Ладислас Фараго
Играта на лисиците (1) (Епизоди от агентурната борба)

От автора

Повече от десет години събирах материали за германското военно разузнаване — абвера, — възглавявано от адмирал Канарис, и неведнъж стигах до извода, че е невъзможно да се пресъздаде в пълен обем картината на секретната дейност на тази организация, тъй като изглеждаше очевидно, че в края на войната хитлеристите са унищожили всички документи, свързани с нейната работа. Но ето че през 1967 г. в едно от мрачните тавански помещения на Националното архивно управление във Вашингтон открих металически сандък, а в него стотици малки жълти кутийки с микрофилми. Съдейки по дебелия пласт прах по кутийките и непокътнатите им печати, те не бяха отваряни от 1945 г., т.е. от времето, когато са били намерени в Бремен от група офицери на американското разузнаване. Още щом прегледах само няколко ролки, разбрах, че съм направил изключително важно откритие. На много десетки микрофилми, всеки от които съдържаше около хиляда кадъра, бяха фотографирани документите на хамбургското и бременското управление на абвера, специализирали се в организиране на разузнаването във Великобритания и Съединените щати. За първи път видях абвера в истинския му лик, съвсем различен от този, който се опитваха да му придадат неговите доброжелатели и онези, които биха искали да омаловажат зловещата му роля.

На микрофилмите беше фиксирано описанието както на известни вече операции, но в съвсем друга светлина, така и на безброй комбинации с участието на видни американци и англичани, за втория, тайния живот на които никой още не беше научавал. Внезапно, сякаш ярко осветени, се откроиха фигурите на ръководители на немския шпионаж, подробните биографии и снимки на абверовски агенти. Тук беше и обемистата финансовоотчетна документация, за която винаги е настоявал педантичният и стиснат началник на финансовия отдел Тоепкен.

Никога досега в цялата огромна литература за шпионажа нито едно разузнаване на нито една голяма държава не е било представяно тъй пълно и аргументирано, въз основа на такива неоспорими доказателства, каквито са собствените й документи.

По напълно обясними причини по-голямата част от архивите на разузнавателните служби на всяка страна е скрита в недостъпни хранилища и по всяка вероятност завинаги. В едно от най-старите разузнавания — английското „Интелиджънс сървис“ — и до днес са засекретени дори някои материали, отнасящи се до XVI–XVIII век. А тук се оказаха достъпни практически всички документи на едно от най-големите разузнавания в света, които ни дават възможност да се запознаем с всички страни на неговата оперативна дейност.

Немската разузнавателна служба се е състояла от две повече или по-малко автономни подразделения. Едното от тях се е занимавало с Изтока, най-вече със Съветския съюз, а другото със Запада, главно с Франция, Великобритания, през Съединените щати, след периода 1920 г., когато в нарушение на Версайския договор беше възстановено немското военно разузнаване, до поражението на Германия през 1945 г., когато немската разузнавателна служба уж беше ликвидирана.

Материалите на абвера са сравнително малка част от огромното количество открити документи, които представляват практически всичко, издадено от немската (т.е. нацистката — рус. ред.) бюрокрация. Тази уникална колекция се състои от 17 478 ролки микрофилми с около 18 милиона заснети документа. За сравнение ще отбележим, че материалите за Гражданската война в САЩ са фотографирани на 2185 ролки. От всички немски секретни архиви една част са били умишлено предадени на съюзниците, а друга част са попаднали у тях случайно, защото по някакви причини, бюрократични или сантиментални, педантите-пазители не са ги унищожили.

Разсредоточаването на секретните архиви започна още през 1943 г. Те бяха пръскани по различни тайни хранилища, напълно сигурни, както тогава мислеха господарите на Третия райх — в противосамолетни скривалища в планините на Харц в Тюрингия, в Берхтесгаден и дори на дъното на Боденското езеро. През 1945 г., през последните седмици на войната, напълно разрушените пътища на Германия бяха задръстени от кервани камиони с архиви на Министерството на външните работи, на върховното командуване на вермахта, на различни организации на Химлер и на други важни ведомства, напразно опитващи се да стигнат до местоназначението си. На 19 април части на Първа американска армия заловиха повече от триста тона материали на германското Министерство на външните работи, включително безброй копия от документи на абвера. Скоро в Бавария бяха открити напълно запазени други материали на Министерството на външните работи, а след това в Тамбах авангардните подразделения на Трета американска армия плениха колона камиони с всички книжа на военноморското министерство на Германия, включително свръхсекретните военни и корабни дневници на германските подводници.

