Включено в книгата
Оригинално заглавие
Очеркъ исторiи древняго мiра. Востокъ / Грецiя / Римъ, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

IX. КУЛТУРАТА И ИЗКУСТВОТО НА ИЗТОКА ПРЕЗ ПЪРВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПР.ХР.

Пълният с тревоги живот на Изтока през I хилядолетие пр.Хр., постоянните кървави войни и постоянният преход на властта от един народ към друг — всичко това все пак не прекъснало културното му и художествено развитие. Старите центрове на културния живот, главно Тива в Египет и Вавилон в Предна Азия, продължавали да са разсадници на култура за целия свят. Дори и в най-трудните си времена Египет продължавал и да строи храмове, и да ги украсява с живопис и скулптура, и да изработва в работилниците си големи количества предмети за покъщнина и предмети па художественото занаятчийство, които се продавали по цял свят. Оная висота, на която стоял Египет по време на XVIII и отчасти на XIX династия, през I хилядолетие той не можал да достигне отново. И все пак саитската епоха от неговия живот — времето между асирийското и персийското господство — била епоха на възраждане както на архитектурата, живописта и скулптурата, така и най-вече на приложните изкуства. Сега много повече, отколкото когато и да било преди, предметите, изработени в египетските художествени работилници и във фабриките — разните изделия от фаянс, стъкло, слонова кост, от скъпоценни метали, от папирус и лен — се търсят на тогавашния световен пазар, на който ги разпространявали търговци-посредници: финикийци и гърци. Последните през саитската епоха си имали и своя търговска станция в самия Египет в град Навкратис.

Не преставала да живее с напрегнат културен и икономически живот и Вавилония, въпреки постоянните политически сътресения, смени на династии и въпреки дългите периоди на чуждо иго. За Асирия, както ще видим по-надолу, Вавилон е бил главният й културен център, да се сравнят с които е било мечтата на всички асирийски царе, т.е. той е играл тогава същата роля, която по-сетне ще играе Гърция по отношение на Рим, а в по-близките до нас времена Франция — по отношение на останалите културни държави. Вавилон успял да запази също тъй и ръководната си роля в търговията на Предна Азия. Най-влиятелна класа от населението му е класата на едрите търговци, обединени в мощни търговски сдружения. Бляскав период на разцвет за Вавилон е времето между асирийското и персийското господство, т.е. краят на VII и първата половина от VI век пр.Хр. Разкопките, направени във Вавилон от немски археолози през последните години преди войната, доказаха колко широка и богата е била строителната дейност на царете от последната му династия. Грамадни храмове и всяващи страх с укрепленията си дворци и до сега стърчат с величествените си развалини. Глинените плочки, които украсявали монументалната порта на богинята Ищар, която порта води към двореца на Навуходоносор, ни поразяват със своя блясък, с богатството на боите си и с приказната фантазия на художника. Наистина ново нещо във всичко това, както и в съвременния на Нова Вавилония Египет, има много малко: все същите планове на дворците и храмовете, същите кули-зикурати, същите средства и мотиви на декоративното изкуство; но тук старото изкусно е използвано и майсторското изпълнение е доведено до пълно съвършенство.

Наред с Вавилония и Египет продължават да се развиват и другите източни центрове на културно творчество, за които отчасти говорихме в глава VII. За съдбата на великата егейска цивилизация ще говорим по-нататък, когато дойдем до историята на Гърция. Като наследници на хетската цивилизация се явили цяла редица самостоятелни малоазийски държави, между които сравнително по-добре, макар и непълно още, познаваме Фригия и Лидия. Изсечените в скали фасади на фригийските гробници, богато украсени със скулптура и по скулптурата, вероятно, и с живопис без съмнение разработват и развиват мотивите на Хетското изкуство, като ги съчетават с геометрически образци, донесени от тракийските народи от Европа в Мала Азия. Но силно е и вавилонското влияние, особено в любовта им да изобразяват фантастични животни и в хералдичното им съпоставяне. Важно е да се изтъкне и това, че Фригия е имала и свое писмо, чиято история още не ни е ясна: то може да е във връзка с арамейското писмо (вж. по-надолу) и с по-нататъшното развитие на егейското.

