колата на Борг, която зави по авенюто тъкмо когато стигнаха до пресечката с Флеглър Стрийт.

— Говори ли с баща си? — попита той безцеремонно.

— Не. — Джоан изобщо не погледна към него. — Днес е зает.

Хари притеснено се размърда. Стрелна я с очи, питайки се какво ли става в душата й.

— Изглеждаш така, сякаш не си спала особено добре миналата нощ — каза той. — Все още ли продължаваш да се тревожиш безпричинно, Джоан?

— Де да беше без причина! Ти да не би да си успял да заспиш? — отвърна тя и намали скоростта при входа на игрището за голф. Зави с колата по частния път, после даде газ и се понесе бързо напред. Никой от тях не обели дума, докато не паркираха пред сградата на клуба. Тогава Джоан рече:

— Да се качим на терасата.

Както слизаше от колата, Хари хвърли поглед назад към правата автомобилна алея, която беше връзката с главния път. От Борг нямаше ни следа.

Тръгна след Джоан по обточената с бегонии пътека. Заобиколиха постройката и се изкачиха на просторната тераса с подредени по нея маси и ярки летни чадъри. Там имаше не повече от пет-шест души и не представляваше никакъв проблем да си намерят уединена маса. Двамата се настаниха и когато келнерът дойде, Хари поръча само едно двойно уиски, понеже Джоан заяви, че не искала нищо.

Изчакаха да бъде поднесено питието и тогава Хари каза:

— Кога смяташ, че ще бъдеш в състояние да поговориш с баща си? Що се касае до мене, аз не бих искал да губя повече време.

Тя заразглежда ръцете си и се намуси.

— Нямам намерение да обсъждам с него каквото и да било сега, Хари.

Той се почувства така, сякаш някой го беше ударил в диафрагмата.

— Искаш да кажеш, че се отказваш от проекта ли?

— Да, това е, което искам да кажа. Извинявай, но не мога да се включа в него сега.

— Но аз разчитах на тебе, Джоан — каза Хари пресипнало. — Бяхме уточнили всичко. Защо си променила мнението си?

— Баща ми има доверие в моята способност да преценявам — отвърна му тя, загледана към отдалечения равен пасаж от игрището, където четирима мъже вървяха към осемнадесетата дупка. — Той никога не подлага на съмнение онова, което правя или искам да направя. Би ме подкрепил, ако го помоля да вложи пари в някакъв бизнес. Би повярвал на думите ми, че инвестицията е разумна. Това ме поставя в деликатно положение. Не бих могла да му кажа, че проектът е издържан.

Хари усети, че кръвта се качва в главата му.

— Не разбирам — остро рече той. — Знаеш, че замисълът е добър, Джоан. Защо да не можеш да му го кажеш?

— Проектът е повече от печеливш — спокойно отвърна тя и неочаквано срещна погледа му, — но вече не съм сигурна дали ще си остане такъв, ако с разгръщането му се заемеш ти.

Хари почувства как започва да пребледнява.

— Да не би да намекваш, че не ме обичаш?

Тя поклати глава.

— Не казвам такова нещо. Любовта няма нищо общо с това, Хари. Баща ми винаги е твърдял, че бизнесът и чувствата не бива да се смесват. И е прав — наистина не бива!

Той прокара пръсти през косата си. Каза си, че без подкрепата на Гейнър няма да стигне доникъде. Щеше да му се наложи да се задоволи с покупката на един-единствен самолет, който щеше да му гарантира безброй главоболия и оскъден поминък.

— Но защо се отметна? Защо си се настроила против мене? — попита я.

— Изведнъж ме споходи прозрението, че не знам нищо за тебе — отговори Джоан. — Съзнавам, че се държах много лошо, но въобще не биваше да ти позволявам да се любиш с мене. Ти направо ме помете. Помислих си, че си прекрасен човек, но вече не съм убедена. Вчера разкрих две неща за тебе: че те е страх от полицията и че си лъжец. Не бих влязла в съдружие с мъж, на когото не може да се има доверие.

С трепереща ръка Хари вдигна чашата си и пресуши половината от уискито.

— Браво! Много хубаво! — Възмущението му звучеше фалшиво. — Значи съм лъжец и не може да ми се вярва. Не го очаквах от тебе!

— Какво направи на Глори Дейн? — тихо попита Джоан, впила очи в неговите.

Хари усети как лицето му плувна в пот.

