Скот Търоу
Обявен за виновен (56)

В. Опитвам се да удовлетворя Зурлата

— Добре, Джино, нека да видим дали съм успял да проследя хода на нещата. След като са говорили с госпожа Арчи, ония от „Изчезнали лица“ се разхождат до Банята, там някой със слаби ангели им пробутва историята с уговорените мачове и те си знаят тяхната, като обикновено изпяват всичко, нали? В случая — на „Финансови престъпления“, възторгват се какъв страхотен детектив си, а между другото, ако ти се натъкнеш на някой статистик или труп, при положение че си в състояние да направиш разликата, трябва да им звъннеш. Дотук бива ли ме с предположенията?

Джино не обели нито дума. Ето че се бе сформирало старото чешитско кръгче — аз, Бръши, Зурлата и Дюи. Бяхме се сбрали в модерния кабинет на Бръши, всички бяхме видимо нащрек. Бръши седеше на стъкленото бюро, обградено отстрани с тропически растения. Само аз стоях прав, разхождах се насам-натам, размахвах ръце и се забавлявах страхотно. От глава до пети бях в елегантно официално снаряжение — смокинг, пояс, колосана риза, вече на двайсет години, така и не си купих друга, а върху нея — глупаво жабо, досущ гребен на какаду. Когато ме видя, Джино ме измери с поглед и ме попита дали би могъл да си поръча пържола, ала не много препечена.

— Значи това е причината да издирвате тези момчета, особено Кам Робъртс, Арчи и Бърт, и сте съвсем сигурни, че сте пипнали точно когото трябва, изкарвайки половината полиция да помага, защото разглеждате нещата по следния начин. А: Няколко посетители от Руската баня заявяват, че печелят пари с Бърт, който получава информация от лице на име Кам Робъртс. Б: Бърт има кредитна карта на името на споменатия Кам Робъртс. В: Тук-там се появява гореспоменатият. Г: Букмейкърът Арчи е сред изчезналите. Само че има няколко въпроса. Първо — кой, по дяволите, е Кам Робъртс, второ — как един съдружник от голяма юридическа фирма уговаря баскетболни мачове, трето — защо си играе на криеница из цяла Северна Америка? И четвърто — къде, между другото, е Арчи? На прав път ли съм?

Зурлата само сви рамене и кимна с глава. Все още не бе обелил дума. По правило никога не се дават обяснения докъде е стигнало разследването, още по-малко се отправят обвинения преди нечий арест. Без да си събличат палтата, Зурлата и Дюи седяха един до друг на канапето с метална рамка. Бях сигурен, че Джино е разтревожен от това, че се забавлявах.

— Добре, хайде да се опитаме да обясним някои неща. Хипотетично, естествено, тъй като единият е дяволски ловък адвокат на големия бизнес, трябва да внимава за КРСПН и за името си, а вие точно затова сте седнали да ме слушате, а пък аз съм се заел да ви обяснявам. Нека обаче изясним нещо от самото начало — никой никога не е уговарял мачове. Никой тук не е приятел с никого.

Това предизвика вълнение.

— Така ли? — попита Зурлата. И то някак скептично.

— Не е. Ето как стоят нещата. Арчи е давал сведения за мачовете срещу заплащане, но той преди всичко е статистик. Бива си го по компютрите. И си върти играта. Нека приемем, че съществуват някои господа, ще ги наречем Валполичела и Бардолино, В и Б, които винаги познават резултатите от някои мачове в Лигата. Да приемем, че Арчи е забелязал това. Според, естествения порядък на нещата може да се предположи, че Арчи пази тия мисли само за себе си. В и Б си избират жертвите между глупците, а Арчи започва да забравя да си плаща дължимото.

— Нека обаче да си представим, че Арчи си има приятелче — едно чудесно, истински интимно приятелче. — Аз хвърлих един поглед към Зурлата, за да се уверя, че наистина разбира за какво става дума. — Арчи го уведомил за тази информация. Приятелчето, известен стабилен съдружник в голяма юридическа фирма, започва да залага, използвайки това, с което се занимават В и Б, и печели здравата. Дотук добре ли е?

Зурлата бе докопал отнякъде снимка на Бърт. Измъкна я изпод многобройните дипли на дрехите си.

— Тук си го бива, а? Значи бил от онези, а?

