Робърт Силвърбърг
Време на промени (46)

46

Имаше едно момиче, с което се срещах за собствено удоволствие в една стая в южната част на Манеран, където над разкривените улички на стария квартал се издига Каменната черква. Девойката твърдеше, че била незаконородена дъщеря на Конгоройския херцог, зачената по време на посещението му в Манеран, още в онези отдавнашни времена, когато баща ми беше септарх. Може би историята й бе истинска. Във всеки случай тя вярваше в нея. Имах навика да я посещавам няколко пъти в продължение на един лунен месец, където сред плътските удоволствия забравях ежедневната сивота и скука. Беше простовата, но страстна девойка. Не криех личността си от нея, но не издавах и нищо от онова, което се криеше в мен. Разговаряхме малко, между нас никога не ставаше дума за любов. Аз плащах наема на стаята, а в замяна получавах прелестите на нейното тяло и нищо повече от това. Тя беше първата, на която дадох лекарството. Смесих го с малко златисто вино.

— Да пием от това — рекох й, а когато ме попита защо, отвърнах. — Защото ще ни сближи. Тя продължи да ме разпитва, заинтригувана, какво ще последва и аз обясних. — Ще разтвори душите ни една към друга и ще направи стените помежду ни прозрачни. — Тя не се възпротиви — не спомена нищо за Завета, нито за неприкосновеността на своите мисли, дори не почувства оскърбление от предложеното душеразголване. Направи каквото й наредих, напълно убедена, че аз не мога да й причиня зло. Двамата погълнахме своята доза и после се изтегнахме на кушетката, очаквайки лекарството да подейства. Плъзнах ръка по голите й бедра, докоснах с устни гърдите й, игриво близнах ушните й възглавнички и не след дълго почувствах как ме завладява познатото и странно усещане, шумът на свистящия край ушите въздух, раздвояването на сърдечната дейност, появата на новия ритъм.

— О! — възкликна тя. — О, тази жена се чувства много странно!

Но не беше уплашена. Душите ни се сляха една с друга и бяха огрени от кристалночистата светлина, която идеше от Центъра на Всички Неща. За пръв път открих какво е да имаш само цепка между краката, едри и налети гърди, които се удрят една в друга, долових нетърпеливо потрепващите яйцеклетки в яйчниците ми. Във върховия момент на това пътуване, ние сляхме телата си. Почувствах как моят орган прониква в кухината ми. Усещах как моите две тела се търкат едно в друго. После, бавно и неумолимо, от дълбините в нас започна да се надига вълната на екстаза, чувствах как моите груби космати гърди се плъзгат по моите нежни и меки полукълба, усещах устни върху устните си, език до езика си, усещах душа в душата си. Това съединение на телата продължи много часове. И през цялото време аз бях отворен за нея, показвайки й всичко, което пожелае да види — моето детство в Сала, бягството в Глин, женитбата, любовта ми към моята вречена сестра, всички мои слабости и заблуди. А аз също надзърнах в нея и видях миналото, мигът на първото кръвотечение и онази, другата кръв, която е бликала по-късно, видях образа на Кинал Даривал, такъв, какъвто го вижда в мислите си, мярнаха се смътните и неоформени повели на Завета и всичко останало, което красеше интериора на нейната душевност. После и двамата бяхме пометени от бурята на нашите чувства. Почувствах оргазма й и моя, моя и нейния, нейния и моя, удвоения поток от трескаво удоволствие, което се увеличаваше с всяко движение, достигна върха и после постепенно се стопи. Лежахме покрити с пот, лепкави и напълно изтощени, все още свързани мислено чрез лекарството. Отворих очи и видях нейните, размътени, с разширени зеници. Тя ми се усмихна отпаднало и понечи да заговори:

— Аз… аз… аз… АЗ! — чудото на тази дума я завладя. Докоснах с устни мястото между гърдите й и прошепнах:

— Аз те обичам.