Сафо
Кипридо — ти и вие, Нереиди…

Кипридо — ти и вие, Нереиди,

о, нека моят брат да се завърне

при мен жив и здрав — и нека всичко

най-съкровено,

което той желае — да се сбъдне.

И всичките злини, които той

направи някога — сега сам да поправи,

за своите другари да е радост

и срам за неприятелите си —

но знае ли човек кои са те?

О, не — не знаем ние враговете си…

 

И брат ми може би да си възвърне

отново тая чест, що ми дължи,

и да забрави свойте черни мъки,

които нашите души гнетяха.

 

И чувайки различните сплетни,

които моите съграждани изострят

и ги забождат в мене, във плътта ми —

от тях така жестоко ме боли —

Богиньо, чуй ме, ако някога

сърцето ти със песни съм пленила,

то миналото скрий със черна нощ —

от клюки и нападки ни спаси.