— Ама и ти ги говориш едни, Джино. Нека не си пъхаме чак толкова носа, а? Нали не си забравил, че ти беше този, който ми каза за Арчи. Няма чукан задник, на който да не му личи.

Зурлата и Дюи се усмихнаха. Бръши закри очи.

— Както и да е, та значи, Бърт, така ще наричаме хипотетично този адвокат, Бърт се опитва да бъде дискретен, но ония момчета в Руската баня вечно си надничат един-друг в джобовете и мислите и всеки смята, че е длъжен да узнае за действията на съседа си. Едно нещо води към друго. Много скоро всички разбират, че Бърт, или Кам Робъртс, както той се нарича, когато започне да залага, печели страхотно от някои мачове. Само че няма никакво намерение да обяснява как стават тия неща. Всички, които се потят в Банята, са в списъка на Арчи. Но да се разчита само на един клиент е мръсен бизнес. Въпреки че причините за подобна постъпка са строго лични. Затова Арчи и Бърт започват тази малка игра — правят да изглежда така, сякаш Кам Робъртс е този, който разполага със секретната информация. Само че това просто не е вярно. През цялото време единственият, който го върши, е Арчи.

— По-рано, отколкото Арчи се е надявал, В и Б дочуват какво става в Руската баня и за миг не се съмняват, че информацията изтича от някакъв Кам, че и Робъртс на това отгоре. Това си е тяхна лична, поверителна бизнес информация, тяхна търговска тайна, а Арчи я търгува, реже от техния дял, затова те разгласяват, че ще отрежат ташаците на Арчи и ще ги метнат на кучетата. Арчи, естествено, духва, В и Б хукват след него, което много бързо ги завежда до вратата на Бърт. Те предлагат на Бърт да намери Арчи за двайсет и четири часа или той ще бъде тоя, който заминава по дяволите. Бърт също духва. Докато един от неговите безстрашни съдружници, който познава друг, който познава трети, който пък познава четвърти, урежда нещо, дето можем да наречем амнистия. На висока цена. Би могло, отново хипотетично, да стане така, че Бърт да върне печалбите с двойно или тройно по-висока лихва от обичайното.

Когато хвърлих поглед към Бръши, тя седеше безмълвно на стола и ми хвърляше тревожни погледи. Подозирах, че се измъчва, като слуша как лъжа, и то с такова въодушевление.

— И? — попита Зурлата.

— Какво и?

— Къде е тоя мръсник Арчи? Сега?

— Ще погледна в мръсния канал. Само си отваряйте очите, когато започват да се прилагат някои методи. Ще ви кажа какво съм чул. В и Б са го открили. Освен вратовръзка, шията му е украсена и с още нещо. А ако твоите момчета са поне наполовина толкова добри, колкото бяха едно време, ти би трябвало да го знаеш.

Да умъртвиш някого не е нещо, което всеки си признава, но все пак мълвата лети. Така и трябва. Това е начинът, по който ония момчета държат всички изкъсо.

Лусинда почука на вратата и рече:

— Господин Голд.

— Кажи му след пет минути.

— Иска да говори с теб веднага.

— След пет минути — повторих.

Лусинда отиде до телефона, натисна бутона и протегна слушалката. Горката, от години съдбата й бе да ме защитава от самия мен.

— Няма да си играем на шикалки — рече Мартин, когато опрях слушалката до ухото си.

— Зает съм.

— Знам, знам. Ще бъдеш ли така любезен да ми съобщиш какво толкова обсъждате с милите полицаи?

— Детектив Димонте има няколко въпроса за Бърт. — Усмихнах се на Джино, споменавайки името му.

— Да не би да си говорим по-висши финансови въпроси?

— Става дума за Бърт.

— Да не е направил още някоя дивотия?

— Никога не се опитвай да мамиш мошеници, Мартин. Ще се кача след минута. Почти свършихме. — Затворих телефона, преди да успее да ми отговори.

Джино чакаше.

— Значи историята с Кам Робъртс е само за камуфлаж?

— Точно така.

— Освен че съществува някой си Кам Робъртс — изсмя се Зурлата.

— Не. Съществува млад мъж, който е използвал няколко пъти кредитната карта на Бърт. Но това не го прави Кам Робъртс.

— Така ли? А кой е той?

— Приятел на Бърт.

