Иван Янев
От полумесеца до петолъчката (1) (1878–1944 г.)

Предговор

В новия 21 век българското общество продължава да живее в Третата българска държава, възстановена на балканската геополитическа карта с решенията от Берлинския конгрес от 1878 г. След близо петвековна османска власт българската държава започва своя път на формиране, изграждане и консолидация. Тя преминава през трънливия път на политическите загуби, но и на блестящите военни победи, които утвърждават неповторимото присъствие на България в балканските и европейските процеси в периода до края на Втората световна война 1945 г. Този 66-годишен период разкрива многообразието от личности, които в различни периоди от българската история чрез своето поведение и решения определят нейните възходи и нейните неуспехи. Такива са първият български княз на следосвобожденска България Александър Батенберг, другите български владетели Фердинанд Кобургготски и неговия син Борис III, както и Ст. Стамболов, К. Стоилов, Ив. Евст. Гешов, Ал. Стамболийски, Ал. Цанков, Б. Филов и много други.

През последните две десетилетия този период от българската история е предмет на многобройни изследвания. Написаното досега очертава две тенденции — едната е да се търси обективната оценка на проблемите от капиталистическия период на България, а другата — поредната интерпретация на събития и факти с тенденциозна насоченост. Авторът Иван Янев може да бъде причислен към представителите на първото направление. Освен това той има за цел не само да даде ясна представа за този противоречив период от българските процеси, но да го направи на достъпен език, освободен от грандоманщина и претенциозност.

Той се справя успешно с тази задача, която само на пръв поглед изглежда лесна. Само професионалист, който е добре запознат с многообразието от проблеми и многопластови процеси, може да представи убедително, логично и ясно явленията от края на XIX и първата половина на XX век.

Иван Янев успешно преодолява това интелектуално предизвикателство. Написаното от него се чете леко, за което спомага добрата логика, взаимнообоснованата логичност на повествованието, както и доброто познаване на подводните камъни на преднамерените тези. Той успява да запази дистанцираност към представяните събития и процеси, което гарантира обективността и засилва вярата, че написаното от него е истинско и полезно за възприемане.