— Направил ли? Какво искаш да кажеш?

— Това, което казвам. Какво й направи?

— Не съм й сторил нищо — отвърна той и се наведе напред със свити юмруци. — Казах ти, че я качих на влака за Мексико Сити. Замина при брат си.

— Ще ми дадеш ли адреса на брат й, за да разбера дали е пристигнала там?

— Щях да ти го дам, ако го имах — рече Хари като извади носна кърпа и си избърса лицето. — Обаче не. Нямам представа къде живее брат й, а и пет пари не давам.

— Видя ли я да се качва във влака?

— Да. Слушай, Джоан…

— В колко часа тръгваше по разписание?

Хари моментално усети клопката. Това беше нещо, което можеше да се провери. Прокле се, че й беше дал толкова подробни обяснения. Трябваше да направи справка за влаковете още когато първия път й каза, че Глори е заминала за Мексико Сити.

— Беше някакъв сутрешен час — отвърна той и посегна отново към чашата, за да прикрие смущението си. — За Бога, Джоан…

— Напълно сигурен ли си, че е било сутринта? — спокойно попита тя.

Остави чашата, без да докосне питието, и я погледна в очите. Беше го поставила натясно и каквото и да отговореше, щеше да е достатъчно, за да докаже, че лъже. Съзнаваше, че трябва да пренареди декорите и да й подхвърли някаква полуистина — с надеждата, че ще се хване.

— Добре… Глори не замина за Мексико Сити. Сега доволна ли си? — рече той ядосан.

Джоан продължаваше да го фиксира със студен и обиден поглед.

— Значи признаваш, че си ме излъгал?

— Да, излъгах те — каза Хари. — Съжалявам. Ще ти разкажа какво се случи, щом толкова настояваш. Глори се вкисна, както ти бях споменал. Искаше тридесет хиляди долара, за да ме остави на мира. Щяла да отиде при баща ти и да му каже, че ми е любовница, ако не й дам парите. Отстъпех ли, нямаше да имам никакъв капитал, за да ти стана съдружник. Изпаднах в затруднено положение. Реших, че трябва да се откажа от тебе и да продължа с нея. Тя искаше да отидем в Ню Орлеан. Въобразяваше си, че двамата с нея ще успеем да завъртим там бизнеса с аеротакситата по-добре, отколкото тук. Стигнахме до Колиър Сити и тогава ми писна окончателно. Чувствах, че ако се огъна пред нея, ще разбия не само твоя и моя живот, но и нейния. Точно така й казах. Заявих й, че ако продължава да ме изнудва, ще започна да я изнудвам и аз. Предупредих я, че ще я издам на полицията. Трябваше да го направя още преди, но не исках да се стига дотам. Това я сепна. Тя се укроти. Накарах я да приеме две хилядарки и да обещае, че ще ме остави на мира. Качих я на рейса за Ню Орлеан и се върнах тук. Това е цялата истина.

Джоан продължаваше да го гледа втренчено.

— Защо не я сподели с мене веднага, вместо да извърташ, че била заминала за Мексико Сити? — попита тя с безстрастен, равен глас.

— Не исках да те тревожа. Помислих си, ако ти кажа, че Глори е отишла при брат си, а не че е запрашила към Ню Орлеан, ще ти бъде по-лесно да го възприемеш — уж поясни Хари, опитвайки се да скрие факта, че лъже отчаяно.

— Излиза, че сега тя е в Ню Орлеан?

— Така предполагам. Не знам. Оставих я на автобуса за Ню Орлеан. Нямам представа какво прави в момента, пък и не ми пука. — Той допи уискито си и остави чашата. — Не бихме ли могли да живеем без мисълта за тази жена? Аз съм скъсал с нея, тя е скъсала с мене. Обичам те. Искам да се оженя за тебе, да реализирам идеите си. Нима не е възможно да го постигнем?

— Не, не е — отвърна тя. — Разбираш ли, Хари, аз просто вече не знам дали мога да ти вярвам, или не. Със сигурност няма да вляза в съвместен бизнес с тебе. Не бих рискувала парите на баща си в каквото и да е начинание, ръководено от твоя милост. Дори няма да се омъжа за тебе, докато не се убедя, че действително казваш истината.

— Естествено, че казвам истината — сърдито възрази Хари. — Давам ти честната си дума, че…

— Защо тогава изглеждаш по този начин? От какво си уплашен? Нещо ти тежи на съвестта — рече Джоан. — Личи си от цял километър. Сякаш си извършил нещо ужасно. — Тя замълча, свила юмруци. — Досещаш се в какво започвам да те подозирам, нали?

