Стивън Пресфийлд
Александър (32) (Добродетелите на войната)

30
Пажовете

Изтича година. Нашето оръжие продължава всепобедно напред. След Гавгамела покоряваме един път и половина по-голяма територия, отколкото през всичките ни предишни походи. Ала я няма онази слава. Славата и законността.

От месеци го усещам в собствената си шатра при царските пажове. Целта на нашата експедиция е постигната със смъртта на Дарий. Плячкосали сме столицата на Персия и сме сринали със земята двореца й, символ на извършените в миналото престъпления срещу Гърция и Македония. Край. Царят е мъртъв.

Сега войската ни преследва претендента Бес. Той носи царската тиара и се обявява за господар на Азия. Влезли сме в афганистанските царства. Половината от първоначалната ми армия е освободена с почести. Нашата превъзходна тесалийска конница — и осемте ескадрона са пратени обратно в родината с цели състояния. Седем хиляди македонски пехотинци са получили възнагражденията и оставката си. Съюзниците и мнозина от наемниците също са освободени с повече съкровища, отколкото могат да носят. Местата им заемат доброволци от собствените им подразделения, които предпочитат да останат срещу надница, както и новодошли от родината и Мала Азия. Есента след смъртта на Дарий към нас се присъединяват три хиляди лидийски конници и пехотинци, през зимата взимаме още хиляда сирийски конници и осем хиляди пехотинци от Сирия и Ликия. От Гърция и Македония прииждат жадни за завоевания доброволци. Защо не? Притежавам всичките пари на света. В Задракарта, столицата на Хиркания, при нас идва полкът, подготвен от Тигран, във войската за пръв път има изцяло персийска част. Вече разполагаме с египетски копиеносци и бактрийска, партска и хирканска конница. Благородни перси, отвратени от узурпатора Бес, правят своя избор и постъпват във войската. Приветствам наемника Патрон и неговите хиляда и петстотин професионални войници, по-рано на служба при Дарий. Армията се препълва с нови лица и видове войска. Нуждаем се от тях, додето преследваме Бес из тези пустини и планини.

Административният персонал на преустроената от мене империя е девет десети от перси (кой друг може да управлява толкова огромни и чужди земи?), сред които Артабан, бащата на Барсина (бях се запознал с него като малък в бащиния ми дворец в Пела, където те с Мемнон бяха намерили убежище), и благородният Автофрадат, и двамата назначени от мене за наместници, след като с изключителна вярност се бяха сражавали за Дарий. И взех в Пажеската си школа множество младежи от персийската аристокрация, включително Артабановия син Кофен, две от Тиграновите момчета и трима от наследниците на Мазей. Общо единайсет от четирийсет и девет. Други седмина са от Египет, Сирия и Мидия. Не съм толкова сляп, та да не съзнавам какво негодувание ще предизвика това, но, признавам, надценявам способността си да го овладея.

Случва се следното. За всеки чуждестранен паж, когото взимам, трябва да изключа един македонец. Това поражда недоволство както в родината, тъй като всяко получило отказ семейство приема отхвърлянето на сина им като обида за честта им, така и в лагера, тъй като моите сънародници смятат, че покровителствам чужденците. После, пажовете си взимат любовници. Това е даденост. Тези момци, тринайсет-четиринайсетгодишни, когато идват от Македония, охотно се оставят да бъдат прелъстени от високопоставени офицери, десет, че и двайсет години по-възрастни от тях. Тук сексът е най-маловажното нещо. Всичко е политика. Пажовете пристигат от родината, вече свикнали с офицерите, които ще станат техни наставници, и това често не само е известно на бащите на момчетата, но и дори се насърчава от тях, те самите настояват за него. Такива отношения свързват семействата. Така младежите се сдобиват с покровители за кариерите си. Както Клит беше любовник на Филип като паж (което в не малка степен допринесе за по-късното му назначаване за командир на Царския ескадрон), тъй и сега той взима за свое протеже един паж, Ангелид. Всеки паж осигурява на своя наставник място в моята шатра, така да се каже.

Всичко е наред, додето приемам само македонци. Появата на чужденците обръща каруцата. Македонските офицери отказват да взимат тези другоземци под своите грижи (както и самите момчета се ужасяват от македонците). Още по-лоши са последиците от уж привилегированото отношение. Само да проявя благосклонност към някой от синовете на Тигран и Клит и всичките ми други сънародници изпадат в паника, че собствените им младежи били пренебрегвани, което те понасят тежко.

Парите умножават всички злини. Едно е да успееш, а съвсем друго — да успееш в такъв мащаб, в какъвто успяхме ние. Вината е моя. Не съумях да дам на войската нова цел, достатъчно величествена, та да замени старата, изгубена със смъртта на Дарий. И в стремежа си да допринеса за персийско-македонското разбирателство прекалих, според македонците, като възприех обичаи и моди от врага.

