Робърт Силвърбърг
Време на промени (1)

1

Аз съм Кинал Даривал и смятам да ви разкажа всичко за себе си.

Това изявление е толкова странно, че направо крещи в лицето ми. Поглеждам го, изписано пред мен, с моя собствен почерк — тесни, високи разкривени букви върху грубата сивкава хартия — виждам името си и долавям ехото на мозъчните импулси, породили тези думи. Аз съм Кинал Даривал и смятам да ви разкажа всичко за себе си. Невероятно.

Землянинът Швайц би нарекъл това автобиография. Иначе казано равносметка за нечия същност и дела, написана от самия него. Подобна литературна форма е непозната в нашия свят — налага се да създам свой собствен разказвателен стил, защото не разполагам с предхождащи примери, от които да се уча. Но нямам друг избор. Засега все още съм сам — първият и единствен на тази планета, която е мой роден дом. В известен смисъл аз дадох началото на нов начин на живот, защо да не изградя и нов литературен стил. Често са ми казвали, че притежавам дарбата да боравя с думи.

И ето ме, седя в една дървена колиба сред Изгорените низини, пиша неприличия и се хваля с литературните си умения, докато смъртта се прокрадва към мен.

Аз съм Кинал Даривал.

Неприлично! Неприлично! Ето че дори на това малко късче хартия съумях да напиша „аз“ над двадесет пъти. А също, сякаш между другото вмъкнах и думи като: „мой“, „на мен“, „себе си“. Цял порой от безсрамни словосъчетания. АЗ, АЗ, АЗ, АЗ. Дори да бях изложил на показ мъжките си достойнства пред манеранската Каменна черква в Именния ден, пак нямаше да съгреша толкова, колкото сега. С мъка сдържам смеха си. Кинал Даривал отдаден на самотно грехопадение. Насред това тъжно и уединено място, той подклажда своето пробуждащо се его, подхвърляйки неприлични думички към горещия вятър, сякаш се надява, че подхванати от него те ще се изсипят като напоителен дъжд върху събратята му. А той реди едно след друго изречения в опростения синтаксис на безумието. Ако можеше, би ви стиснал за ръката, за да излее върху ви водопад от словесна мръсотия. И защо? Нима наистина е побъркан гордият Даривал? Може би неговият непокорен нрав се е сринал, под тежестта на разяждащите го съмнения? А от него самия е останала само една празна обвивка, седнала тук, в тази изоставена колиба, за да повтаря отново и отново налудничаво и неразбираемо съчетания като „аз“, „мой“, „на мен“, или да заплашва с откровения за тайнствата на собствената си душа.

Не. Именно аз — Даривал, съм здравомислещият, докато всички останали сте безумци и макар че тези думи звучат налудничаво, ще ги оставя така, както ги написах. Не съм лунатик, който изпитва удоволствие да залива обкръжаващия го свят с мръсотия. Аз преминах през времето на промени и се излекувах от безумието, което се е загнездило в обитателите на моя свят. Надявам се, с това което пиша да излекувам и вас, макар да знам, че вече сте поели към Изгорените низини за да ме убиете, заради моите надежди.

Така да бъде.

Аз съм Кинал Даривал и смятам да ви разкажа всичко за себе си.