Скот Търоу
Обявен за виновен (28)

В. Самият дявол

— Това е договор с дявола — говореше Панучи.

Карл, Уош, Мартин и аз седяхме в същата облицована с ламперия зала за съвещания, където се бяхме срещнали в началото на седмицата. Зимното слънце се беше подало за миг, част от диска бе провиснала иззад облаците, сякаш се подаваше от нечий джоб. Според дизайнерския замисъл тежките завеси бяха постоянно вдигнати и дългата орехова маса просветляваше на гаснеща светлина с цвят на карамел. Когато пристигнах, тримата ме чакаха и аз набързо им разказах за разговора с Джейк Айгър сутринта. Не споменах нищо за бележката на Бърт и за срещата с Нокрис. Глиндора ме бе предупредила да бъда предпазлив и за двете, пък и не бях кой знае колко нетърпелив да разчитам на Мартин, чиито мотиви продължаваха да ме озадачават. Двамата с Карл слушаха мрачно думите ми, но Уош схващаше по-бавно.

— Иска да каже, че ако не можем да се оправим с престъплението, няма да го разтръбяваме — обърна се Мартин към него. — Джейк е загрижен за себе си. Не може да отиде при своя шеф, при Кшишински, и да му разкаже, без да постави себе си в опасно положение. В края на краищата кой първи натовари Бърт с 397? Той иска да си държим устата затворена.

— Аха — рече Уош и съвсем неуспешно се опита да прикрие факта, че е безкрайно доволен. — И къде ще приключим с Джейк?

— В леглото, ако мога така да се изразя — отвърна Мартин. — Сплели мръсни ръце. Той не може да скъса напълно с нас, нали? Наш заложник е.

— Ние също сме негови заложници — рече Панучи, предизвиквайки с думите си напрегнато мълчание.

— Само че ние вече съобщихме проблема на клиента — продължи Уош. — Изпълнихме дълга си. Ако той предпочита да не изпълни своя… — Махайки с опакото на елегантната си бяла ръка, той отпрати въпроса към нравственото забвение. За Уош нещата бяха приключили. Чисто разрешение. Пет милиона изчезнали, мълчание до гроб.

— Всъщност Джейк не вярва — казах аз. — Той се надява сметките да докажат, че не е вярно.

— Това са глупости — обади се Панучи. — Той се преструва. Знаем, че клиентът изобщо не е информиран. Ако продължаваме да поддържаме тази линия, все едно че не сме съобщавали нищо.

С единствената разлика, естествено, че съществуваше далеч по-минимален риск да ни разкрият. Финансовата ревизия на сметката, от която бяха изчезнали парите, зависеше изцяло от разпорежданията и контрола на Джейк. Той щеше да ни прикрива, за да прикрие себе си. Сега си обясних думите му сутринта, когато говореше за отчетността.

Четиримата млъкнахме отново. През цялото време на съвещанието вниманието ми бе насочено към Мартин. Уош вече бе избрал своя път по линията на най-малкото съпротивление, за Карл разрешението на проблема бе също така очевидно, въпрос на печалби и загуби. Главата му вече гъмжеше от приходи и разходи. Но разсъжденията на Мартин, в унисон с характера му, явно бяха по-сложни. Подобно на статуя на Аристотел погледът му бе забит в небесата, потънал във висш размисъл. Мартин е истински Човек на ценностите, адвокат, който не разглежда правото само като бизнес или спорт. Член е на милион благотворителни комитети. Противник на Бомбата, на смъртното наказание, на замърсяването на околната среда, защитник на абортите, на грамотността и на подобряването на житейските условия на бедните. От години е председател на Комисията за реката, посветила усилията си водата да бъде толкова чиста, че да става за пиене или да могат хората да плуват, цели, които, ако бъдем откровени, няма да постигнем дори дълго след като сме колонизирали Марс, но въпреки това той ще ви заведе на разходка по запустелите, потънали в боклуци речни брегове, обрасли с прерийни треви, и гръмогласно ще ви опише алеите за велосипеди и кейовете за лодки, които вижда в мечтите си.

Подобно на всеки Човек на ценностите, който е адвокат, Мартин не се занимава с тези дейности току-така. Те го правят известен, помагат му да привлича клиенти. Те преди всичко инвестират в него същото, което дават знанията по право — усещането за власт. Хванал кормилото на властта с две ръце, Мартин се раздира от възторг. Когато говори за дарението от четиристотин милиона долара, което направихме преди две години на „ТН“, очите му блестят като на котарак. Когато изрича „интернационална компания“, той го прави с тона, с който свещеникът раздава нафора и произнася „тялото Господне“. Мартин усеща начина, по който бизнесът управлява Америка, и винаги е на разположение, изпълнен с желание да помогне.