Заповед за унищожаване на всички секретни документи бе издадена на 10 април, след което са изгорени материалите на щаба на оперативното ръководство на въоръжените сили, възглавявано от генерал Йодл, на гестапо и на управлението на абвера в Цосен. Но в повечето случаи заповедта или изобщо не бе изпълнявана, или бе изпълнявана така бавно, че когато американските, английските и френските части стигнаха до нацистките скривалища, само малка част от материалите, укривани в тях, се оказа унищожена.

Множество важни документи не бяха намерени в скривалищата (изглежда, първите им екземпляри са били изгорени), но се оказа възможно да бъдат възстановени, тъй като в съответствие с обичайната бюрократична практика дори от най-секретните материали са се правили по няколко копия. Именно за това някои документи на абвера бяха открити в архивите на други ведомства. Между случайно намерените от мен в американските архиви материали най-важен е пълният архив на бременското управление на абвера в Берлин, на неговите различни подразделения в Германия и на резидентурите му в чужбина.

В процеса на работата си над тази книга прегледах повече от хиляда ролки микрофилми, т.е. над един милион страници документи, изучих 34 никъде неотбелязани ролки и почерпих от тях изключително богат материал, неизползван досега в литературата.

Трудно може да се оцени значението на находката. Намерените материали доказват преди всичко, че нито едно разузнаване, колкото разклонено и ефективно да е то, не е в състояние да предвиди неумолимия ход на събитията. Абверът разполагаше със стотици агенти в района около западната част на Средиземно море, но не можа да предупреди клиентелата си кога ще започне операция „Торч“ — дебаркирането на съюзническите войски в Северна Африка през есента на 1942 г. Въпреки огромните усилия немското разузнаване така и не можа своевременно да разбере и да информира Хитлер кога и къде ще започне нахлуването на съюзниците в Европа през 1944 г.

Разузнавателните служби са оказвали и оказват много по-голямо влияние върху хода на историята, отколкото върху историците. Зад всяко голямо събитие, зад гърба на всеки държавен деец, причастен към тези събития, стоят разузнавачи, но авторите на научни хроники — било от високомерие, било от чувство на отвращение — игнорират техния принос и рядко споменават имената им. Дори политиците, дипломатите и генералите, на които секретните материали са оказали неоценима помощ, обикновено премълчават за това в мемоарите си. Опирайки се на архивните документи, достъпът до които беше открит за нас от победата на съюзниците във Втората световна пойна, в своята книга правя опит да поправя тази грешка.

За какво свидетелствуват документите на абвера? За това, че за разлика от английското, японското, италианското и френското разузнаване абверът е работил старателно и целеустремено, макар някои негови операции да изглеждат, а често и наистина да са недомислени и нерешителни.

Както бе казал някога генерал Джордж Маршал, „секретната служба трябва да бъде секретна“. Дори на сътрудниците на апарата на секретните служби вместо истинските имена се дават псевдоними, агентите фигурират под определени номера, срещите с тях се правят тайно, работата се провежда в конспиративни квартири. Естествено въпреки изобилието от документи съвсем не беше лесно да се смъкне маската на абвера. Така например една от неговите телеграми гласи „Срещам се с А-3504 в страната 18“. Едва след грижлива работа можах да установя, че А-3504 е двойният агент Артър Джордж Оуенс, а „страна 18“ е Португалия, която през войната буквално е гъмжала от агенти на различни разузнавания. Номерата на агентите, под които се криеха конкретни личности, и закодираните названия на операциите представляваха мъчителни главоблъсканици. Например бяха ми необходими две години, за да установя личността на един голям агент, действувал в САЩ, и да събера за него необходимите данни.

В края на краищата изпод покрова на тайната се показа не само цялата огромна система на абвера, но и системата и хората от секретните служби на неговите противници.