Той я зяпна с мокро от потта чело.

— Не е вярно, Джоан! Кълна се, че не е вярно!

— Значи разбираш какво имам предвид?

— Не, не разбирам! Но не съм извършил нищо лошо. Трябва да ми повярваш!

— Боя се за тебе, Хари.

— Не е нужно. Казвам ти, че не съм направил нищо лошо. Длъжна си да ми вярваш, Джоан!

— Добре. Ще ти повярвам при едно условие — отвърна тя. — Вече не мога да приема честната ти дума. Наговори ми прекалено много лъжи, за да бъде другояче… Но съм склонна да се оставя да ме убедят фактите. Ако искаш, ела с мене до Ню Орлеан, за да мога да поговоря лично с Глори и да чуя нейната версия за цялата история. Тогава ще повярвам. Но нито секунда по-рано! Ще дойдеш ли с мене в Ню Орлеан?

Хари се поколеба и колебанието му беше фатално. Джоан го наблюдаваше внимателно. Тя забеляза как очите му отбягнаха нейните, как лицето му помръкна, докато мозъкът му се напрягаше да намери изход.

Изправи се на крака.

— Добре, Хари — каза развълнувана. — Да спрем дотук. Не мисля, че ще се видим пак, във всеки случай не преди да доведеш Глори обратно в Маями. Ако си в състояние да го сториш, ще можем да продължим разговора.

Той съзнаваше, че това е краят на връзката им. Можеше да го прочете по израза на лицето й. Започна да проклина и Глори, и себе си заради гибелта на единствената любов в своя живот. Стана, смазан напълно, и прекоси след нея терасата, после заобиколи постройката на клуба и стигна до паркинга.

Джоан спря до колата и го погледна в очите.

— Вземи на връщане такси, моля те — рече тя. Хари видя, че устните й трепереха, а в очите й имаше сълзи. — Предпочитам да не си с мене по обратния път.

— Не се притеснявай — отвърна той. — Чуй, Джоан, съжалявам, че стана така. Затънал съм до гуша, но не е това, което си мислиш. Все едно, вече можеш да научиш истината. Лъгах те, защото не исках да те загубя. Но сега това е без значение, защото си давам сметка, че вече съм те загубил. Глори е мъртва. Ти го подозираше, нали?

Тя силно пребледня и Хари помисли за миг, че се кани да припадне, но си наложи да не я докосва.

— Забъркал съм се с една банда убийци — приглушено продължи той. — Сам съм си виновен и не се оправдавам. Двамата с Глори извършихме обир. Сигурно си чула за него. Аз бях оня тип, който отмъкна диамантите от самолета „Муунбийм“. Така се сдобих с петдесетте хиляди долара. Преди това нямах нито цент и такъв щях да си остана до гроба, ако не бях направил този удар. Преметнах онази сган и един от техните хора ме преследва. Той уби Глори на плажа край Колиър Сити. Сега е намислил да убие и мене. Ако имам късмет, може и да му попреча, но навярно няма да имам това щастие. Вероятно утре ще бъда мъртъв, но искам да знаеш, че те обичам. Ти си единствената жена в живота ми, която съм чувствал истински близка. Въпреки че се познаваме отскоро, броените часове, прекарани с тебе, бяха най-щастливите, които някога съм преживявал.

— Моля те, недей ми казва нищо повече — каза Джоан с подрезгавял глас. — Не искам да бъда въвлечена в тази афера. Колко наивно от моя страна да имам каквото и да било вземане-даване с тебе!

Тя се качи в колата и запали мотора.

Хари направи крачка назад с пребледняло лице.

— Сбогом, Джоан. Съжалявам. Не биваше да те наранявам по този начин, но те обикнах и продължавам да те обичам. Ще се радвам, ако ми пожелаеш късмет. Няма да ми е излишен.

Тя включи на скорост и бързо потегли, без да го погледне.

Хари остана, загледан след нея, разбирайки, че се разделя завинаги с най-скъпото същество в живота си.

От другата страна на пътя, седнал в автомобила си под сянката на дърветата, Борг пъхна дебел пръст в ухото си и започна разсеяно да рови вътре. Неговото тлъсто, безскрупулно лице издаваше събудено любопитство.