Стивън Пресфийлд
Александър (27) (Добродетелите на войната)

25
Ромбовете на фланга

На хиляда метра виждаме поставените от персите колчета, които обозначават трасетата за техните сърпоносни колесници. Те са от тръстика, два и половина метра високи, отгоре плющят алени флагове. Нашите разузнавачи ги прегазват под овациите на войската.

Излизаме на полето, приготвено за нашето заколение. Теренът е подравнен, за Дариевите резачки са определени три трасета. Двете са широки четиристотин и петдесет метра, третото — деветстотин. Още сме прекалено далече, за да различим самите колесници. Струва ни се, че зърваме слънчеви отблясъци от техните остриета, но може да е само игра на въображението.

От лявата ми страна язди Хефестион начело на агемата на Царската охрана. Ако аз падна, той ще поеме командването на десния фланг. Отдясно е Клит Черния, който е начело на Царския ескадрон хетайри. Теламон е отляво на Хефестион заедно с Птолемей и Певкест, до Клит е Къдравелкото. Те са тук заради бойните си умения и понеже мога да пратя всеки от тях навсякъде и той ще даде живота си, но ще изпълни заповедта ми.

Дариевите инженери са осеяли краищата на полето с железни гарванови крака, за да ограничат настъплението на нашата конница в поразяващата зона на сърпоносните колесници. Ала врагът не може да пръсне тези шипове из цялото пространство между нашия и своя фронт, а трябва да остави свободни стотици метри, инак на тях ще се натъкне собствената му конница, когато нападне. Моят замисъл е да настъпвам в оградения коридор само додето първите ни редици стигнат свободното пространство. Тогава фронтът ни рязко ще завие надясно и ще напусне поразяващата зона колкото може по-бързо.

Освен това преди битката съм наредил в лагера ни да разгласят следното обявление до всички нестроеви следовници на армията: който иска на свой риск да тича пред настъпващата войска и да събира гарванови крака, може да задържи всички, които вземе, и сетне да продаде желязото. И сега войниците стават свидетели на удивително зрелище. Огромни рояци предприемчиви младежи — децата на нашите лавкаджии и момчетата за всичко, хлапетата на коларите, момчурляците на мулетарите, да не споменавам готвачите и търговците, даже някои блудници от курвенския лагер — се втурват пред армията, мнозина от тях босоноги, всички без оръжие и броня, и пренебрегват залповете на стрелците, които врагът е разположил на фланговете и даже в осеяното с шипове пространство, за да отблъсне тъкмо такива набези. По-дръзките и по-усърдни от нашите „чистачи“ устояват достатъчно време, за да съберат дори падналите стрели на противника, които също са доста ценни. В резултат полето е почистено, поне наполовина, със смайваща бързина.

Вражеският фронт вече се вижда. Дължината му е дваж колкото нашата, сякаш се простира от единия хоризонт до другия. Колкото по-нататък настъпваме, толкова повече оголваме своите флангове пред персийските.

Напредваме ходом. Вляво от мен са осемте ескадрона на хетайрите. Строени са в клинове от по половин ескадрон. Драконови зъби. Минавам в тръс пред тях и продължавам наляво, следя настъплението, викам мъжете по име, за да видят лицето и знамената ми. Вестоносци и адютанти яздят напред-назад със сведения за противника, фланговете, намаляващото разстояние.

И ние сме обозначили равнината. Нарочно разположени ездачи изпълняват ролята на живи флагчета и бележат пътя за настъпление. На разстояние деветстотин метра, дето почва свободното пространство, давам знак на тръбачите: „Войници, полунадясно!“.

Знаменосците се завъртат на четирийсет и пет градуса. Зад тях капитаните и главните старшини правят същото и отрядите следват техния пример. Изпратени напред стрелци пропъждат вражеските разузнавачи. Придвижваме се като човек, който прегазва река. Напредваме диагонално срещу течението и посоката ни също е под ъгъл спрямо него. Плъзгаме се надясно… надясно… надясно…

Дарий още не може да забележи това. Деветстотин метра са прекалено много. Ала неговите конни разузнавачи го виждат. Теламон посочва двама на породисти коне, препускащи обратно към царя си. Зърваме още двамина, сетне и пети, всички бързащи със същата вест.