През последните години малко по-отблизо се запознахме и с цивилизацията на Лидия — посредника между източния свят и Гърция. Разкопките на една американска научна експедиция в Сарди, макар още и незавършени, красноречиво ни говорят за връзката на Лидия както с Асирия, така и с мирогледа на гръцките градове по бреговете на Мала Азия. Засега, обаче, са ни познати само паметници на художествените занаяти: дребни златарски и грънчарски изделия. И Лидия също имала свое писмо, близко с гръцкото. Голямо културно, чисто лидийско нововъведение са сечените монети. Въпреки развития търговски живот на Изтока и въпреки това, че като средство за размяна и в Египет, и във Вавилония още отдавна служели метали, все пак идеята да се създаде метална единица, теглото и чистотата на метала на която да бъдат гарантирани от държавата, не се зародила в главите на ръководителите на икономическия живот на Изтока. Металите се приемали при заплащане на тегло. Вярно е, че в някои документи, които принадлежат към епохата на Синахериб, асирийският нар говори за сечени от него монети, които тежели един или половин шекел; но фактът, че нито една такава монета не е била намерена при обстойното проучване на асирийските столици, показва, че това царско монетосечене не е било нито достатъчно изобилно, нито достатъчно редовно, та не е могло да измести преобладаващия обичай да се употребява металът като единица за обмяна и да се приема той при плащанията след претегляне на количеството му. Лидийските царе първи в VII в. пр.Хр., а след тях и гръцките градове в Мала Азия почнали да секат монети от бледо злато, бързо възприети от целия съвременен на тях търговски свят.

В зависимост от хетската цивилизация е и културата на Банското или Халдейското царство. Столицата на това царство Турушпа (сега Ван), в която систематични разкопки бяха започнати от руски учени преди 1914 г., била пълна с богати дворци и храмове. Особено развита във Банското царство, богато с метали, била металургията. Металните статуи, намерени във Ван, изобразяващи богове и хора, ни напомнят асирийските, по изображенията на животни и орнаментите са по-близки до хетските. Халдеите нямали свое писмо и си служели с вавилонското клинообразно писмо. Царете им обръщали голямо внимание, на въпроса за водоснабдяването на градовете и напояването на полетата и в тази насока достигнали големи успехи.

Пак на вавилонско и египетско влияние, както казахме и по-горе, се дължи и културата на Палестина и на Финикия. Палестина преживяла своя период на бляскав разцвет през времето на Давид, Соломон и на техните приемнипи. Библията ни разказва чудеса за блясъка и великолепието на Соломоновия храм в Йерусалим. Но както библейското описание, така и намерените неща в Йерусалим и в другите палестински градове доказват, че евреите не са създали едно свое самостойно изкуство. Соломоновият храм е смесица от вавилонски и египетски елементи. По-важни били успехите на финикийските градове — аристократически търговски републики, управлявани от царе — членове на знатни търговски родове. Финикийците без съмнение били преди всичко посредници. С корабите си те отивали в Гърция, Италия, Сицилия, Испания, Африка и Британия за метали, за разни не тежки сурови материали и за роби, а в замяна продавали дребните изделия на египетската и вавилонската промишленост, ароматични вещества и скъпоценни камъни от Изтока. Но наред с това финикийците и сами изработвали стоки за износ. Много прочути са техните пурпурни платове, познати и търсени по цял свят. В гробниците в Италия и в Кипър често попадат не малко сребърни и бронзови вази, изработени във Финикия. Изображенията, обаче, по тия съдове почти винаги са повторения на египетските и вавилонските популярни мотиви.