За да компенсирам всичко това, отрупвам сънародниците си с богатства. Храбростта на Арет при Гавгамела възнаграждавам с петстотин таланта; в сравнение с имането, с което обдарявам Менид, бледнеят съкровищата на Агамемнон. Когато назначавам Парменион за наместник на Екбатана, му подарявам златно ложе. На майка си у дома пращам кораби с тамян и карнелиан, канела и касия. Тя ме мъмри в ответното си писмо.

До Александър от Олимпиада, поздрав!

Сине, твоята щедрост е превърнала образцови преди офицери в царчета. Колкото и добронамерени да са, даровете, с които обсипваш своите приятели, водят до последици, които няма да са ти от полза. Те ги покваряват. Защото сега всеки си въобразява, че е господар, а родата му у дома се големее и очакванията й се раздуват. Всеки пълководец, когото поощряваш така, преувеличава приноса си за твоите победи и се смята не само за незаменим, но и за обиден и пренебрегнат, когато почиташ други преди него. Кожата им се изнежва. Цупят се и се мусят. А съпругите и родата им у дома още повече усложняват положението с писмата си. Колкото повече даваш, сине, толкова повече разпалваш амбициите им. Птолемей иска Египет, Селевк ламти за Вавилон. Кои са тези джуджета, та да си позволяват такива волности и които нямаше да са нищо без тебе?

От същото писмо:

Когато гладуваха, твоите офицери бяха дружна войска. Ала сега всеки е станал докачлив и лесно се обижда. Те вече не са другари, а съперници. Даваш им толкова много пари, че ги правиш независими от тебе. Давай им земя, сине, или жени и коне. Раздавай им провинции, но не им давай злато. Златото купува поддръжници, то прави добрите мъже арогантни и лошите — неуправляеми.

Сега имам врагове в собствената си шатра. Хората, чиято отговорност е да ми служат и да ме пазят, се превръщат в шпиони с интереси, различни от моите. Не пажовете мътят заговори, а собствените ми офицери — събуждат се отдавна спящи съперничества и всеки крои изпреварващ удар, страхувайки се от другите.

Познавам сърцето ти, сине. То е прекалено меко. Любовта, която носиш към другарите си, те заслепява за тяхната способност на коварство. Успехът кара всеки ревниво да брани своето място и да се страхува от плячкосването на другите. Шатрата ти се е превърнала в царски дворец, независимо дали ти харесва, а твоите воини — в ласкатели и подмазвачи.

Една вечер в афганистанските царства в банята ми се втурва развълнуван царски паж. Имало заговор срещу живота ми, твърди момъкът. Неговият другар докладвал на Филота преди няколко дни, като очаквал Филота незабавно да ми предаде съобщението. Филота не го направил.

Свиквам съвета на македонците. Довеждат завързан Филота. Баща му Парменион е на хиляда километра на запад, поверена му е хазната в Екбатана. Заповядвам на Филота да изложи защитата си. Заговорът, казва той, бил прекалено незначителен, за да ми съобщава. Майтап. Не го взел на сериозно.

— Подлец такъв! — изревава Кратер. — Как смееш да се правиш на глупак пред царя!

Разпитани са четиринайсет пажове. Деветима имат наставници, офицери от Конницата на хетайрите и Царската пехота. Всички момчета произхождат от княжески родове. Всичките безсъвестно лъжат.

— Изтезавай ги — казва Птолемей. — Както бихме направили с врагове по време на война.

През цялата нощ заседавам с основните си командири, Хефестион и Кратер, Птолемей, Пердика, Кен и Селевк, Евмен, Теламон и Къдравелкото.

— Няма да измъчвам тези момчета на колелото — заявявам аз.

— Тогава ги върни у дома — настоява Пердика. Позорът ще ги довърши, иска да каже той, със същия успех като екзекуцията.

Отчаян съм от самия факт на измяната.

— Зевсе, ще ми се изобщо да не бяхме печелили тази война! Предпочитам да ме бяха пронизали с копие в корема, отколкото да виждам как близките ми заговорничат срещу живота ми!

Ужасявам се и от установяването на вината на Филота.

— Какво ще правиш с Парменион? — пита Хефестион.

Не мога да екзекутирам сина и да оставя бащата жив. Никой цар не може.

А Парменион разполага с власт. Направил съм го наместник на Мидия и сега той управлява в Екбатана с двайсет хиляди войници, мнозина от които благоговеят пред него. Там е и царската хазна, сто и осемдесет хиляди таланта.

Заповядвам да подложат Филота на изтезания. Той се пречупва с първия кокал. Замесени са седмина. Съветът заседава по-малко от двайсет минути. Всички ще бъдат екзекутирани.

Какво ще правя с Парменион?