М. Ростовцев
История на Стария свят — Изтокът и Гърция (28)

ХРОНОЛОГИЯ

Най-древна Месопотамия

V хилядолетие пр.н.е. — Най-древни градове на територията на Южното Междуречие — Урук, Ур, Ларса, Лагаш, Ума, Акад, Нипур, Ериду.

Ср. на III хил. пр.н.е. — Царят на Лагаш Еанатум. Обединяване на Ю. Месопотамия.

XXV–XXIV в. пр.н.е. — Народно движение в Лагаш. Царуване на Урукагина. Антиаристократически реформи.

XXIV в. пр.н.е. — Лугал-Загиси — патеси (управник)на гр. Ума. Свалянето на Урукагина; обединяване на шумерските градове.

Ок. 2360 г. пр.н.е. — Образуване на акадската държава (Сев. Междуречие). Саргон I. Покоряване на Шумер; победи над Елам.

Ок. 2230 г. пр.н.е. — Нарамсин. Разцвет на акадското царство. Завоевания в Сирия и Елам.

Ок. 2200 г. пр.н.е. — Завоюване на акадското царство от племената на гутеите.

XXIII в. пр.н.е. — Ново издигане на гр. Лагаш. Патеси Гудеа. Развитие на търговията и строителството.

Края на XXII–XXI в. пр.н.е. — Издигане на г. Ур; обединяване на южните градове на Междуречието; III династия на Ур.

Края на XXII в. пр.н.е. — Законите на царя Ур-Наму.

2100–2042 г. пр.н.е. — Цар Шулги; завоюване на Южен Шумер.

Края на XXI в. пр.н.е. — Разгромяване на Ур от войските на Мари и Елам; образуване на държавите Ларса и Исин.

XX в. пр.н.е. — Законите на Билалама; затвърдяване на робовладелския строй.

Древен Вавилон

Края на XIX в. пр.н.е. — Образуване на аморейската държава с център във Вавилон.

1792–1750 г. пр.н.е. — Цар Хамурапи. Обединяване на Междуречието под властта на Вавилон.

Ок. 1750 г. пр.н.е. — Нахлуване на каситите във Вавилон.

1595 г. пр.н.е. — Окончателно завоюване на Вавилон от каситите.

1595–1204 г. пр.н.е. — Каситската династия във Вавилон.

Кр. XI — ср. VII в. пр.н.е. — Халдейското царство в Южна Месопотамия.

1146–1123 г. пр.н.е. — Навуходоносор I, Победи над Асирия и Елам.

VIII–VII в. пр.н.е. — Подчиняване на Вавилон на Асирия.

626–538 г. пр.н.е. — Нововавилонското царство.

626–604 г. пр.н.е. — Набопаласар.

605 г. пр.н.е. — Победата на Вавилон над асиро-египетските войски при Кархемъш.

604–562 г. пр.н.е. — Навуходоносор II. Войските срещу Египет, Сирия и Юдея.

550–538 г. пр.н.е. — Набонид. Опити за религиозни реформи.

538 г. пр.н.е. — Завоюването на Вавилон от персите; краят на вавилонското царство.

Древен Египет

Ок. 3000–2800 г. пр.н.е. — Ранното царство. Обединяването на Северен и Южен Египет.

Ок. 2800–2400 г. пр.н.е. — Старото царство. III–VI династия.

XXVIII в. пр.н.е. — III династия. Джосер. Първата пирамида.

Кр. XXVIII — нач. XXVII в. пр.н.е. — IV династия. Хуфу (Хеопс), Хафра (Хефрен), Менкаура (Микерин).

XXIV в. пр.н.е. — VI династия. Меренра I. Пиопи II. Завоюване на Северна и Централна Нубия.

Ок. 2250–2050 г. пр.н.е. — VII–IX династия. Разпадането на Египет.

Ср. на XXII в. пр.н.е. — X династия. Издигане на Хераклеопол.

Ок. 2050 г. — XI династия. Борбата на Хераклеопол и Тива. Обединяване на Египет под властта на тиванските царе.