Завиваме надясно през ненапълно разчистения от железни рогатки терен. Целите ни са две: да напуснем поразяващата зона и да стреснем Дарий.

Докога врагът ще ни остави да завиваме?

Ще позволи ли на нашия десен фланг да заобиколи неговия ляв?

Додето главните ни сили завиват надясно, аз пресичам почти километър и половина наляво пред нашия фронт, чак до Парменион, който командва този фланг. Близо седемдесетгодишният военачалник още язди като млад копиеносец. За последен път повтаряме плана си. Филота пристига в бърз галоп — следвал ме е деветстотин метра от десния фланг.

— Уф, сбръчка ми се гъзът да те гоня, Александре!

Филота иска да се върна отдясно преди да е започнала битката. Рязко дърпа настрани юздите на високия си метър и седемдесет черен кон Непреклонен.

— Не прави така, причиняваш му болка!

Филота се засмива.

— Нищо не усеща, нито пък аз!

— Вярно, обаче той не е пиян като тебе! — виква Парменион на сина си.

Признавам му го на Филота: тази арогантна войнственост му е вродена. Пък и всички сме погълнали порядъчно количество алкохол. Направо се изпарява като въздух.

Съгласявам се с настояването му: ще се върна веднага след него.

— Изкарай отпред копиехвъргачите на Балакър.

— Върви — казва Парменион.

С придружителите ми препускаме в лек галоп обратно пред фронта. Балакър е македонски офицер, командващ смесена част от петстотин агриани и същия брой стрелци и копиехвъргачи, вербувани сред тракийските планинци. Те са дошли за злато и са си го заслужили. В момента хукват напред пеш в пространствата между ескадроните на хетайрите на десния фланг и заемат позиция пред настъпващата войска. Траките са татуирани, с голи нозе, носят шапки от лисича кожа. Агрианите тичат по двойки баща-син със своите кучета, грамадни рунтави животни, които ще умрат, но ще ги защитят, ако паднат.

Задачата на Балакър е да спре сърпоносните колесници. Неговите стрелци и копиехвъргачи трябва да възпрат устрема им преди да са се врязали в ескадроните на хетайрите.

Армията на Македония настъпва в следния боен ред (отдясно наляво):

Пред десния фланг: стрелците и копиехвъргачите на Балакър, хиляда. На фланга: наемна конница начело с Менид, седемстотин; Царски копиеносци начело с Арет, осемстотин; пеонска лека конница, двеста и петдесет, начело с Атал. Сетне са петстотинте македонски стрелци на Бризон; след това „ветераните наемници“ на Клеандър, шест хиляди и седемстотин, пехота, въоръжена с дълги копия за действия срещу конница. Тези части съставляват защитата на десния фланг. Тяхната задача е да отблъскват каквито подразделения хвърля срещу нас Дарий по фланга.

Наляво от тях напредват осемте ескадрона на хетайрите начело с Филота, свръхокомплектовани с две хиляди сто и четирийсет. Следва Хефестион с агемата на Царската охрана, триста; след това трите отряда Царска пехота начело с Никанор, също с по-голям от обичайния брой, три хиляди и петстотин. После фалангата в шест отряда от по хиляда и петстотин всеки начело с Кен, Пердика, Мелеагър, Полиперхон, Симий Андроменов (заменил брат си Аминта, който вербува войници в Македония) и Кратер. До тези пехотинци са половината съюзни гръцки конници начело с Еригий и всичките осем ескадрона тесалийска конница — най-добрата на света след моите хетайри — начело с Филип, син на Менелай. Край Парменион, който командва левия фланг, яздят конниците от Фарсалския ескадрон, категорично най-храбрите и блестящи тесалийци.

На петстотин крачки зад тях съм разгърнал втора пехотна фаланга, съставена от съюзните гърци, наемниците от Аркадия и Ахея, илирийската, трибалската и одриската лека пехота, стрелците и прашкарите от Сирия, Памфилия и Писидия и петстотин пелопонески наемници начело със спартанеца Павзаний, който премина на служба при мене от Дарий — общо малко под шестнайсет хиляди. Инструктирал съм ги да са готови за действие, в случай че бъдем обкръжени. При нужда фланговите части трябва да се съединят с фланговата защита и да образуват „таралеж“, отбранителен правоъгълник със стърчащи отвсякъде копия. Между предната и задната фаланга са бойните оръженосци с резервните оръжия и конярите с конете за смяна.

