Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (43) (1352–1878)

Отражение на Френската революция на Балканите

Силно влияние върху балканските народи оказва Френската революция от края на XVIII век Идеите на просветения абсолютизъм, на френските просветители и култура намират широка почва за разпространение сред многобройните гръцки колонии в чужбина, сред гръцката аристокрация и интелигенция, сред по-образованите хора в Дунавските княжества и южнославянските области под австрийска власт. Френската революция и нейните лозунги намират горещ прием сред балканските народи, а Наполеоновите войни в Европа и Средиземноморието вдъхват надежда за скорошно освобождение на балканските народи с помощта на Франция.

Най-виден и ревностен последовател на Френската революция на Балканите става Ригас Велестинлис (1757–1797). Убеден републиканец и революционер, през 1790 г. Ригас организира в Букурещ тайно общество със задача да готви въстание в Гърция, установява връзки със свои сънародници, служещи на Френската революция, и съставя основните програмни документи на една общобалканска революция: декларация, конституция и бойна песен. Велестинлис предлага създаването на една демократична обществена уредба на Балканите, т.нар. Гръцка република, в която да се обединят всички балкански народи. Жителите на тази република — „гърци, българи, албанци, власи, арменци, турци и от всеки друг род“, упражняват суверенните си права в рамките на своите провинции чрез избрани пратеници за народния парламент. Гръцкият език се приема за задължителен в училищата на бъдещата обединена република. Ригас апелира за единство и солидарност на балканските народи в името на свободата, равенството, сигурността за живота и неприкосновеността на имотите. Макар и да признава свободата и равенството на народите „без разлика на религия и език“, той отдава предпочитанията си на гръцката нация, предвижда гръцка хегемония в бъдещата обединена държава.

Ригас Велестинлис не се ограничава само с пропаганда на своята програма, а се опитва да съчетае предлаганата общобалканска „революция“ с войните на Френската република. През 1797 г. той се отправя от Виена през Триест за Гърция, но е заловен от австрийските власти, предаден натурците и екзекутиран в Белград (1798). Идеите на Ригас стават съставна част на идеологията на най-демократичните кръгове на гръцкото и балканското националноосвободително движение.

Силно влияние оказват също така Наполеоновите войни, още повече че те предизвикват държавно-политически промени и на Балканите. През 1797 г. е ликвидирана Венеция, а нейните владения в Средиземно море се разделят между Австрия и Франция. Към Австрийската империя минават Дубровник и Далматинските острови, към Френската република — Йонийските острови (Корфу, Кефалония и др.). Една година по-късно Наполеон започва поход в Египет, в резултат на което се озовава във война с Османската империя, а адмирал Ушаков атакува френските гарнизони на Йонийските острови. През 1800 г. в Цариград е подписан протокол, който учредява „Република на седемте съединени острова“, при пълна вътрешна автономия под сюзеренитета на Портата. Изработва се конституция, по която Йонийските острови се управляват до 1907 г., когато отнова са окупирани от Франция и стават френска провинция. А след окончателния разгром на Наполеон в 1814 г. островите от Йонийско море минават под английска власт.

Наполеоновите войни водят до известни изменения и в най-западните предели на Балканския полуостров. От завладените словенски и хърватски територии през 1809 г. Наполеон създава отделна френска провинция — Илирия, просъществувала до 1813 г. Личната зависимост на селяните е отменена, премахват се привилегиите на феодалите, въвежда се френски кодекс от закони, ограничават се правата на църквата, признава се словенският език като официален, откриват се училища и гимназии с обучение на роден език и пр.

Както населението на Йонийските острови и Гърция, така и дейците на словенското национално-просветно движение с въодушевление и надежда посрещат идването на френските войски. Като най-въодушевен привърженик на провинция Илирия се изтъква словенският поет и общественик Валентин Водник (1758–1819), който възторжено приема идеите на Френската революция и установяването на френската власт в Словения, става директор на Люблянската гимназия и инспектор на словенските начални училища. Скоро обаче става ясно, че Наполеонова Франция съвсем не мисли за свободата на балканските народи, че нейните войни в най-добрия случай само заменят едно чуждо господство с друго. Поради това разочарованието идва бързо. При всички превратности обаче продължава започналото духовно и политическо раздвижване на Балканите, което съдейства за още по-тясното въвличане на балканските народи в обхвата на съвременния им свят.