Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (63) (1352–1878)

Изостряне на противоречията в гръцкото общество

Въпреки тежките изпитания, които преживява Гърция по време на въстанието, противоречията в гръцкото общество не се притъпяват и не изчезват, а напротив, задълбочават се. Особено остро се проявяват те в промеждутъците на затишие по фронтовете, в моментите, когато външната опасност изглежда отминала. Съгласно Епидавърската конституция от края на 1821 г. държавните органи на въстаническа Гърция имат едногодишен мандат. Налага се свикване на второ Национално събрание, което да „доучреди“ появяващата се нова държава. Това става в края на 1822 г. и началото на 1823 г. Второто Национално събрание на Гърция предоставя най-важните позиции в управлението на страната на умерено-консервативното течение — Ал. Маврокордато е избран за „архиканцлер“ и председател на законодателния съвет. Местните органи на самоуправление са премахнати и заменени с назначени управители на епархии (окръзи), подчинени на централната власт; Т. Колокотронис се назначава за главнокомандващ на въстаническите войски в Пелопонес, а Марко Боцарис — на тези в Етолия и Акарнания. Всъщност цялата власт се съсредоточава в ръцете на едрата буржоазия и земевладелците, а на представителите на демократичната линия се оставя само борбата срещу външната опасност и османското господство.

Изборът на Маврокордато за председател на съвета предизвиква остра реакция от страна на Колокотронис. Изпълнителният съвет също се изказва против съсредоточаването на всички власти в ръцете на водача на умерено консервативното течение. Тогава Маврокордато се оттегля на о. Идра и с военна сила разгонва противопоставилия му се изпълнителен съвет. През есента на 1823 г. всъщност в Гърция възникват две правителства — на едрата буржоазия начело с Маврокордато с резиденция в Триполица и на буржоазно-демократичните сили и народа начело с Колокотронис с резиденция в Кранидион.

Противоречия избухват и относно земята. Едрата буржоазия държи земите на турските чифликчии да бъдат разпродавани на селяните. Последните пък, разорени от постоянните войни, не могат да плащат исканите суми за данъци, а камо ли за закупуване на обработваната от тях дотогава земя. На редица места селските маси пристъпват към разпределяне на изоставените чифлишки земи. Колокотронис и другите народни войводи се обявяват в подкрепа на селяните, но правителството с военна сила усмирява броженията. Нещо повече, в края на 1824 и началото на 1825 г. Колокотронис и други популярни въстанически водачи са арестувани и дадени под съд, страната се оказва разцепена на враждуващи лагери, пред гражданска война. Срещу правителството се надига негодувание. И под натиска на масите, както и предвид нарастването на външната опасност поради експедицията на Ибрахим паша в Гърция, в началото на юли 1825 г. е публикуван декрет за обща амнистия. Излезлият на свобода Колокотронис поема върховното командване на гръцките войски в Пелопонес. Вътрешните борби временно стихват, силите на страната се насочват за преодоляване на отново надвисналата смъртна опасност.