Пиндар
За Делос

Здравей, о, Делос^[1],

съграден от боговете, прекрасна равнина,

отгледала децата на Латона,

богинята с чудесните коси

и на морето дъщеря.

Ти, чудо неподвижно

върху широката земя,

теб, който смъртните наричат Делос,

а на Олимп безсмъртните — звезда,

блестяща отдалеч върху земята синя…

Теб някога те носеха вълните

и всевъзможни ветрове,

ала когато щерката на Койос —

Латона, сети своите родилни мъки,

на твоя бряг пристъпи.

Тогава четири колони прави

изскочиха от земните недра,

за да поддържат острова скалист,

и тук, радостна, видя Латона

потомството, което бе родила.