Робърт Силвърбърг
Време на промени (31)

31

Можех да блъсна пакетчето от ръката му, а после да наредя да го арестуват. Можех да го изгоня и никога повече да не се срещна с него. В края на краищата, можех да извикам, че това е невъзможно и да откажа да се докосна до белия прашец. Но не избрах нито една от тези възможности. Предпочетох да запазя хладнокръвие, да проявя известно любопитство и да продължа играта на думи, която бях започнал с него. С това го окуражих да ме поведе още по-навътре в подвижните пясъци.

— Нима мислите, — запитах аз, — че този човек с такава лекота би отхвърлил Завета, в който се е клел?

— Този човек смята, че вие притежавате остър и любознателен ум и не бихте пропуснали подобна възможност за просветление.

— Незаконно просветление?

— Всички истински просветления, в началото са били незаконни. Дори религията на Завета, нима вашите предци не са били принудени да заминат на други светове, за да могат свободно да я практикуват?

— Този човек не приема подобни аналогии. В момента не разговаряме за религия. Обсъждаме едно опасно лекарство. Вие предложихте на този човек, да обърне гръб на всичко, в което е вярвал досега и да се разкрие пред вас, така както не се е разкривал пред изповедник или вречен роднина.

— Да.

— И вярвате, че той е способен на подобна постъпка?

— Този човек вярва, че от този опит ще излезете променен и пречистен, стига разбира се, да се съгласите.

— Този човек би могъл да излезе уплашен и объркан.

— Съмнително. Познанието никога не наранява душата. То само я пречиства.

— Колко сте хлъзгав, Швайц! Кажете, мислите ли, че е възможно да издадеш пред един непознат, чужденец, чуждоземец най-съкровените си мисли?

— Защо не? По-добре пред непознат, отколкото пред приятел. По-добре пред землянин, отколкото пред сънародник. Няма от какво да се страхувате — землянинът ще ви оценява по земни, а не по бортански стандарти. Няма да ви критикува, нито пък ще е разочарован от онова, което се крие в ума ви. А освен това, землянинът ще напусне тази планета след около година, за да измине сто или двеста светлинни години разстояние. Какво значение, че някога сте смесили мислите си с неговите?

— Защо толкова настоявате на това смесване?

— От близо осем луни, — рече той, — лекарството стои в джоба на този човек, докато търси някой, с когото да го сподели. Вече изглеждаше, че търсенето ми ще остане напразно. След това този човек ви срещна, прозря силата и способностите ви, вашето скрито бунтарство…

— Този човек не притежава никакво скрито бунтарство, Швайц! Той приема напълно обкръжаващия го свят.

— Ще позволите ли да бъде споменато деликатното отношение към вашата вречена сестра? Този симптом е в пълно противоречие с основните разбирания на вашето общество.

— Може би. Може би не.

— Ще знаете по-добре след употребата на шумарското лекарство. Тогава по-рядко ще казвате „може би“ и по-често „със сигурност“.

— Откъде знаете, след като самият вие не сте изпробвал лекарството?

— Този човек има подобно впечатление.

— Това е невъзможно — рекох аз.

— Един опит. Таен съюз. Никой не ще узнае.

— Невъзможно.

— Нима се страхувате да споделите мислите си?

— Този човек е научен, че подобно споделяне е безбожно.

— Учението може да бъде погрешно — отбеляза той. — Никога ли не сте се изправяли пред изкушение? Не ви ли се е случвало да изпитате такъв екстаз от изповедта, че да пожелаете да го споделите с някой, когото обичате, ваша чест?

Отново бе засегнал болно място.

— Този човек е спохождан често от подобни мисли — признах. — Представял си е, че пред него седи не някой грозен изповедник, а Ноим, или Халум и че изповедта е в две посоки…

— Значи вие, макар и несъзнателно, мечтаете да изпробвате подобно лекарство!

— Не. Не.

— А може би, — предположи Швайц, — ви отблъсква не самата мисъл за себеразкриване, колкото фактът, че ще го извършите пред един непознат? Да не би да желаете, да споделите лекарството с някой ваш сънародник? С вашия вречен брат? С вречената ви сестра?

Замислих се над думите му. Представих си, че седя до Ноим и прониквам в мислите му, там, където никога преди това не ме е допускал. И той прониква в моите. Или до мен е Халум… правя го с Халум…

Швайц, изкусителю!

След като ме остави малко да помисля, той продължи.

— Харесва ли ви тази идея? Ето, вземете. Този човек се отказва от шанса, който би могъл да получи от това лекарство — той пъхна пакетчето в ръката ми. Толкова се уплаших от неочаквания жест, че го изпуснах на масата.

— Но това ще ви лиши от надеждата, която сте вложили в него — рекох аз.

— Няма значение. Този човек може да се сдобие с още от лекарството. Може би дори ще открие друг съучастник за опита. А междувременно, ваша чест, вие ще познаете екстаза. Ето, виждате ли, дори един землянин може да бъде всеотдаен. Вземете го, ваша чест, вземете го.

Погледнах го мрачно.

— А не ви ли се струва, Швайц, че само се преструвахте, че сте готов да погълнете лекарството? И че всъщност, търсехте някой, който да се подложи доброволно на този експеримент, за да сте сигурен, че лекарството е напълно безопасно, преди да го използвате?

— Грешите, ваша чест.

— Възможно. А може би точно това целите — представих си как предлагам лекарството на Ноим, той се свлича на пода в ужасни конвулсии, още преди да съм поел моята доза. Блъснах пликчето към ръката на Швайц. — Не. На предложението се отказва. Този човек оценява вашето великодушие, но не е съгласен да подложи на експеримент неговите най-близки същества.

Лицето му беше почервеняло.

— Не исках да ви оскърбя, ваша чест. Предложението бе направено от добро сърце, но ако желаете, можем да се върнем към първоначалното предложение. Двамата ще си поделим лекарството, без да узнае никой, като експеримент за неговите възможности. И така ще разберем каква сила притежава и дали наистина може да разкрие пред нас вратите на необятното. Този човек ви уверява, че и двамата ще научим много.

— Няма съмнение, каква ще е ползата за вас — отвърнах аз. — Но какво ще спечели от това…

— Вие ли? — Швайц се засмя. — Вие, ваша чест, ще научите първо — дали лекарството е безвредно, второ — в каква дозировка трябва да се приема и трето — ще изгубите страхът от себеразкриване. А после, когато се снабдите с необходимото ви количество, ще бъдете готов да се заемете с онова, което в момента не смеете да сторите. Ще можете да предложите от лекарството на единствения човек, когото обичате истински. И тогава ще разтворите напълно мислите си пред Халум и нейните ще станат достъпни за вас.