Важна роля в културния живот на Предна Азия през I хилядолетие играят и арамейците — семитско племе, проникнало по мирен път във всички области на Предна Азия и живяло на големи маси главно в Южна Сирия. И досега още е загадка за нас, как са могли те постепенно да изместят от световна употреба вавилонския език и вавилонското клинообразно писмо, които през II хилядолетие са били нещо като международен език и писмо, и да ги заменят със своя език и писмо. Няма съмнение, обаче, че през I хилядолетие повечето от документите на Мала Азия са написани с арамейско писмо и че знанието на арамейския език е било неизбежно поне за лица, занимаващи се с търговия. Успехът на финикийско-арамейското писмо се дължи, може би, преди всичко на неговата простота и на неговата леснота за усвояване — качества, които рязко са го отличавали както от сложното вавилонско клинообразни, така и от египетското бързописно писмо.

Вън от всяко съмнение, обаче, е фактът, че ръководна роля в културния живот на Г хилядолетие играят великите господстващи монархии през това време: отначало Асирия, а след това Персия. Те именно проявяват и най-голямо количество творческа енергия. За жалост, много малко знаем за Персия през времето на световното й владичество, защото системни разкопки в Персия още не са правени, като изключим само френските издирвания в Суза и в Персепол — двете столици на Персийското царство. Много по-добре ни е позната Асирия, в която разкопките продължават без прекъсване вече повече от един век. Искам преди всичко да отбележа една нова характерна черта в културата както на Асирийското, тъй и на Нововавилонското царство. Имам предвид дълбокото съзнание сред виещите класи на тия държави за зависимостта им от миналото, големия интерес към него, стремежа им да му подражават и тенденцията да запазят и да преиздадат паметниците на това минало, като при това особен интерес бил проявен към религиозната литература от най-старите периоди. Този интерес към миналото оставил следи и в отношенията им към събитията на сегашното. Никога по-преди с такава точност и с такива подробности не са записвани съвременни събития в хронологичния им ред, както през тази епоха. В летописите на асирийските царе с голямо внимание и с голяма точност са отбелязани всички събития главно от военната история на царството; многото релефни картини, с които са покрити стените в дворците на асирийските царе, илюстрират тия записани неща и представляват нещо като живописни хроники на военните събития.

Натрупаните в Асирия богатства, стремежът на царете да надминат предшествениците и съвременниците си по разкош и великолепие на постройките си довеждат до една много оживена строителна дейност от страна на асирийските царе. Столиците на царството: Ашур, Калах и Ниневия, особенопоследните две, не отстъпват по блясъка си нито на Тива, нито на Вавилон. Величествен и богат е и Саргоновият замък(сега Дур-Шарукин) в северната част на Асирия. В архитектурата на асирийските столици и дворни, особено на последните, ни поразява военнорелигиозният им характер, тъй яркоотразяващ сам по себе си основната същност на Асирийскатаимперия. Дворецът на асирийския цар — това е неговият укрепен лагер, а същевременно той е укрепено жилище и на великия бог Ашур. Той е заграден със здрави стени с високи могъщи кули; в тях се влиза през масивни порти, пред които стоятна стража колосални статуи на гениите — покровителите нацаря — бикове и лъвове с човешки глави. Вътре в стените главно място заема грамадната, издигаща се до небето кула — храм (зикурат), посветена на бог Ашур. Около нея са нареденистаите за живеене и за гости на царя, на свитата му, на дружината му, а, вероятно, също тъй и на жреците на бог Ашур. По-близко към стените, в подземни помещения — галерии са складовете за оръжие и за провизии. Всичко това е построеноглавно от тухли. Но тия тухли са покрити със своеобразникрасиви покривки от светещи с боите си плочки, с метални украшения, с дълги редове релефи, вероятно покрити с живопис. Същият характер на военно великолепие имат и походнитепалатки на царя, които тъй често се срешат изобразени по релефите в дворците, с разкошни източни килими и със стълбове, които поддържат покрива и на върха на които има украсени с релефи капители.

