Гордън Дохърти
Орденът на асасините: Одисея (16)

15.

Касандра седеше на носа на „Адрестия“ и гледаше вълните и делфините, скачащи покрай кораба в искрящите води на Егейско море. Икар също летеше успоредно с тях. Тя отново премисляше събитията от зимата, пролетта и лятото, откакто Спарта се беше отървала от своя цар изменник.

Снежните месеци бе прекарала в усилени тренировки на Тестикъл в гимназиума, като тичаха рамо до рамо дори в най-ледената буря. Варнава и Реза помагаха колкото можеха, натрупаха стръмна снежна могила, за да може атлетът да тича нагоре и надолу. Един ден обаче той изчезна. Едва след като чуха заглушена пиянска песен от могилата, осъзнаха къде е. Изкопаха снега и откриха Тестикъл в един вид снежна пещера — всъщност една дупка, където се беше заровил. Беше пиян до несвяст, прегърнал един мях за вино, сякаш му беше бебе.

За да научат младите спартанци никога да не пият чисто вино, заставят илотите да се напиват до такова състояние и да стават за смях — обясни Касандра на Варнава, докато извличаха атлета за краката под тихо сипещия се сняг. — Тестикъл явно е пропуснал този урок.

След като атлетът изтрезня, Реза се съгласи да му бъде съперник по панкратион. Тестикъл показа истинско майсторство, със скокове, ритници, умели хватки, и накрая тръшна кормчията на земята. Реза се изправи, все още замаян, и двамата заеха пози за бой с юмруци. Херодот, седнал отстрани, запя окуражително:

— Стани, войнико, ти стани, стъпи стабилно на земята, духът ти боен да лети, прославяй Спарта в небесата!

Тестикъл обърна глава към него и мократа му дълга коса се разтресе:

— А?

— Това е една поема — отговори с въздишка Херодот. — Прочута спартанска поема.

Юмрукът на Реза се стовари върху челюстта на разсеяния Тестикъл, който се строполи като камък. Когато се свести, поиска вино, за да се пребори с болката в главата. Всички изръмжаха отчаяно.

Мразовитите вечери прекарваха около огнището в родната й къща. Мирина и Касандра разговаряха за миналото и за странното затишие във войната. Нямаше новини за нови битки. Нямаше новини за Деймос. Може би причината бяха предстоящите Олимпийски игри през лятото и примирието, което всички гръцки градове се бяха съгласили да спазват, докато текат състезанията. Касандра се чувстваше точно като в онази нощ на планината, мигове преди Алексиос да падне. Едно странно, напрегнато безвремие… което тя много добре знаеше, че не може да продължи дълго.

Когато настъпи пролетта, дойдоха новини, че голяма банда илоти са убили господарите си и са избягали от Спарта в западна посока. Един вестоносец донесе сведения, че са потърсили убежище на остров Сфактерия, до самия бряг на континента. Още по-лошо, бяха откраднали оръжия и провизии. Дързостта на избягалите роби бе опасно предизвикателство за спартанската държава — като конец, издърпан от подгъва на туника, който трябва да бъде прерязан, иначе цялата дреха ще се разплете. На едно гневно събрание ефорите поискаха изпращането на цял лохос под командването на Бразид — който бързо бе станал герой на Спарта — за откриване и залавяне на бегълците.

Докато спартанската войска се занимаваше с това, „Адрестия“ отплава почти незабелязано заедно с Тестикъл към Елида, от другата страна на Пелопонес, за Олимпийските игри. Херодот записваше всяка стъпка от пътуването на шампиона, а Варнава бърбореше като въодушевено дете колко състезания ще спечели великият атлет. В крайна сметка, единственото отличие, което той успя да си извоюва, бе „най-големият идиот на цяла Елада“. Случи се така, че точно един ден преди пристигането им в Олимпия пияният атлет се събуди с непреодолимото желание за масаж със зехтин, преди да хвърлят котва. Реза и Варнава веднага си намериха по-спешна работа високо на мачтата, а Херодот се скри в каютата и се заключи вътре. Затова Тестикъл се обърна към Касандра с виновна усмивка:

— Ще ме намажеш ли?

— Намажи се сам.

— Обаче има места, които не мога да стигна сам — усмихна се по-широко той. — Хайде!

Разпери ръце и се хвърли към нея.

Тя се дръпна пъргаво, без да подозира какво нещастие може да се случи. Глупакът се спъна в едно въже и падна през борда. Силният плисък привлече всички на парапета.

Варнава грабна едно въже, за да го хвърли на шампиона.

— Тестикъл? — извика към водата зад кораба.

Нищо.

— Тестикъл? — изкрещя, като погледна напред.

Нищо.