Защитата на левия фланг е разположена (също като на десния) във видоизменен ромб: четиристотин съюзни гръцки конници начело с Каран, пет хиляди и деветстотин тракийски леки пехотинци начело с техния сънародник Ситалк, триста и петдесет конници от одриските равнини начело с Агатон и критски стрелци, петстотин, начело с Аминта. Подобно на техните ешове на срещуположния фланг, тези части трябва да устоят каквито и сили да хвърли срещу тях Дариевият десен фланг с неговата първокласна кападокийска, арменска и сирийска конница начело с Мазей. За да възпра устрема на врага, отпред съм разположил деветстотин наемни конници начело с Андромах, подразделение с безразсъдна смелост. Парменион командва целия ляв фланг, Кратер — неговата пехота. Десният фланг е мой.

Продължаваме косото си настъпление. Най-десните ни части вече са излезли от трасетата на сърпоносните колесници. Скоро ще ги напуснат и водещите ескадрони на хетайрите. Дарий се придвижва заедно с нас. Той е изместил целия ляв фланг на фронта си. Не може да го прави вечно. Трябва да вземе някакви мерки, за да възпре нашето странично настъпление.

— Започват.

Теламон посочва персийския фланг. На разстояние шестстотин и петдесет метра от нас Дарий праща най-левите си ескадрони. Виждаме праха и движението им, когато потеглят, за да спрат десния ни фланг.

— Още прах. От центъра. — Къдравелкото сочи ротите около Дарий. От средата на персийската линия се отделят подразделения.

— Колко са, как смяташ?

— Достатъчно, за да оголят търбуха им.

Това е рискът, който съм поел. Това е причината за завоя ни надясно. Колкото повече ескадрони успеем да отстраним от Дариевия център, с толкова по-малко ще трябва да се сражаваме, за да го достигнем.

Убий царя.

Това е опасна игра обаче — да привличаш врага към себе си. Всичко зависи от разчета на времето. Ако флангът ни устои достатъчно дълго, за да позволи на хетайрите да атакуват, Персийската империя ще падне. Ако поддаде, ни един македонец няма да напусне жив това бойно поле.

Давам знак на Хефестион — трябва да се погрижа за фланга. Той потвърждава. Сега моят другар командва настъплението. Ако не се върна, армията остава за тях двамата с Парменион.

Спомняш ли си схемата, която ти бях скицирал, Итане?

        Наемна конница (Менид), 700

Царски копиеносци (Арет), 800 Пеонска лека конница (Аристон), 250

         Половината агриански копиехвъргачи (Атал), 500

Пехота на „ветерани наемници“ (Клеандър), 6700

Това е флангът, при който сега отивам. Искам да проверя бойния им ред и да се уверя, че са готови да поемат атака. Първо стигаме при копиеносците на Арет. Неговите коне са високи. Опашките им са вдигнати, от муцуните им хвърчи пяна. Още малко и ще се изправят на задните си крака. Деветдесет метра наляво (напред по отношение на персите) виждам задните редици на Менидовата наемна конница. На същото разстояние напред настъпва в тръс пеонската ни лека конница начело с Аристон. Препускам към тях. Конете им са също толкова едри, колкото Аретовите. Помислям си: ако някоя от тези части се хвърли напред, наемната конница на Менид ще ги последва, мъжете няма да успеят да удържат конете си.

Аристон е командир на леката конница. Би трябвало да е на върха на първия клин, но когато стигаме, не го заварвам там. (Точно в този момент той се е върнал назад да говори с Атал, чиито пеши копиехвъргачи изостават от копиеносците.) Аристонов заместник е Милон, братов внук на Парменион. Той не е заел освободената от командира си водеща позиция, както изисква правилникът, и още язди на фланга на най-левия клин. Заобикалям формированието, поморавял от гняв.

— Зевсе, никой ли не командва тук?! — Къдравелкото е от лявата ми страна, Теламон минава отдясно. Усещам, че ме потупва по рамото с дръжката на копието си.