В архитектурата и в орнамента на тия дворци и палаткиняма нищо ново, нищо, което да е създадено от самите асирийци. Стените и портите с техните гении-пазители са създадени от хетите, култовите храмове по произход са от Вавилония, а палатките са от номадите-бедуини в пустинята и от номадите-иранци. Оттам са дошли в Асирия и тъй богатите икрасиви конски принадлежности на конницата им и на военните им колесници. Навсякъде личи преди всичко продължение на вавилонските традиции: и в историческите релефи, изобразяващи походите на царете, и в многоцветните разкошни плочки, и в традиционното богато облекло на царя, и в склонността да се създават все нови и нови своеобразни фантастични същества — олицетворения на зли и добри гении, ту като хора, ту като животни, ту като птици, ту като змейове, ту като риби.

Обаче вавилонската традиция най-ясно личи в самия дух на асирийското изкуство. Нека си спомним, как още шумерското изкуство проявяваше склонност да дава в скулптурите си драматични и реалистични картини от военния живот на народа и то с редица страшни, дори трагични подробности. Тая насока в художественото творчество достига до най-високата си точка на развитие в Асирия, създателката на натуралистичния историчен релеф, който е тъй далеч от опростените и пълни с условност египетски изображения на битки и победи. В асирийското изкуство всичко е пълно с живот — суров, жесток, измъчващ нервите, но истински, неизмислен, без условности, и с това толкоз по-ужасен. Асирийският художник обича преди всичко картините на смъртта, на унищожението, на мъките и страданията. И никой друг не е умеел тъй точно и тъй хубаво да предаде агонията на убити на лов животни, както асирийските майстори. По-вдървени са фигурите на умиращи хора, но и в тях, в тия фигури, от които одират кожата им, или на които избождат очите, и в тях се чувства естественият ужас на страданието. Всичко в тия грамадни картини е реално. И пейзажът, ту планински или горски, с пълзяща по планинските пътеки армия, ту блатен с безкрайни бурени и тръстика; и реките, влачещи войски на салове, поддържани от напълнени с въздух мехове; и крепостите, гордо вдигнали назъбените си стени по планински върхове; и лагерът на асирийската армия с царската палатка, с камили, магарета и коне; и боят на непобедимата асирийска тежка конница с бедуини на камилите им; и царският лов с породисти кучета и с чистокръвни коне, и бягащите, в ужас и убивани антилопи, сърни, газели и яростно защищаващите се лъвове. Не липсва също тъй и романтичната и идилична нотка. Наред с изображенията на кланета и изтезания тия художници са били способни да рисуват и трогателни сцени от семейния живот; те могат да събудят у зрителя чувство на жалост и съчувствие към нещастните пленници, насила преселвани в непознати и страшни местности или пък откарвани като добитък към оградата, предназначена за пленници. Явно личи също и хумор в трагичните и патетични сюжети. За учудване е майсторството на асирийските художници във всички тия картини. Дори и гърците не са успели да доловят тъй дълбоко и да предадат тъй реално характерните черти на външния облик и на психиката на животните. Единствени само римляните, и то в епохата на империята, са създали в своя тъй наречен триумфален исторически релеф достойни съперници па асирийските художествени летописи. Но асирийското изкуство не е изцяло традиционно изкуство. Техните майстори са могли да преобразят старото, да го направят свое собствено творение и да внесат в него нови и оригинални елементи. И тъкмо в това се състои силата и величието на творческото изкуство, на която страна и да принадлежи. Изкуството на Асирия расте и се развива пред нашите очи. Започва с грубо подражание на Вавилон, но скоро след това личат вече първите му опити за истинско творчество през времето на Ашурназирпал; при Саргон и Синахериб то се засилва и развива; а при Ашурбанипал, в навечерието на загиването на Асирия, скулптурите в двореца на Ниневия отбелязват най-високи постижения, при които изкусната композиция съперничи на тънката, фина изработка.

