Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (64) (1352–1878)

Европейските сили и гръцкото въстание

Гръцкото въстание е типичен случай на антиосманско начинание на Балканите, започнато без Европа и едва ли не против нея. Официална Европа по онова време е подвластна на „Свещения съюз“ и осъжда гръцката революция. С течение на времето обаче нещата постепенно се променят: първо, гръцкото въстание предизвиква симпатията на Европа към гърците заради тяхната героична борба и издръжливост и антипатията към Османската империя заради нейната бруталност и жестокост. И възниква силно филелинистично движение, европейската демократична общественост съчувства на гръцкия народ и подпомага неговата справедлива борба, образуват се филелинистични дружества, събират се помощи, изпращат се доброволци. Това оказва влияние върху правителствата за промяна на тяхната политика към събитията в Гърция; второ, и европейските правителства не остават верни на „Свещения съюз“, защото неговите принципи невинаги им „отърват“. Русия няма интерес да се лиши от ролята си на „покровител“ на християнските народи на Балканите. При това тя има силен международноправен аргумент — Османската империя нарушава подписаните по-рано договори между двете страни. Още през лятото на 1821 г. руският посланик в Истанбул Строганов предявява руския ултиматум — да се прекрати преследването на християните, да се изтеглят султанските войски от Дунавските княжества и фанариотските князе на Влахия и Молдова да се заменят с местни владетели. Руско-турските противоречия бързо набират скорост, назрява идеята да се търси решение на Източния въпрос в полза на Русия чрез война с Османската империя. Колебанията в това отношение се прекратяват, след като на руския престол сяда император Николай I през декември 1825 г.

Англия пък не иска да допусне едностранна намеса на Русия в събитията. Подписва се един протокол (април 1826 г.) между двете сили, в смисъл, че те ще съдействат съвместно за умиротворяване на Гърция по пътя на превръщането й в автономно, васално на султана княжество. Една година по-късно, през юли 1827 г. в Лондон се подписва договор между Русия, Англия и Франция: трите държави установяват консулски отношения с гръцкото правителство и отново предлагат на Портата да се споразумее с ръководителите на гръцкото въстание. Трите сили предлагат: автономия на Гърция при точно определен годишен данък в полза на султанската хазна; ненамеса на османска администрация в местното гръцко самоуправление; право на гърците да изкупят цялата турска собственост на гръцка територия. Следва и предупреждение, че ако султанското правителство в срок от един месец не сключи примирие с гърците, Русия, Англия и Франция ще прибегнат до принудителни мерки. Същевременно в Източното Средиземноморие се появяват английска, френска и руска ескадра, които през октомври 1827 г. нанасят тежко поражение на флотата на Ибрахим паша при Наварин. Въпреки това Портата отхвърля предложенията на европейските сили и продължава военните операции в Гърция.