В следващия момент покрай кораба на повърхността се появи висока гръбна перка и след миг пак се скри. Пред ужасените погледи на всички във водата тихо се появи разрастващо се червено петно. Излязоха няколко мехурчета и след малко мръсната бедрена препаска на Тестикъл изплува на повърхността.

Варнава, покрусен от загубата на своя герой, падна на колене, разпери ръце към вълните и нададе дрезгав и протяжен стон:

Тестикъъъъъл!

След това събитията минаха като насън: дълги обяснения на организаторите защо Спарта няма участник, преди надменното им и подигравателно отношение да накара Касандра да се състезава на мястото на Тестикъл. В панкратиона тя победи всеки мъж, с когото се бори, и взе маслиновия венец. На бягането беше бърза като сърна и изгуби само с няколко стъпки от Алкибиад — който изглеждаше готов да празнува заедно с нея по обичайния си начин. На диска Касандра хвърля добре, подобри предишния спартански рекорд и изгуби само от един островитянин с плещи като мечок.

— Ха… ха!

Войнствените викове я върнаха в настоящето.

Тя погледна към шума и видя Варнава, който пресъздаваше победата й на панкратиона, като размахваше юмруци към въображаем противник. Херодот стоеше покачен на купчина чували със зърно и разказваше разпалено:

— И после тя го хвана за кръста. И го хвърли на земята.

Варнава демонстрира хватката и Икар изкрещя от мачтата като въодушевен зрител.

Касандра бе дала маслиновия си венец на капитана и той го носеше ден и нощ, откакто бяха тръгнали от Елида. Тя се питаше дали някой спартанец щеше да оцени победите й повече от него. Спарта. За първи път името на родината й не предизвикваше омраза. Тя погледна към брега, където вече се виждаше пристанищният град Тиниса. Спокойните води около това удобно място на спартанското крайбрежие гъмжаха от плавателни съдове. Група мъже скачаха във водата от малки лодки, гмуркаха се и изплуваха отново всеки с по шепа охлюви порфирия и тела, оцапани с прочутата пурпурна боя, добивана от тези мекотели. Касандра се загледа навътре към сушата и изпита носталгия за майка си и родния си дом.

Видя Мирина на кея и настроението й се подобри. Но когато се приближи и видя изражението на лицето й, въодушевлението й се разби на парчета като изпусната на земята амфора.

— Какво е станало? — попита, като скочи от кораба на кея.

Навсякъде около тях войници крещяха трескаво, гневно, разтревожено.

Мирина запази мълчание за момент, докато възвърне хладнокръвието си и прогони сълзите от очите си.

— Бразид и хората му пристигнали в Сфактерия, но се оказало, че въоръжените илоти не са най-голямата опасност. Там вече имало атинска войска.

— Капан?

— Така изглежда. Но Бразид изтеглил хората си, преди капанът да щракне. Цяло лято нашите войници отбраняват острова: кораби, обикалящи и блокирали тесните заливи, кратки сражения на острова и на пилоското крайбрежие, крехки примирия и преговори, които всеки път прерастват в скарвания и нови битки. Островът е почервенял от кръв. Бразид е блокиран там, но с полка си от чистокръвни спартанци няма да бъде победен лесно. Носят се слухове, че Клеон е изпратил атински подкрепления, за да смаже спартанската дружина и да завладее острова. Касандра…

Касандра погледна майка си в очите и се досети каква е новината:

— Деймос е начело на това подкрепление, нали?

Мирина кимна и зарови лице в гърдите на дъщеря си. Останаха прегърнати за известно време. Слънцето залязваше и спокойният момент мина. Сега Касандра чу какво крещят войниците. Изпращаха лодките на ловците на охлюви да съберат малкото галери на отслабената спартанска флота в пристанището. Ефорите бяха отказали да изпратят друг скъпоценен лохос в подкрепа на Бразид, за да не оставят родината без защита. Вместо това пратиха войска от тегейски съюзници. Хиляда мъже, които можеха да измъкнат спартанския полк, хванат в капан на острова.

Мирина вдигна глава и разтърси Касандра.

— Знам какво си мислиш. Знам, че няма как да те спра. Ако Деймос е оглавил атинските сили, значи Култът иска Атина да победи, да избие спартанците на Сфактерия. Не можем да допуснем това да стане. Върви, направи каквото трябва. Само едно те моля: върни ми момчето.

 

 

Воденето на военни действия през зимата не беше традиционно за спартанците. Не беше традиционно за никоя друга армия в Елада. Но голямата война бе променила древните правила. Битките вече не се водеха с изправяне на фаланга срещу фаланга за сблъсък на честта. Беше настъпила нова ера на коварните обсади — с тунели под градските стени и ответни мерки за срутване на тези тунели и задушаване на копаещите ги войници — на мощни машини като голямата огнепръскачка, на измами, лъжи и отчаяни действия. Клетвите губеха смисъла си и се превръщаха в инструменти на двуличието. Цяла Елада се бе превърнала в кълбо от боричкащи се кръвожадни зверове. Такова беше положението и на остров Сфактерия.

