Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (14) (1352–1878)

Военна организация

Първоначално османската армия има много от белезите на едно военноплеменно опълчение, съставено от селяни, освободени от данъци заради участието им във военните походи. Впоследствие през XV–XVI век нараства ролята на издържаните от централната власт войски — еничарски корпус и спахийска конница. Еничарският корпус възниква още през XIV век. Отначало той се формира от взети в плен млади християни. След това, през първата половина на XV век, се въвежда данъкът девширме, като влизащите в империята християнски народи се задължават периодично, на всеки четири години, да дават деца за попълване на този корпус.

По своето предназначение еничарският корпус е пехотна войска, но с течение на времето към него се обособяват и други родове войски — артилерия и конница. Възпитани в духа на войнстващия ислям, еничарите стават много боеспособна, но същевременно и твърде непокорна войска. В началото на XVI век те получават правото да се женят, а след това децата им се зачисляват в състава на еничарския корпус. Числеността на еничарската армия се увеличава, но това не води към увеличаване на нейната боеспособност. Еничарският корпус постепенно придобива преториански характер, еничарите се отдават на сделки, търговия и грабежи, бунтуват се и често свалят везири и султани.

Важно място в султанската военна организация заема спахийската конница. Тя се състои от хора, които срещу получен тимар или зиамет са длъжни да участват във военните походи, като водят със себе си определен брой конници, в зависимост от доходите на съответния лен. Така чрез тимарската система османската държава си осигурява огромна конна армия. Новозавоюваните земи се превръщат в тимари, които се раздават на проявили се войници, а това става стимул за нови войни и прояви с оглед спечелване благоволението на султана и получаване на нови ленове.

Във военните походи през XV–XVI век участват и т.нар. аканджии — нередовни конни войски, вдъхновявани само от перспективата за грабеж и плячка. С течение на времето, когато войните на Османската империя стават по-рисковани и малодоходни, броят на желаещите аканджии да участват в тях намалява.

От втората половина на XV век османската държава полага грижи и за създаване на военноморски флот. Моряците обикновено се набират от островите и крайбрежията на Гърция, Албания и Далмация. Островите от Беломорието се организират в самостоятелно бейлербейство с център Галиполи, подчинено направо на командващия военноморския флот — капудан пашата. В Цариград се създават големи корабостроителници и морски арсенал. Османският флот достига голямо могъщество и става съперник на флотата на европейските държави в Средиземно море.