Въпреки това него не го вълнува единствено усещането за собствена значимост, тъй като е ангажиран. Вълнува го и онова, което клиентите държат да научат — правилно или не, законно или не. Той е навигаторът, човекът с компаса, тоя, който съветва знаменитостите ако не за нравствеността, то поне за правилата и принципите. Неговите клиенти могат да се поразтъпчат навън в градината и да си заровят обувките в калта. Той обаче остава в своя кабинет и чертае техния път по звездите. Когато си ляга вечер и моли за Божията благословия, той обяснява на Господа, че помага на своите клиенти да следват благопристойно и по-леко своя път по жестокия и непонятен свят, който Бог е сътворил. Като всички нас, вероятно и Мартин не е в състояние да прецака логиката, ала все пак той вярва, че се е заел с начинание, което в основата си е добро.

Слушайки това, сигурен съм, че си тананикате „Бойният химн на републиката“ и марширувате на място. Така е. Аз само се опитвам да ви обясня как стоят нещата. Не се подсмивайте. Много лесно е да си поет, защитен от дверите на университета, или монах в манастир, и да усещаш, че съществува духовен живот, на който си се посветил. Но я си покажете носа в гъмжащия град, където всяка душа стене — аз искам, аз трябва… — където по-голямата част от общественото планиране се заключава в пресмятане как всички да се държат на почетно разстояние — елате и се опитайте да си представите начините, по които едно огромно, непокорно общество може да бъде приобщено към по-висшите стремежи на човечеството за всецяло развитие на човешкия род, за добруването на мнозинството и за привилегиите на малцинството. Винаги съм смятал, че това е задачата на правото и пред него ядрената физика изглежда като детска игра.

Уош най-накрая наруши продължителното мълчание с въпроса, който никой нямаше желание да зададе:

— А какво обяснение ще получат другите?

Мартин се засмя и без да продума, огледа всички ни, навеждайки замислено глава. Това бе само жест, потвърждение за всичко, което ставаше в стаята — жест, изпълнен с неясна заплаха. Следващата стъпка беше да се потопи перото в кръв.

— Къде каза, че бил заминал Бърт? — попитах аз. — Вече триста души тук задават този въпрос.

— Ами можеш да отговориш, че доколкото ни е известно, той е в Пико Луан — отвърна Панучи. — Пенсионирал се е. Това ще заобиколи неудобните въпроси. Препращайте кореспонденцията му до тамошната банка. Тия неща изобщо не ме занимават в момента.

— Пенсионер? — рекох аз. — Как така? Той е едва на четирийсет и една.

— Няма човек, който познава добре Бърт Кеймин и който да не е убеден, че той е способен на подобна импулсивна постъпка — рече Уош, размахвайки лулата. И имаше право. През последните пет години Бърт няколко пъти бе вършил доста по-странни неща. — Това е в негов стил и е напълно възможно. А колкото до безпокойството ти, Карл, че Джейк е пренебрегнал нашия доклад… — Уош поднесе запалката към лулата си — аз лично не вярвам, че Джейк Айгър би излъгал.

Това бе нещо като non sequitur^[1], но всички разбрахме какво има предвид Уош. Ако някога излезеше наяве, че тайната не е била запазена, можехме да заявим, че сме се доверили на Джейк, за да бъдем честни, почтителни и откровени и да опазим интересите на „ТН“ по най-добрия начин, и че сме готови да кажем всичко, което се очаква от нас. Мълчанието отгоре ще го приемем като израз на желанието на „ТН“ да запази неопетнено името си и да съхрани разплащателния фонд от попълзновенията на адвокатите на ищеца. Ще изразим голямата си изненада от постъпката на Джейк. Пред лицето на връхлитащото ни бедствие Уош, който бе настанил Джейк в „ТН“ преди години, щеше да натопи протежето си за катастрофата.

Мартин обаче веднага прозря намеренията на Уош.

— Ако поемеш по този път — рече Мартин, моят любимец, човекът, който би могъл да принуди Кийтс да премисли дали красотата е истина или обратното, — а после настъпи денят, когато ще трябва да даваме обяснения, всички до един ще лъжем. От нас ще научат четири различни версии на това, което е ставало в тази стая. — Погледът му прониза всеки един от нас и се спря върху мен.

— За да не се повтарям — каза той, — надявам се да намериш Бърт.