Сраженията продължиха и през студените месеци, дори по време на снеговалежите. Вкочанени трупове на спартанци, илоти и атиняни лежаха в замръзналите блата. Мъжете от спартанския лохос на Бразид бяха като лъвове, редиците им намаляваха с всеки изминал ден, но не се даваха, докато всеки месец атинските галери изсипваха нови войници. Спартанското подкрепление пристигна чак в разгара на лятото — когато Бразид и хората му бяха изтласкани в тесния полуостров в най-северната част на острова. Десет триреми, пълни с тегейци. Начело с „Адрестия“.

Пристигнаха през нощта. От острова духаше зноен, вонящ вятър. Касандра седеше на кърмата, с Икар до себе си, и двамата оглеждаха обраслия с гъсти гори остров, по цялата дължина на който се виждаше странно сияние.

— Защо свети този остров? Там няма селище, има само старо спартанско укрепление.

— Уви, мистиос, боя се, че атиняните са се поучили от разгрома си в Беотия — отвърна Варнава с мрачно лице.

Касандра примигна и сега видя по-ясно: сиянието всъщност беше от горски пожари. Боровите и маслиновите гори пращяха и трещяха в оранжеви пламъци. Колкото повече се приближаваха, толкова по-ясно се виждаше: огнените колони трептяха в небето като пера на феникс. Неизброими запалени стрели, изстреляни от северната част на острова, свистяха и съскаха във въздуха и се сипеха върху малък район навътре в сушата — вече обхванат от огъня. Имаше също огнепръскачки, бълващи оранжеви облаци.

— Това е като вратите на Хадес — прошепна Варнава.

Тя чу далечния, жален вой на спартанските бойни тръби и разпозна сигнала — за последен рубеж, същият, който бе чула във видението си от Термопили.

— Трябва да действаме бързо — извика Касандра на екипажа.

— Не можем да акостираме директно — каза Варнава. — Брегът гъмжи от хора на Клеон. Но можем да се приближим. Дръж се, мистиос.

Когато той се отдалечи, Касандра се хвана здраво за едно въже и се подготви. „Адрестия“ се приближи до острова и продължи с висока скорост на север успоредно на брега — опасно близо до плитчините, но използваше надвесените скали като укритие от контролираните от атиняните крайбрежни райони. Галерата мина под естествена скална арка, после скалите останаха назад и пред тях се показа атинската войска в залива: неколкостотин стрелци и една фаланга от около петстотин хоплити. Само част от атинските сили бе разположена по северния бряг.

„Адрестия“ навлезе в залива точно когато атинските съгледвачи я видяха. Другите девет галери я последваха.

— На брега! — изкрещя Касандра и скочи.

Атинският таксиарх подскочи при вида на акостиращия враг. Закрещя на хората си и те обърнаха горящите си стрели към спартанската флотилия. Дъжд от огън се изсипа върху тях. Касандра вдигна щита си в движение, тегейците се строиха в бойна формация след нея. Бяха смели и лоялни, тя знаеше това, но им липсваше нещо — не бяха спартанци. Усещането за непобедимост, което Касандра имаше, докато се сражаваше редом със Стентор, тук липсваше. От нея зависеше да ги им вдъхне кураж.

Стрелите се сипеха навсякъде около тях. Тегейците падаха, някои се гърчеха в предсмъртна агония, други отчаяно се вкопчваха в пръчките, пронизали гърлата им. Един, пламтящ като жива факла, хукна към плитчините. Войникът до Касандра бе улучен в окото и се свлече на земята.

— Копия напред! — изкрещя тя и в този момент една стрела издрънча върху шлема й. — Настъпвай, в крак!

Усещаше, че решителните й, гръмки заповеди вдъхват кураж на тегейците. Тръгнаха заедно с нея с решителна крачка. Атиняните останаха на позициите си за момент. Сетне един направи крачка назад. След миг стрелците започнаха да се оттеглят между дърветата; осъзнаваха, че нямат шанс пред хоплитите. Сега срещу хилядата тегейци излязоха петстотинте атински копиеносци.

— Напред! — изрева таксиархът.

Стопиха разстоянието за броени мигове и двете армии се сблъскаха с дрънчене на копия и щитове, което още повече увеличи хаоса от крясъци навътре в сушата и по целия бряг. Касандра заби копието си в рамото на един войник и той падна на колене. Тя издърпа копието и изблъска с него щита на друг противник.