— Александре!

Обръщам се. Към мене препуска вестоносец от Менид.

— Там, господарю! — Той посочва напред към десния ни фланг. — Виждаш ли ги?

От обгърналите фланга облаци прах на три четвърти километър от нас се появява фронт от конници, дълъг осемстотин метра.

Херакле, каква гледка!

— От какви народи са? Перси ли?

— Бактриани, господарю. — Конно племе от източните равнини.

Вестоносецът съобщава, че това подразделение заобиколило в колона от вражеския фронт и преди броени минути се прегрупирало в строй за атака. Иска от мен заповеди за своя командир Менид.

— Менид си има заповеди. Да напада.

Препускам с вестоносеца обратно при неговата част. Менид е отпред с ескадронните си командири.

— В името на косматия гъз на Хирон, тия селяндури са нетърпеливи! — вика той и сочи противника. Менид е ловец, в родината има двеста превъзходни хрътки. Сега се държи хладнокръвно все едно сме на лов за зайци.

Конниците още не са препуснали в галоп. Приближават се в тръс. Зад тях се вдига прах на пелени, шквалът в гърба им го тласка заедно с тях, та предните им редици сякаш изплуват от жълтеникава мъгла. Теренът потъва под ходилата, повърхността заглушава вражеското настъпление и звуците като че ли идват от дваж по-голямо разстояние, отколкото е в действителност.

— Води петдесеторките си право напред. Аз ще пратя копиеносците да ги ударят във фланг.

Тоест искам Менид да нападне фронтално с клинове от по петдесетима. Веднага след това ще наредя осемстотинте Царски копиеносци на Арет да атакуват противника отстрани.

Препускам обратно към леката конница. Аристон, командирът, се връща от тила в галоп.

— Да не се опитваш да пропуснеш веселбата?

Тонът ми му показва, че не съм ядосан. Той обяснява за отиването си отзад. Атал и копиехвъргачите, пешаци, изоставали и Аристон заповядал да ги настигнат тичешком. Стрелците и Клеандровите ветерани наемници също ускорили ход, съобщава той. Похвалвам го. Аристон разсъждава и се държи като командир.

Казвам му какво ще направят Менид и Арет.

— Изостани и прикрий пехотинците. Излез напред само ако видиш, че притискат фланговата ни конница.

Пращам свой ездач при Клеандър, нареждам три хиляди пеши ветерани наемници да избързат напред, а останалите три хиляди и седемстотин да чакат на своята позиция, затваряща фланга, и да се придвижат напред единствено в случай че положението стане отчаяно.

Препускам със свитата си обратно при копиеносците. При появата ми изригват овации. Врагът е по-близо, на по-малко от километър, и вече ясно се вижда, додето Аристоновата лека конница се изтегля назад. С няколко думи излагам замисъла на Арет. Той е див бурен, този момък, едва двайсет и четири годишен, и не изпитва страхопочитание към никого, даже към мене. Преди месец го бях наказал, задето ми донесе главата на един командир от персийската конница, вместо да ми го доведе жив, за да го разпитам. Кой е по-подходящ от него в този момент?

— Не се раздавайте докрай при първата атака — нареждам на него и на капитаните му. — Напред и после обратно. Поддържайте строя на клиновете си. Когато подминете Менид, се прегрупирайте и го направете повторно.

Арет ми отговаря ухилен.

— Ще ме накажеш ли, ако пак ти донеса нечия глава, Александре?

Врагът се приближава в лек галоп.

— Остани жив. Трябваш ми.

Арет впива шпори в хълбоците на коня. Копиеносците се понасят напред.

