Робърт Силвърбърг
Време на промени (29)

29

След като Швайц си тръгна, поседях известно време затворил очи, премисляйки отново всичко онова, което си бяхме казали. С каква лекота се бе промъкнал покрай моята защита! Вярно, беше чуждоземец и с него не изпитвах нужда да спазвам строго етикета на разговор. И въпреки това, бяхме се сближили на почти опасна дистанция за съвсем кратко време. Още десет минути и сигурно щях да се разкрия пред него като пред вречения си брат. Бях удивен и объркан от неуловимия начин, по който Швайц ме бе въвлякъл в така близки отношения.

А дали причината бе изцяло в него? Аз бях този, който го бе повикал, пръв аз зададох интересуващите ме въпроси. Аз дадох тон на разговора. Той просто съумя да долови моята неувереност и ловко да се възползва от нея, така че не след дълго аз станах обекта, а той зае позицията на разпитващ. А сетне, макар и с известна неохота, аз започнах да се разкривам пред него. Бях заинтригуван от него, а той от мен. Швайц изкусителят! Швайц, изследователят на моята скрита слабост, скрита от много време, дори от самия мен. Как бе разбрал, че съм готов за подобни откровения?

Струваше ми се, че бързият му, писклив глас още ехти в стаята. Въпроси. Въпроси. Въпроси. И моите отговори. Вярващ човек ли сте? Наистина ли вярвате в боговете? Да можех и аз да вярвам като вас! Как само ви завиждам! Но недостатъците на вашия свят. Стените, които издигате помежду си. Ще разговаряте ли така откровено с един манерански гражданин? Отговорете ми, ваша чест. Разкрийте се пред мен. Толкова отдавна съм самотен.

Как би могъл да знае, след като не знаех самия аз?

Едно странно приятелство бе заченато. Поканих Швайц на вечеря у дома, двамата се веселихме, разговаряхме, лееше се синьо вино от Сала и златисто манеранско и когато езиците ни се развързаха от алкохола, отново заговорихме за религията, за затрудненията на Швайц с вярата и за моите убеждения, че боговете наистина съществуват. Халум се появи отнякъде и поседя за час с нас, а на следващия ден ми напомни за способността на Швайц да предизвиква събеседника към откровение с думите:

— Никога не бях те виждал толкова пиян, Кинал. И въпреки това, беше изпил само три бутилки вино, така че, причината трябва да е в нещо друго, което караше очите ти да блестят и думите да се леят от устата.

Аз се изсмях и й признах, че в присъствието на землянина изпитвам лекота и безгрижие и че ми е трудно да спазвам обичаите с него.

При следващата ни среща, в таверната на Съдийството, Швайц ми каза:

— Вие сте влюбен във вашата вречена сестра, нали?

— Разбира се. Всеки обича своята вречена сестра.

— Не, този човек искаше да каже, че я обичате истински.

Отдръпнах се назад, внезапно разтревожен.

— Нима онази вечер този човек е пил толкова много? Какво ви каза той за нея?

— Нищо — отвърна той. — Това което имахте да кажете, го казахте на нея. С очите си и с усмивката. Без нито една дума.

— Може ли да разговаряме за други неща?

— Щом ваша чест така желае.

— Тази тема за мен е малко болезнена.

— Простете тогава, ваша чест. Този човек само искаше да потвърди предположенията си.

— Подобна любов е забранена при нас.

— Което не значи, че не съществува, нали? — попита Швайц и чукна чашата си в моята.

В този миг взех решение никога повече да не се срещам с него. Говореше прекалено свободно и необмислено за онова, което бе видял. Но само четири дни по-късно, по време на един коктейл, двамата се срещнахме и аз отново го поканих на вечеря. Лоймел остана недоволна от поканата. Халум също отказа да дойде, като се извини, че имала друг ангажимент. Когато настоях, тя призна, че Швайц я карал да се чувства неудобно. За щастие, Ноим беше по това време в Манеран и се съгласи да ни прави компания. Напитките вървяха една след друга, в началото разговорът бе скован, предимно на общи теми, докато съвсем неусетно, без да променяме тона, двамата с Ноим осъзнахме, че разказваме на Швайц за времето, когато избягах от Сала, опасявайки се от ревността на брат ми, а Швайц на свой ред ни разкри защо напуснал Земята. Когато най-сетне късно вечерта си тръгна, Ноим отбеляза с недоволен глас:

— Кинал, в този човек се крие дявол.