— Още един приятел? Симпатягата е доста шавлив, а? Мами, така ли?

— Говори си каквото искаш. Но си спомни, че двамата с теб бяхме в една кола като патрул. Виждал съм те как спираше при три различни момичета за една смяна.

Разбира се, че му стана приятно при този спомен. Погледна крадешком към Бръши с надеждата, че това я е впечатлило. Някой ден ще трябва да му разкажа за Nueve.

— Както и да е, такъв млад мъж съществува. Бърт насъбрал доста пари на картата, така че е имал и много за раздаване. Хипотетично казано, може да е бил този млад човек, който вероятно е имал връзка с Университета. Може би точно той е пуснал един адвокат на средна възраст в съблекалнята на съдиите миналата вечер, за да могат Бърт и адвокатът да се разберат далеч от зоркото око на фирмата.

— И получи ли се?

— Може и да се е получило — казах аз и седнах на ръба на фотьойла, за да видя как се приемат думите ми. Очевидно се приемаха по-добре, отколкото допусках. Блъсках се като дявол заради Бърт и заради себе си, импровизирах като луд, а когато опреше до Джино, дързостта ми нямаше край. Все още мислех, че съм превалил върха. Ала цялата история беше прекалено натраплива, прекалено странна, а донякъде и прекалено неубедителна. Нямах представа какво щях да правя, ако решаха например да притиснат младото момче от Университета. Едва ли биха се добрали до задоволителни обяснения, ако Джино сравнеше мачовете, за които ония от Банята използваха „Кам-Специален“ с другите, ръководени от съдиите в петък вечерта.

Най-великото качество на човека е, че е непредсказуем. След като цели две седмици Зурлата се влачеше след задника ми, преследваше ме навсякъде и пълнеше сънищата ми с привидения, той сякаш бе останал без въздух. Не че кой знае колко ми вярваше. На него нещата му бяха ясни. Но явно се страхуваше, че прокурорът ще го изрита, защото не би напреднал дори с крачка напред от голото логично съмнение. Мошеник или не, аз си бях опекъл нещата, бях организирал кръгова отбрана. А историята ми с Джино бе достатъчна, за да накара някой съвестен помощник-прокурор да премисли всичко два пъти. Зурлата не бе дошъл до това заключение по миролюбив начин. Всеки път, когато ме погледнеше, погледът му бе изцъклен от омраза и напълно лишен от доброжелателност — така както черното означава пълна липса на цвят, но аз се досещах, че той знае, че съм го победил.

Джино се обърна към Дюи, който сви рамене — да вървим да обмисляме. Двамата станаха.

— Много се радвам, че се видяхме, Джино.

— Да, да, сигурно.

Лусинда надникна и ми направи знак, а аз я последвах навън, махайки приятелски на Бръши, която тръгна заедно с Джино и Дюи към вратата. Лусинда държеше бележка: „Бърт е на телефона“. Вдигнах слушалката в стаята си.

— Слушай какво — рекох, — уредих ти проблемите. Ония няма да те закачат повече.

Оттатък цареше мълчание. Чувах гадния вой зад него, сигурно се обаждаше от автомат близо до магистралата.

— Смешно, нали? — попита той.

— Не ме питай как стана. Всичко е наред. Н-а-р-е-д! И с ченгетата съм се оправил. Това, което се иска от теб, е да дойдеш тук. Сигурно ще ти се наложи да отговориш на няколко въпроса на Джейк. Матигорис от сигурността на „ТН“ ще иска да му повториш няколко пъти цялата история. За писмото, за чековете. Как Джейк е казал на Бърт, че всичко това трябва да си остане пълна тайна и да не се вдига никакъв шум.

— Ами за…

— Оправил съм и двама ви. Бягай да вземеш смокинг под наем и пристигай. Тази вечер е Сретение.

— Господи! — тихо рече той. Бях сигурен, че в мига, в който настъпи облекчението, го връхлетя ужас. Той отново преживяваше ужаса. Но вече бе на земята, разкъсван от страшния спомен, от страхотния шум и заслепяващата светлина на спасилия се от катастрофа самолет, в който бе летял. — Господи! — повтори отново той. — Мак, нямам думи.

— Хайде, идвай — повторих аз.

Ставаше интересно, нещата се подреждаха по местата си. Телефонът ми отново иззвъня.

— Чакам — каза Мартин.