Нашите войници са отработвали хиляди пъти тази маневра и сто пъти са я изпълнявали в битка. Ето какъв е замисълът. Петдесеторките на Менид ще се хвърлят в масата на връхлитащия враг. Само че няма да търсят сблъсък, просто ще си проправят път, ще разкъсат колкото може повече противниковия строй, сетне ще изскочат от отсрещната страна. Когато види бягащ противник, отряд конници просто няма как да не се впусне в преследване. И ако този противник (тоест ние, Менид де) бяга безредно или имитира безредие, преследвачите веднага ще изпаднат в същото състояние. Бактрианите са пустинни номади, идеята за единство на бойните части им е чужда, както и всякаква тактика, освен атака, обкръжаване и оттегляне. Те са ездачи, но не и конница, воини, но не и армия. Гледай сега какво се случва…

Менид връхлита и прорязва противника. Половината от врага продължава атаката, другата половина, надаваща крясъци тълпа, се обръща да гони Менид. В този момент копиеносците на Арет ги удрят флангово. Няма нужда да взимаш жертви, за да спреш конницата, просто пресечи устрема й. Вражеската маса, вече в безредие заради нашите пресичащи се клинове, изгубва решителност. Противникът вижда нашите роти по фланговете и в тила си. И спира. Разколебава се. Този инстинкт е първичен, не може да бъде преодолян, освен от дисциплинирана войска с безупречни офицери, а дивите бактриани са всичко друго, но не и това.

Сега Клеандровите ветерани наемници се втурват от тила. Това не са тежки пехотинци, забавяни от осемнайсет кила щит и броня, а гологлави пелтасти и пеши копиеносци, въоръжени с три и половина метрови пики, страховито оръжие срещу конница, която е изгубила ускорението и реда си. Нашите хора се движат в безформен строй, наричан „облаци“ и „нанизи“. Как може да ги атакува врагът? Само в единоборство, а за тази цел трябва още повече да наруши редиците си. Хората ни се сражават на двойки и тройки, нанасят щети на щуращите се конници, като се хвърлят напред, използват копията си, а после светкавично изчезват. Противникът се оттегля и препуска надалеч, за да се прегрупира.

Не мога да остана. Трябва да се върна при хетайрите.

По-късно Клеандър ми съобщава, че по време на това сражение неговият заместник Мирин броил атаките и контраатаките на фланга. Деветнайсет пъти врагът хвърлял своите подразделения срещу нашите сили и фланговите ни части деветнайсет пъти ги отблъсквали. Какво мога да кажа за такива мъже? На парад те изглеждат посредствени. Хубавите момичета ги подминават, предпочитат великолепието на хетайрите и блясъка на Царската пехота. Ала тук, в тази най-епохална от всички победи, тези скромни роти ще направят възможно всичко останало. Ветераните наемници от Аркадия и Ахея — цял живот познавам тези хора. Теламон първо е служил в тяхната рота. Най-младите при Гавгамела бяха четирийсетгодишни. Мога да назова двеста, които са на повече от шейсет. Ветераните нямат равни. Сред войниците на определена възраст никога няма да срещнеш страхливец, те всички или са избягали, или са загинали. Опитният воин се е научил на търпение и самообладание. Дай ми ефрейтор ветеран и си задръж капитана, предпочитам стар капитан пред пълководеца. А и бързината и силата на „стареца“ не са отслабнали много повече от тези на младежа. В първата атака онзи ден видях облак от трийсет ахейци да преследва група бактрийски конници. Единият фланг насочваше движението на врага към центъра на наниза, додето срещуположният го обграждаше. Дългите копия на ветераните нанасяха ужасни поражения. За минути двайсетимата противници станаха десетима, а десетимата — пет.

Втората вълна, която врагът праща от фланга, са скити — саки и масагети, степни ездачи, които се сражават с лък и бойна брадва. Нашите копиеносци и пеони прорязват ивици сред тях. По този начин битката се движи напред-назад, всяка страна прониква в другата, обръща я в бягство, после се оттегля зад защитната стена на поддържащите части да се прегрупира, престрои, превъоръжи (и да изнесе мъртвите и ранените от бойното поле, наред с всяко все още годно за употреба копие, брадва и дротик), сетне пак атакува сред разяждащия пясък, варовика и потъващия под ходилата терен, който изтощава конете и мъжете все едно ходят в лепило.