2050–1700 г. пр.н.е. — Средното царство. XI–XIII династия.

Ок. 1970–1785 г. пр.н.е. — XII династия.

1884–1849 г. пр.н.е. — Сенусерт III. Походи към Нубия и Палестина.

Ок. 1785–1700 г. пр.н.е. — XIII династия.

Ок. 1750 г. пр.н.е. — Народни въстания и отслабване на централната власт.

Ок. 1700 г. пр.н.е. — Завоюването на Египет от хиксосите.

Ок. 1700–1590 г. пр. н.е. — Държавата на хиксосите. XV–XVI династия.

1680–1580 г. пр.н.е. — XVII династия (Тива). Борбата с хиксосите.

Ок. 1580 г. пр.н.е. — Прогонване на хиксосите от цар Яхмос.

1580–1070 г. пр.н.е. — Новото царство. XVIII–ХХ династия.

Ок. 1580–1350 г. пр.н.е. — XVIII династия.

1503–1491 г. пр.н.е. — Тутмос III. „Аналите“ на Тутмос III.

1502 г. пр.н.е. — Обсадата и превземането на Мегидо (Сирия).

1435–1419 г. пр.н.е. — Аменхотеп III.

1419 — Ок. 1400 г. пр.н.е. — Аменхотеп IV (Ехнатон). Религиозно социалната реформа.

Ок.1400–1392 г. пр.н.е. — Тутанкамон. Отдръпване от реформата на Ехнатон.

Ср. на XIV в — пр.н.е. — Хоремхеб. Ликвидиране на реформата.

1342–1206 г. пр.н.е. — Периодът на нов разцвет на Египет. XIX династия.

1317–1251 г. пр.н.е. — Рамзес II.

1312 г. пр.н.е. — Битката при Кадеш.

1296 г. пр.н.е. — Мирният договор на Египет с хетите.

1225–1206 г. пр.н.е. — Настъплението срещу Египет на либийски племена и на „морски народи“.

1206–1180 г. пр.н.е. — Последният подем в могъществото на Египет. XX династия. Сетнахт. Рамзес III.

XI–IV в. пр.н.е. — Късен (либийско-саиски) период.

1085–950 г. пр.н.е. — Разпадане на египетската държава.

950 г. пр.н.е. — Завземане на властта в Египет от либийците.

950–757 г. пр.н.е. — XXII–XXIII (либийски) династия.

751–656 г. пр.н.е. — Завоюване на Египет от етиопците. XXV династия.

751–716 г. пр.н.е. — Цар Пианхи.

671 г. пр.н.е. — Завоюване на Египет от Асархадон, бягството на цар Тахарка.

663 г. пр.н.е. — Обединяване на Египет под властта на управниците на Сиас.

Ок. 680–525 г. пр.н.е. — XXVI (Сиаска) династия.

525 г. пр.н.е. — Завоюване на Египет от персите.

Хетска държава

XIX в. пр.н.е. — Първите известни в историята хетски държави Кушара, Неша, Хатуша.

XVII в. пр.н.е. — Засилване на Хетското царство със столица Неша.

Ок. 1680–1650 г. пр.н.е. — Обединяване на хетските земи от цар Табарна.

Кр. XVII — нач. XVI в. пр.н.е. — Цар Муршил I. Пренасяне на столицата в Хатуша.

Ок. 1595 г. пр.н.е. — Завземане и ограбване на Вавилон от хетите.

Ср. на XVI в. пр.н.е. — Нахлуване на хуритите; отслабване на централната власт.

Края на XV в. — Началото на XV в. пр.н.е. — Нов подем на хетската държава. Цар Шупилулиума; завоюване на Митани; начало на войната с Египет.

Ок. 1360–1330 г. пр.н.е. — Цар Муршил II.

1312 г. пр.н.е. — Сражение на хетите с армията на Рамзес II край гр. Кадеш.

1295 г. пр.н.е. — Мир между Хатушил III и Рамзес II.

