Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (19) (1352–1878)

Военна граница

В продължение на няколко века границата между Османската и Хабсбургската империя е военна и в прекия, и в преносния смисъл на думата. Защото там непрекъснато се воюва — от дребни инциденти и хайдушки нападения до сериозни продължителни войни. Съществува и специална военноорганизационна система, получила наименование Военна граница. Първи към създаването на такава система пристъпват османските власти. В обезлюдените гранични райони на Славония, Лика, Кърбава и на други места в граничната зона те заселват население от по-рано завладените от тях територии, главно от Босна и Херцеговина. Става дума за сърби, скотовъдцивласи, които срещу определени привилегии приемат ролята на военизирано население в помощ на османските гарнизони и гранични санджакбееве. Всъщност османската военноорганизационна система не играе съществена роля в събитията. Затова пък австрийската е нещо много по-сериозно. В случая става дума за две неща: първо, поток от бежанци от заетите от османците територии се прехвърля в пределите на Хабсбургската монархия. Там възникват бежански („ускочки“) селища — Жумберак, около Сень, Задар, Книн и др., както и на границата между Хърватия и Словения, та дори в Словенска Щирия. Повечето от бежанците се установяват в близост до границата с Османската империя, откъдето с благоволението и подкрепата на австрийските власти нападат османските гарнизони и селища (Скрадин, Макарска, Обровац и др.) и плячкосват венециански и дубровнишки плавателни съдове по Далматинския бряг на Адриатика. Особена известност и слава за тази си дейност получават Сеньските ускоци (през 1617 г., вече дотегнали на всички, техните дружини са разформировани); второ, за спиране на османското нашествие на запад австрийските власти създават временни военни лагери — капетании. През средата на XVI век тези лагери се обособяват като самостоятелна военно-териториална единица, простираща се по цялото протежение на границата с Османската империя от Адриатика до р. Драва. Получава наименованието Bojнa Kpajина (Военна граница). Важни нейни средища стават Карловац и Вараждин. Изгражда се на хърватска територия, но се ръководи не от хърватска администрация, а е на подчинение на Виенския двор и съответните военни власти.

Основният човешки контингент на Военната граница се състои от постоянно прииждащи от османските предели бежанци, които австрийските власти радушно приемат, понеже са им необходими за продължаване на войните с Османската империя. Постига се в резултат на това своеобразен договор — сръбските войводи и техните хора приемат „непоколебимо и вярно“ да служат на Хабсбургите, а те им предоставят земя за заселване, освобождават ги от данъци, оставят ги да бъдат свободни, а от време на време плащат и заплати на „краишниците“ — капетани, войводи и войници. През 1538 г. Фердинанд I Хабсбургски подписва и специален документ в този смисъл. През 1578 г. границата минава под ръководството на Карл Хабсбургски, чичо на император Рудолф II, който издава първите официални разпоредби за положението на граничарите — полагане на клетва, права и задължения, определяне на заплати и пр. През 1630 г. Хабсбургите издават и т.нар. Влашки статути — потвърждават се по-раншните привилегии, но същевременно граничарите се задължават да участват във всички войни на Австрия.

Австрийската Военна граница съществува в продължение на повече от три века, от средата на XVI век до 1881 г. Тя е добре укрепена позиция, която османският завоевател никога не успява да премине. Напротив, от тази позиция Хабсбургите ще настъпват на югоизток, в балканските предели на Османската империя, с което ще съдействат за изтласкването на последната от Европа. От съществуването на границата се постига и друг ефект — тя се ръководи от австрийски генерали, но се издигат и немалко сръбски и хърватски офицери, някои от които достигат до най-високи чинове в австрийската армия, създава се квалифициран военен кадър, който ще играе значима роля в историята на сърби и хървати.