При обичайните битки сблъсъците по фланговете приключват още щом почне главното настъпление. Не и при Гавгамела. Битката на десния фланг продължава по време на цялото сражение, а на левия още повече. Фронтът му е осемстотин метра, дълбочината — толкова, че и отгоре. Размерите на стълкновението растат от минута на минута, тъй като всяка страна хвърля все нови части. Бактрийският наместник Бес командва Дариевия ляв фланг и по заповед на царя си изтегля от персийския център първо три хиляди конници, сетне шест, след това осем. Аз мога да реагирам само с подразделения, които вече съставляват десния ми фланг — всеки друг мъж и кон са ни нужни за основния щурм. Попълненията на Бес идват от силите, разположени пред самия цар. Виждаме как техните множества, обгърнати в облаци прах, напускат линията зад стената от сърпоносни колесници, които чакат в готовност, додето нашият фронт се приближава на четиристотин и петдесет метра, четиристотин, триста и петдесет.

Главната ни линия още настъпва ходом. Една трета километър ни дели от Дариевия фронт.

Върнал съм се от фланга при хетайрите. Военните дневници показват, че онзи ден при мене са се редували единайсет адютанти и вестоносци. Използвам само двама за центъра и левия фланг, останалите постоянно сноват до десния фланг. Всички пристигащи съобщения са еднакви: пратете помощ. Както и всички заминаващи: дръжте се.

Не мога да пестя хора, затова пращам герои. Теламон и Къдравелкото, Птолемей и Певкест. Искам да пратя и Клит Черния, ала той отказва — спасил е живота ми при Граник и възнамерява пак да го стори тук.

Сега съзираме позицията на Дарий. Знамената на охранните му полкове са събрани около него, собствените му царски флагове плющят над тях. Отпред са струпани пехотинци — гръцки наемници и неговите ябълконосци. Макар че не можем да я различим, неговата четириконна колесница е сред конните ескадрони на Роднините, двайсет-трийсет редици зад фронта.

Вече не виждаме битката на нашия десен фланг, обгърната е в тъмни облаци. Обаче я чуваме. Бучи като земетръс. Пред хетайрите съм разположил Балакър с петстотин агриани и същия брой тракийски стрелци и копиехвъргачи. Ротите на фланга молят за тях. Ала те ми трябват тук. Трябват ми, за да спра Дариевите сърпоносни колесници, когато се появят.

Стигаме на около триста метра и те се появяват.

Вражеският фронт е широк сто коли. Машините се приближават с мъчителна мудност. Виждаме ги, но не чуваме камшиците на колесничарите. Когато скоростта им се увеличава, остриетата почват да хвърлят слънчеви отблясъци. Сякаш минава цяла вечност.

— Колите са тежки, нали мъкнат толкова желязо — отбелязва Клит.

Фронтът на резачките е широк един километър. Те се движат право към нашите ескадрони хетайри, Царската пехота на Хефестион и Никанор вляво от тях и двата най-десни полка от фалангата начело с Пердика и Кен. Клит ги наблюдава с пълно спокойствие.

— Красиви са, нали?

Давам знак на него и Филота: разреден строй! Пази мълчание…

— Всички капитани, погледи към мене!

Поглеждам наляво към дългото над три километра бойно поле. Това е последният момент, в който от позицията ми се вижда поне една четвърт от битката. Дариевите колесници атакуват. Петдесет към центъра на нашата фаланга, още петдесет към пехотата на Парменион на левия ни фланг. Традиционната конница на врага ще е следващата вълна. Двайсет хиляди от Армения и Кападокия, Сирия и Месопотамия, Мидия, Партия, Тапурия, Ария, Хиркания и Зогдиана. Зевс да ти е на помощ, Кратере. Небето да те пази, Парменионе.

Поглеждам наляво към облаците прах. Някъде там, оттатък поразяващата зона на колесниците, в битката на фланга се сражават осемстотинте Царски копиеносци на Арет, най-добрата ми ударна конница след хетайрите.

Следващият вестоносец е шестнайсетгодишният паж Демад. Викат му Мечока заради щръкналата му грива. Той ще загине, додето отнася съобщението, което му поверявам.

— До Арет от Александър: изтегли половината си копиеносци. Когато устремът на сърпоносните колесници бъде спрян, хвърли клиновете си срещу най-редкия сектор от вражеския фронт. Където и да прецениш, че се намира.

Зениците на пажа са големи колкото тави за хляб.

— Повтори ми го, Мечок.

Той повтаря дословно думите ми.

— Ще пием заедно във Вавилон, Мечок!