Края на XIV–XIII в. пр.н.е. — Законодателство на хетските царе.

Края на XIII в. пр.н.е. — Обединяване на западномалоазийските племена и настъплението им срещу хетите.

Началото на XIII в. пр.н.е. — Народни въстания в Хетската държава. Гибелта на Хетската държава. Сирия и Финикия

Кр. III — нач. II хил. пр.н.е. — Първите държавни формации на територията на Сирия и Финикия.

XVI в. пр.н.е. — Финикийски колони и на Кипър и по крайбрежието на Егейско море.

Ср. на II хил. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от Египет.

XIII–XII в. пр.н.е. — Нахлуване във Финикия на „морските народи“.

Края на II хил. пр.н.е. — Отслабване на Египет и на хетската държава. Независимост на Сирия и Финикия.

X в. пр.н.е. — Разцвет на градовете Сидон, Бибъл, Тир и Угарит.

969–936 г. пр.н.е. — Хирам I, цар на тиро-сидонската държава. Обединяване на финикийските земи. IX–VIII в. пр.н.е. — Борбата на Финикия и Сирия срещу настъпването на Асирия.

Ок. 670 г. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от асирийците.

Палестина

III–II хил. пр.н.е. — Период на растеж на хананските градове-държави.

Средата на I хил. пр.н.е. — Поява в Палестина на номадските племена хабири.

XVI–XIII в. пр.н.е. — Палестина под властта на Египет.

XI в. пр.н.е. — Израелското царство в Северна Палестина. Цар Саул.

X в. пр.н.е. — Образуване на юдейското царство в южната част на Палестина. Цар Давид. Обединяването на Израел и Юдея.

Ср. на X в. — 935 г. пр.н.е. — Цар Соломон. Разцвет на израелско-юдейското царство. Разпадане на царството.

935–928 г. пр.н.е. — Ровоам — цар на израелско-юдейското царство. Разпадане на царството.

VIII–VI в. пр.н.е. — Укрепване на робовладелските отношения в Израел и Юдея.

722 г. пр.н.е. — Завоюване на израелското царство от Саргон II асирийски. Преселване на израилтяните в Междуречието.

587–586 г. пр.н.е. — Поход на Навуходоносор II срещу Юдея. Разрушаването на Ерусалим.

Асирия

XXI–ХХ в. пр.н.е. — Засилване влиянието на град Ашур.

Кр. XIX — нач. XVIII в. пр.н.е. — Шамшиадад I — цар па Ашур. Ашур под властта на държавата Митани.

Ок. 1500 г. пр.н.е. — Образуването на асирийската държава.

Ок. 1400 г. пр.н.е. — Цар Ашурубалит.

XV–XIII в. пр.н.е. — Първото издигане на Асирия.

XIII в. пр.н.е. — Разцвет на могъществото на Асирия. Победите на Вавилон. Формиране на робовладелския строй.

XIV–XIII в. пр.н.е. — Сборници със съдебни постановления.

1116–1077 г. пр.н.е. — Тиглатпаласар I.

XI–Х в. пр.н.е. — Нахлуване в Месопотамия на арамейски племена. Отслабване на Асирия.

Края на Х–IX в. пр.н.е. — Ново издигане на Асирия.

883–859 г. пр.н.е. — Ашурназирпал II.

859–824 г. пр.н.е. — Салманасар III. Поход срещу Урарту.

823–745 г. пр.н.е. — Отслабване на Асирия. Граждански войни.

VIII–VII в. пр.н.е. — Последното издигане на Асирия.

745–727 г. пр.н.е. — Тиглатпаласар III. Военна и административна реформа.

743, 740, 735 г. пр.н.е. — Походи срещу Урарту.

729 г. пр. н.е. — Тиглатпаласар III — цар на Вавилон.

727–722 г. пр.н.е. — Салманасар V. Укрепване на военната система.

722–705 г. пр.н.е. — Саргон II. Разрушаване на израелското царство.

714–713 г. пр.н.е. — Победата на Саргон II срещу Урарту.

