Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Time of Changes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 19 гласа)

Информация

Допълнителни корекции
hammster (2016)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ВРЕМЕ НА ПРОМЕНИ. 1993. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.4. Фантастичен роман. Превод: [от англ. и предг.] Юлиян СТОЙНОВ [A Time of Changes, Robert SILVERBERG]. Печатница: Абагар, Велико Търново. Формат: 21 см. Офс. изд. Тираж: 3 000 бр. С подв. Страници: 318. Цена: 38.00 лв. ISBN: 1407.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Допълнителна корекция от hammster

68

По обед бях събрал оскъдния си багаж. Помолих Ноим да ми заеме машината си и в отговор той само махна с ръка. Не можеше да става и дума за по-нататъшно оставане. Не само че всичко наоколо крещеше в лицето ми името на Халум. Трябваше да остана насаме и да премисля всичко, което бях направил, или възнамерявах да извърша. Нямах никакво желание да присъствам на тягостните часове, през които местната полиция ще извършва своето разследване.

Дали е мислела, че не може да ме погледне в очите на сутринта, след като ми бе отдала душата си? Та тя с радост се бе съгласила да приеме лекарството. Може би по-късно, в онзи миг на съжаление за извършената постъпка в нея са заговорили старите представи и се е надигнал ужасът от онова, което е разкрила. А после е дошло решението, заскрежения път към леговището на броненосците, пресичането на онази последна врата, от която връщане няма, предсмъртния миг на съжаление, който я е накарал да извика, вече в ноктите на чудовищата. Дали всичко е станало така? Не можех да измисля друго обяснение за подобна отчаяна постъпка, освен че това е бил просто един необмислен рефлекс срещу завладелия я ужас. Останал бях без вречена сестра, загубил бях и своя вречен брат, защото в очите на Ноим нямаше милост към мен. Това ли исках да постигна, когато жадувах за разкриване на душите?

— Къде ще отидеш? — попита Ноим. — В Манеран ще те затворят. Прекрачиш ли Глин с твоето лекарство и мигом ще бъдеш прогонен. Стирон няма да те търпи повече в Сала. Накъде сега, Кинал? Треиш? Велис? Или може би Умбис? Или Дабис? Не! Кълна се в боговете, ти смяташ да поемеш към Шумара Бортан? Нали? Сред диваците, където ще можеш да разголваш душата си колкото искаш! Така ли е? А?

— Забрави Изгорените низини, Ноим — отвърнах тихо. — Някоя колиба насред пустинята — място, където да обмисля всичко, където ще намеря покой — има толкова много, което този човек се опитва да разбере…

— Изгорените низини? Да, чудесен избор, Кинал. Изгорените низини в разгара на лятото. Истинско чистилище за душата ти. Върви там. Върви.