Момчето пришпорва коня си и потъва в мъглявината.

Напред копиехвъргачите на Балакър нападат резачките.

— По конете! — чувам да крещи Филота, като че ли някой може да го чуе. — Стреляйте по конете!

Сърпоносните колесници трябва да атакуват по трасета. Екипажите трябва да пазят дистанция от двете си страни, за да не се сблъскат. Нашите храбри копиехвъргачи нанасят опустошения в свободните пространства. Тези превъзходни войници, които улучват широка само педя дъска от петдесет метра, запращат вторите си дротици още додето първите са във въздуха, а третите — когато колесниците ги връхлитат. Нашите стрелци пускат стрелите си от упор. Устремът на резачките е възпрян за броени секунди. Мекият терен е наш съюзник, тежките колела на машините затъват в него. Варовикът не им позволява да развият пълната си скорост. Виждам една от тях да се носи право към нас и в този момент най-левият кон е прострелян от дротик в основата на шията. Животното се премята, понася цялата колесница със себе си и запраща колесничаря във въздуха като кукла. Екипажът от лявата страна не е улучен от метателни оръжия — само шокът от обстрела и видът и виковете на мъжете, тичащи в полезрението му, подплашват конете, колесницата рязко завива надясно и пресича трасетата на съседните. Другите колесници се опитват да избегнат остриетата й. За секунди цял сектор с десетина колесници потъва в хаос. Копиехвъргачите на Балакър се хвърлят в бъркотията. Бях се надявал и вярвал, че техните залпове ще забавят устрема на врага, а всъщност те го унищожават напълно. Сърпоносните колесници не само трябва да атакуват по трасета, но и да поддържат плътен фронт. Инак противникът, ние де, може просто да разтвори редиците си и да пропусне единичната колесница през себе си. Ала в разгара на битката по-смелите и по-бързи колесничари изпреварват по-мудните и както по фронта, тъй и по оста, се образуват още празнини, които изолират и прекалено бързите, и прекалено бавните колесници. Нашите стрелци и копиехвъргачи могат да ги нападнат във фланг без страх от остриетата.

Пращам следващия си вестоносец със същото съобщение, каквото съм дал на Мечока. Тръгвай! В случай че момчето не е успяло да го предаде.

Битката на фланга непосредствено вдясно от мене бушува безпощадно. Ескадроните на всяка от страните толкова много пъти са пробивали врага, както ще узнаем по-късно, че наблюдател на бойното поле може да види от противниковата страна колкото техни, толкова и наши хора, и от нашата страна — толкова техни, колкото и наши. Сражението не е съсредоточено на конкретен фронт или позиция — човек не забелязва ни масови мелета, ни камари мъже, убити заедно, а по цялата широчина на полето с ужасяваща произволност падат отделни войници. Ездачи биват погубвани поединично или по двойки, когато конете им бъдат повалени, когато се препънат или се строполят от изнемога. Успехът на дадено място се мени със страховита случайност, когато някакъв конник, борещ се храбро под вражеския напор, бива избавен от атаката на своите другари, които на свой ред са посечени и избити при контранападението на противници, само допреди мигове бягали от тях. Сблъсъци с участието на стотици минават, без човек да получи и драскотина, додето единоборства свършват с кланета, когато от мъглявината изскачат конни ескадрони или пехотни облаци, за да обкръжат безвъзвратно врага. Изтощени коне падат под тежестта на ездачите си. Сърцата на жребците се пръскат от усилие. Кон, който е надхвърлил границите на възможностите си, се „връзва“. Мускулите му се схващат и краката му се подкосяват. Други загиват от жега и шок. Десетки умират само от ужас. Когато врагът най-сетне се обръща и побягва, от муцуните на конете и от двете страни блика не пяна, а кръв. Стотици коне осейват бойното поле. Онези от тях, които не са мъртви или със счупени крака, са доведени до такова изтощение, че никога повече няма да могат да бъдат използвани. Това са прекрасни животни, расови жребци, дресирани от раждането им и обичани от техните ездачи с такава любов, каквато не е способен да разбере човек, неслужил в конна войска. Загубата на смел кон е почти също толкова тежка, колкото и загубата на човек, дори в известен смисъл по-тежка, понеже конят не съзнава защо се бие, прави го единствено от обич към нас. Неговата загуба е жестока като смърт на дете. Няма утеха за нея.

