Кръстьо Манчев
История на балканските народи. Том 1 (15) (1352–1878)

Финанси и данъци

Османската държавна каса се основава през втората половина на XIV век. Постъпленията в нея първоначално се набират от взетата във войните плячка, една пета част от която се отделя за държавната каса (султанската хазна). Впоследствие османската държава постепенно усвоява византийско-балканската фискална практика и създава цялостна данъчна система със свой фискален апарат.

Основен данък, който постъпва в държавната хазна, е т.нар. поголовен данък (джизие). Той се събира от немюсюлманските поданици на империята и символизира „покорността“ им към държавата на „правоверните“. През XV–XVI век този данък се събира не на глава, а от домакинство. Едва в края на XVII век джизието действително става поголовен данък, като с него се облагат всички немюсюлмани на възраст от 16 до 60 години.

Друг данък за държавната хазна е т.нар. харадж. Това е данък, внасян от васалните на империята княжества и провинции. Държавен данък е също така и данъкът авариз, който първоначално се събира чрез периодично разхвърляне на глобални суми върху селата, при което всяко домакинство плаща полагаемата му се част от общата сума. От XVI век този данък се събира всяка година чрез групиране на няколко домакинства в една данъкоплатна единица. Възприема се системата на взаимно поръчителство при плащането на данъците, което гарантира редовни постъпления в държавната хазна.

Освен това в държавната хазна се стичат доходите от обширните султански хасове, към които се числят и някои особено доходоносни обекти — рудници, митници, градове и пр. Държавната хазна събира също така част от постъпленията от леновете, раздадени във временно владение на военачалници, санджакбейове, везири и др. служители и сановници в Османската империя. Става дума за част от общите за мюсюлмани и немюсюлмани данъци като юшур (десятък), беглик (данък върху овцете), серчим (данък върху свинете) и др. Всички тези източници осигуряват огромни средства, с които разполага султанската хазна.

Фискалната система на Османската империя има строго централизиран характер и строга отчетност. Приходите и разходите се описват в нарочни регистри (дефтери), които се водят във всички административни единици от съответните дефтердари.