И тъй, в областта на изкуството асирийците успели да дадат нещо ново със световно значение. Ще видим по-нататък, че и в областта на държавната уредба те открили нова ера в историята на държавния живот въобще. Но затова пък в областта на духовното творчество — в литературата, в науката и в правото те с нищо не се проявили като творци. Цялата им литература се състои от преиздадени наново паметници на старото вавилонско литературно творчество; в областта на науката създали само някои усъвършенствания във военната техника. За тяхното право ние не сме добре осведомени: броят на правните документи е оскъден, особено в сравнение с Вавилония. Наистина, напоследък се откри един стар асирийски кодекс, датиран към 1500 г. пр.Хр. Но самата тая дата не ни дава възможност да приемем, че тия закони са останали в сила в епохата, когато империята достигнала своята най-висока точка на развитие. Старият кодекс отразява в себе си първобитно състояние на обществения и икономически живот. Той няма никаква връзка със законите на Вавилония, но напомня един от еврейските закони и до известна степен хетския кодекс, Фрагменти от законника на Хамурапи са били намерени в Ниневия и те показват, може би, че вавилонските закони ше да са били приети и от Асирия.

Изкуството на великата световна Персийска империя общо взето стои много близко до изкуството на Новия Вавилон и на Асирия. И то има същия сборен, подражателен характер, както и асирийското изкуство, със същата дълбока зависимост от традициите на старото вавилонско изкуство, но без оная творческа струя, която одухотворява изкуството на Асирийската монархия. Към всичко това трябва да прибавим още и силното влияние, идващо от гръцка Мала Азия, създала, както ще видим по-долу, именно в VII и особено в VI в. свое голямо и самобитно изкуство. Най-сетне, в изкуството на Персийската империя личат, особено в областта на художествената индустрия, някои черти, които, без съмнение, са създадени от самите иранци, например стремежът да използват за украса на предметите фигури и части от фигури на животни. Тоя тератологичен стил особено силно и богато се развил в скитската иранска държава на северния бряг на Черно море.

Най-самобитна в персийското изкуство е архитектурата на дворците. Дворните в Персепол и в Суза не приличат на асирийските и вавилонските дворци. Колоната, която не играе никаква роля в месопотамската архитектура, но която тъй богато е развита в египетското храмово строителство и не е била непозната също така и на хетските майстори, е съществена част в дворците на Персийското царство. Самите дворци пък не са крепости и не са съчетания на крепост и храм, както в Асирия. Те са грамадни монументални палатки, чийто покрив се поддържа от цяла гора колони, палатки, построени на високи каменни основи, към които води величествена широка стълба. Тази палатка (ападана) е приемната зала на великия цар, в дъното на която се издига неговият трон и в която той приема както поданиците си, тъй и пратеници от други земи, заобиколен от своя „двор“и от своята дружина. Колоните на тия дворци-палатки са много своеобразни и не приличат нито на египетските колони с лотосообразните и папирусообразните им капители, нито на колоните на Гърция. Капителите им са образувани от съединени една с друга предни части на животни, най-често на бикове, обърнати в различни, противоположни посоки. Тук личи, без съмнение, влиянието на иранския тератологичен стил, за който споменахме по-горе.

Интересни са и релефите, които красят дворците и фасадите на издълбаните в скалите гробници, същия тип, какъвто имаме в Мала Азия. Релефите стоят най-близко до релефите на хетските дворци и светилища. Това са тържествени процесии, отиващи към царя и състоящи се от неговата дружина и от победените от него народи, или редица воини, които се редят по двете страни на стълбата, която води в Персеполския дворен; десетки фигури, олицетворяващи победените народи на триумфалния релеф на Дарий в Бехистун, а в надписа под тях Дарий разправя за победите си. Всички те са превъзходни образци на величествения и тържествен придворен стил на Персийската монархия, тъй далечен от ужасяващия реализъм на асирийските релефи.