Робърт Силвърбърг
Време на промени (38)

38

През същия следобед в канцеларията се сблъсках с проблем, относно някакъв треишки кораб, пристигнал с фалшиви документи и се наложи да сляза на пристанището за да изясня на място фактите. И там, съвсем случайно, срещнах Швайц. През всичките тези дни от раздялата ни се бях опасявал от нова среща. Мислех си, че ще бъде непоносимо трудно да погледна в очите човек, който е прониквал в мислите ми. Само като се държах настрана от него, можех да поддържам в мен илюзията, че нищо не се е случило. А после изведнъж го зърнах близо до мен на пристана. Стиснал в едната ръка сноп разпилени фактури, той размахваше ядно другата пред лицето на някакъв глински търговец с воднисти очи. За моя изненада не изпитах очаквания срам, а само топлина и радост от срещата. Приближих се към него. Той ме потупа по рамото, аз потупах неговото.

— Изглеждаш по-добре — рече ми.

— Така е.

— Изчакай само да свърша с този тук и ще пием по чаша златисто.

— Съгласен.

След час, докато седяхме в пристанищната таверна, аз неочаквано го попитах:

— Кога тръгваме за Шумара Бортан?