710 г. пр.н.е. — Завоюване на Вавилон.

705–680 г. пр.н.е. — Синахериб.

702–689 г. пр.н.е. — Въстание във Вавилон срещу асирийците.

680–669 г. пр.н.е. — Разрушаването на Вавилон.

671 г. пр.н.е. — Асархадон. Възстановяване на Вавилон. Война с Египет.

616–614 г. пр.н.е. — Ашурбанипал.

616–614 г. пр.н.е. — Съюз на Вавилон и Мидия против Асирия.

612 г. пр.н.е. — Разрушаване на Ашур и Ниневия.

605 г. пр.н.е. — Разгромът на асирийската армия при Кархемъш. Гибелта на асирийската държава.

Урарту

II хил. пр.н.е. — Уруатри — племенен съюз на урартите.

XIII в. пр.н.е. — Първото сблъскване на урартите с Асирия.

XI–IX в. пр.н.е. — Формиране на робовладелски държави (Диаухи, Наири, Урарту).

859–856 г. пр.н.е. — Походите на Салманасар III срещу Урарту.

Ок. 856 г. пр.н.е. — Обединяване на малките държави от Арменското плато в държава Урарту със столица Тушпа.

832 г. н.е. — Борба с асирийците. Цар Сардури I.

810–781 г. пр.н.е. — Управляване на Менуа. Изграждане на канал в гр. Тушпа.

780–760 г. пр.н.е. — Управляване на Аргищи I. Построяване на крепостта Еребуни. Разцвет на робовладелския строй.

774 г. пр.н.е. — Победата на Урарту над асирийците.

760–730 г. пр.н.е. — Сардури II. Разцвет на държавата.

730–714 г. пр.н.е. — Руса I. Народни въстания. Нашествието на кимерийците. Отслабване на Урарту.

Краят — средата на VII в. пр.н.е. — Руса II. Укрепване на държавата. Иригационно строителство.

Началото на VI в. пр.н.е. — Присъединяване на урартските земи към Мидийското царство.

Средна Азия и Иран

II хил. пр.н.е. — Каситите и еламитите в Зап. Иран.

I пол. на II хил. пр.н.е. — Племената саки и масагети в Ср.Азия.

XXVI–XX в. пр.н.е. — Войни на държавите от Южното Междуречие с Елам.

Началото на I хил. пр.н.е. — Племенен съюз на мидийците в Централен Иран.

70-те години на VII в. пр.н.е. — Образуване на мидийската държава.

645 г. пр.н.е. — Разгром и опустошаване на Елам от Ашурбанипал.

Ок. 625–584 г. пр.н.е. — Царят на Мидия Киаксар.

Ок. 612–605 г. пр.н.е. — Завоюване на Асирия от Мидия(в съюз с Вавилон).

VI г. пр.н.е. — Създаване на съюза на персийските племена.

558–530 г. пр.н.е. — Кир II Велики — цар на персите.

550–549 г. пр.н.е. — Сваляне от Кир на мидийския цар Астиаг. Включване на Мидия в персийската държава.

546 г. пр.н.е. — Завоюване от персите на Лидия.

538 г. пр.н.е. — Подчиняване на Вавилон на персите.

530–529 г. пр.н.е. — Походът на Кир срещу масагетите.

526–525 г. пр.н.е. — Завоюване на Египет от Камбиз.

523–522 г. пр.н.е. — Въстание на бедните и на потиснатите народи в персийската държава.

522–485 г. пр.н.е. — Дарий I. Разделяне на страната на сатрапии.

519–512 г. пр.н.е. — Завоюване на Тракия, Македония, Северозап. Индия. Завършване на образуването на ахеменидската държава.

500–493 г. пр.н.е. — Въстание на малоазийските гърци против господството на персите.

500–440 г. пр.н.е. — Гръцко-персийските войни.

485–465 г. пр.н.е. — Ксеркс I.

336–330 г. пр.н.е. — Походът на Александър Македонски в Персия.

330 г. пр.н.е. — Битката при Исос. Унищожаването на персийската държава.