— Довърши го! — изкрещя на тегееца до себе си, който послушно разпори корема на атинския хоплит.

Враговете падаха с десетки и Касандра усещаше хрущенето на трупове под краката си, докато настъпваше към гората. След малко атиняните се разпръснаха и хукнаха да се спасяват, оставяйки повече от половината си другари мъртви. Изведнъж пред Касандра сякаш се отвори врата — портата към Хадес, горящата гора. Тя изкрещя на тегейците да тичат нагоре, през сплетените храсталаци и неравния терен. Видя силуети, скачащи и мятащи се между дърветата в огнения хаос под дъжда от искри. Спартанците се биеха като лъвове, някои — с изгоряла коса, други — с обгорена кожа. Половината лице на единия бе покрито с мехури и изпускащи течност рани. Атинските войници ги бяха заобиколили като чакали — с неизброима численост. Касандра обаче видя Бразид нагоре по склона и си даде сметка, че не може да се откаже. Спартанският пълководец се завъртя бързо, за да прониже един атински войник, после разби главата на друг и накрая заби копието си в корема на трети.

— Мистиос! — извика, когато я видя, и се ухили налудничаво; лицето му беше черно от кръв, очите му — широко ококорени.

— Дръж се — изкрещя тя. — Ще ти разчистим път към…

В този момент огнената завеса се отвори. Зад Бразид се появи тъмен силует, с наведена глава. За момент Касандра си помисли, че вижда въплъщение на Арес… но после той вдигна глава. Деймос!

— Бразид, зад теб! — изкрещя тя, като хукна натам колкото я държаха краката.

Бразид се завъртя рязко и съвсем забрави безразсъдното си и самоуверено поведение. Копието на Деймос блесна като мълния и щитът на спартанеца се разпадна под мощния удар. Деймос сръчно завъртя оръжието си и го стовари върху противника. Бразид вдигна своето копие, за да парира, но закъсня. В облаците от дим Касандра видя как двата силуета се разтресоха… после Бразид падна на една страна. Тялото му се изтъркаля по склона върху килима от тлеещи храсталаци.

Касандра спря на мястото, където допреди миг бе стоял Бразид, точно срещу Деймос. Брат й наклони глава на една страна като хищник, оглеждащ плячката си. Златистобялата му броня бе изцапана със сажди и кръв; лицето му беше като на демон, осветено от пламъците. Той се нахвърли като обезумял върху нея.

Касандра вдигна щита, за да поеме удара. Мечът му се заби дълбоко, разсече бронзовия обков и разтроши дървото отдолу. Касандра хвърли счупения щит настрана. Деймос пак замахна с копието си. Тя отби удара и нанесе ответен. От оръжията им хвърчаха искри удар след удар, докато най-сетне, изтощени, кръстосаха копия в статична схватка. Напрегнали мускули, разтреперани, всеки натискаше с всички сили в стремежа си да надделее над противника. Около тях вековни дървета пращяха и падаха сред стълбове от огън и дим. Когато наклони леко копието си на една страна, Касандра забеляза, че увереността на Деймос за миг се разклати. Но това като че ли послужи като гориво за лудостта му и като нададе силен рев, той изблъска копието й. Касандра отскочи, за да избегне следващия му удар, и се отдръпна назад.

— Да умреш ли си дошла? — изръмжа Деймос, като направи крачка напред и насочи копието си към нея.

Тя усети как стъпи на ръба на пропастта зад нея и спря.

— Не ме улеснявай — изръмжа той. — Поне се бий.

— Дойдох, за да те върна у дома.

Касандра отново видя искрица колебание в очите му.

— Точно така. Мама иска да се върнеш при нас… в Спарта.

Сега погледът му се премрежи, сякаш думите й го върнаха към далечното минало. Но мъглата на спомените се разнесе и устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.

— Ти явно не разбираш — каза той, като посочи с пръст овъглената земя, а после вдигна ръка към пламтящите дървета. — Войната е моят занаят, а бойните полета са моите имения. Да вземам главите на враговете е единственият смисъл на живота ми. Това е моят дом… и твоят гроб.

Касандра видя как тялото му се напрегна, видя как той замахва към нея. Приклекна, отскочи от удара му, после завъртя копието си и го удари в слепоочието. Зашеметен, той направи две крачки назад, олюля се и се строполи.

Касандра се приближи и коленичи до него. Докосна гърдите му и усети пулса му като барабан под дланта й.

— Сега ще те заведа у дома — каза, — при ма…

Страхотен грохот над главата й прекъсна думите й. Тя погледна нагоре точно навреме, за да види как един грамаден бор, целият в пламъци, се срутва върху нея и Деймос като секира на палач.

Всичко потъна в мрак.