Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (58) (1352–1878)

Гръцкото общество в началото на XIX век

До началото на XIX век Гърция прави значителна крачка напред в своето обществено-икономическо развитие. Проникват стоково-паричните отношения, зараждат се първите форми на капиталистическо производство, възникват манифактурни предприятия, полупланинското източно крайбрежие на страната се оформя като промишлено-занаятчийски район, силно развитие получават търговията, корабостроителството и корабоплаването. Гръцките острови и пристанища постепенно отнемат първенството на Венеция в транзитната търговия, богати гръцки търговци образуват мощни компании, основават свои кантори и търговски колонии по Европа, строят кораби и управляват богат и силен търговски флот — към края на XVIII век целият гръцки търговски флот разполага с повече от 600 кораба с товароподемност над 150 хиляди тона и около 37 хиляди моряци. При това търговията не е вече обикновена размяна на стоки, а обслужва производството и участва в търсенето и завладяването на пазари и източници на суровини.

Заедно с това силно развитие получава корабостроителството. Възникват едри корабостроителни и корабовладелски компании, притежаващи големи капитали. В тази сфера напълно се налага капиталистическото предприемачество. Корабите често се строят не за да се ползват от самите собственици, а за да се дават под наем. Всъщност, преди още да се учреди като национална държава, Гърция става морскотърговска „държава“ в рамките на Османската империя.

По-особено е положението на Гърция и в политическата област. Гръцките земи имат различен държавно-политически статут в Османската империя — един за островите, друг за областите Мани и Сули, трети за Пелопонес или Континентална Гърция. Навсякъде обаче се запазват някакви форми на самоуправление. Да вземем например Пелопонес. След 1715 г. той става османски пашалък начело с назначен от султана паша и разделен на окръзи (епархии) начело с назначени от пашата войводи. Окръзите се състоят от общини, които се управляват от изборни старейшини. Тези именно старейшини образуват своего рода общински парламент, местно събрание като съвещателен орган при войводата. Един или двама избрани от общинското събрание първенци влизат и в изпълнителния съвет на войводата. Тези именно първенци са т.нар. коджабашии. Най-често те са едри земевладелци или монополисти в пелопонеската търговия и играят ролята на посредници между населението и османските власти. Двама коджабашии имат пелопонесците и в Цариград като свои посланици пред Портата.

Всъщност коджабашиите стават част от османската управленска система, но са и част от гръцкия народ. Те не се избират от цялото население на даден район, а от определен брой имотни хора, по-точно от общинските старейшини. Като част от османската управленска система те се проявяват като консерватори, но като част от гръцкия народ не са далеч и от неговите националноосвободителни стремежи. Друга подобна групировка съставляват фанариотите и висшето гръцко духовенство. В квартала „Фенер“ на османската столица се намира седалището на Цариградската патриаршия. Там живеят най-богатите и образовани гърци. Техни хора участват в османската администрация и заемат важни държавни постове: велик драгоман — частен секретар на великия везир, драгоман на флотата — посредник между капудан пашата и гръцките острови, князе на Влахия и Молдова и др. Фанариотите служат на Османската империя като преводачи и посредници, участват в дипломатически преговори, играят ролята на посредници с чужденците, научават много тайни от кухнята на турската и европейската политика, придобиват огромно влияние в империята. Те приемат Османската империя като гаранция на своята дейност и религиозна хегемония, но като гърци държат на гърцизма и православието, разминават се с радикалната революция, но не одобряват и османското господство на Балканите.

Следващата имотна и влиятелна социална групировка в гръцкото общество, средната класа, буржоазията, е свързана повече с Европа, отколкото с Османската империя. Тя е много по-богата в сравнение със средната класа в коя да е друга балканска страна. Затова гръцката национална революция е и най-добре обезпечена с материални и финансови средства за своето успешно реализиране. Тази социална групировка естествено е заинтересована от националноосвободителното движение. Тя, разбира се, не е единно хомогенно съсловие. Неговият най-горен слой проявява колебание и нерешителност, като се стреми да развива националната революция в приемливи от неговата гледна точка социални рамки.

По-нататък следва народът — селячество, моряци, рибари, занаятчии, дребни търговци, нисше духовенство, наемници. Всички те са против османската социално-икономическа и политическа система и съставляват основната движеща сила на гръцката национална революция. При това всички очакват освен постигане на национална свобода получаване и на други облаги: едни — да се сдобият с плодородни земи, други — да се доберат до власт и да направят лична кариера, трети — да спечелят богатства или да заграбят плячка. Към народа следва да отнесем също така хората, които изпълняват мисията на посредници между Гърция и Европа в областта на знанието и идеите, в духовната сфера, сиреч интелигенцията. Такива хора Гърция има по-рано и в по-голям размер в сравнение с останалите балкански народи под османска власт. Те са, които пресаждат на гръцка почва идеите на европейското Просвещение и Френската революция.

Гърция има и немалко въоръжени хора. На първо място тук ще отнесем гръцкия флот — гръцките кораби кръстосват по Средиземноморието въоръжени (за да се защитават от пирати или сами да пиратстват). Освен това в гръцкото общество съществуват три вида други военизирани хора — клефти, арматоли и капои. Клефтите съответстват на българските хайдути. Те се въоръжават без разрешение от властите и ходят по планините на чети. Главният им мотив за четничество е личното отмъщение, а главен обект на нападенията — представители на османската администрация. Арматолите са призната от властите полицейска сила. Тяхното предназначение е да осигуряват обществения ред, да пазят проходите и да участват в преследване на клефтите. Капоите пък са полицейски части, набирани от провинциалните власти. Ръководителите и на трите формирования се наричат капетани. Докато клефтите преминават от един район в друг, то арматолите имат в подчинение определена област, наречена капетанлък, която се ползва с вътрешна автономия.

И така в началото на XIX век Гърция се оказва достатъчно „узряла“ за започване на своята национална революция: военизирани хора за започване на битката, образовани, подготвени и свързани с европейските идеи влиятелни люде за организиране на гръцка национална държава, народ, готов да се впусне в борбата за своето национално освобождение и достатъчно богата средна класа за материално и финансово обезпечаване на победата.