В каква фаза се намира сега битката? По-късно разговарям с Онесикрит (който щеше да стане лоцман на флота ми в Индия), който остана в лагера на близо пет километра оттам и наблюдаваше отвисоко. Гледката, разказа ми той, придавала нов смисъл на думата „пандемониум“. Онесикрит беше подробно запознат с бойния ни план и освен това имаше отлична представа за строя на персите, ала въпреки че ги помнел много добре, заяви той, не могъл да разбере нищо от зрелището в равнината под него. Струвало му се, че бойното поле не само е обърнато наопаки, но и се върти около оста си, та онова, което трябвало да е отляво, било отдясно и онова, което очаквал да е отпред, се намирало отзад. Хаосът се усложнявал още повече от вдигащите се облаци варовиков прах, който правел призрачни движенията на частите и фланговете и от който се разнасяли такива звуци, че всеки човек със склонност към философията, тъй твърдеше Онесикрит, не би могъл да обяви човешкия род за нищо друго, освен за безумен.

Вярвам на неговия разказ. Бойното поле наистина трябва да му е изглеждало така, както ми го описа. Обаче от мястото, дето яздя начело на хетайрите, всичко е в пълен ред. Сражават се могъщи подразделения от двете страни. Вляво, вдясно и в центъра бушуват битки с монументални размери. И все пак за нас с Дарий фаталните удари остават ненанесени. Ние се намираме в окото на бурята.

Хетайрите настъпват, все още ходом. От фронта към нас политат сто сърпоносни колесници. Отдясно ни се нахвърлят с хиляди бактриански, скитски, сакски и масагетски конници. Колкото и нелепо да звучи, всеки елемент е там, където трябва.

Първата сърпоносна колесница пробива стената на Балакър. Нейният колесничар е мъртъв, влачен отзад, оплетен в юздите, три от четирите коня са пронизани от дротици и стрели и препускат, тласкани единствено от ужас. Колесницата се забива в редиците ни, които с бясна припряност се разтварят пред нея, разтиквани от пешите ни коняри сред ругатните на ездачите и цвиленето на животните. Към нас се понася втора, а сетне и трета резачка, само за да се прекатурят отпред под залповете на Балакровите траки и агриани. Никога не съм виждал такава ярост, с каквато нашите хора стрелят срещу тези колесници. Те ги мразят. Конете ни са в толкова възбудено състояние, че едва се сдържат. Отляво на всяко животно тича неговият коняр, който стиска с дясната си ръка набузника на юздата и така обуздава жребеца (никой ездач не може да се справи сам при такива обстоятелства), като използва тежестта на тялото си, за да не му позволи да препусне, тъй като даже най-безупречно дресираният кон ще го направи при такива обстоятелства.

Положението е сериозно. Ако едно от животните препусне, ще го последват всички останали. Клит привлича погледа ми. „Да почваме ли?“ Изкушението да атакуваме преждевременно е непреодолимо. Как може човек да „управлява“ такъв хаос? Опитът е мъчителен. Хвърляш една рота в битката, пращаш друга в нов сектор. Въз основа на какво? На звука на сражението ли? На съобщение, дошло преди минути? Изпитанието за командира се състои в следното: той взима решения с фатални последици на базата на абсурдно недостатъчна информация.

Грохотът на лудницата отдясно се усилва. Напрежението достига кулминацията си. Коне без ездачи изскачат от мъглата и прорязват строя на хетайрите. Нареждам на Клит да чака. Връхлитат ни още резачки. И мъжете, и конете са превъзбудени.

Продължаваме да настъпваме ходом. Все още можем да виждаме. Вятърът отваря цепнатини в мъглявината на прашните циклони. Сега обаче и те почват да потъмняват, тъй като битката на фланга се приближава. Долитат отделни стрели. Сражението напред между колесниците и войските с метателни оръжия достига мъчителен връх. Един от конете в строя препуска и повлича коняря и ездача със себе си. Други два се изправят на задните си крака. Страхът смазва животните. Яздещият до мене Клит вика:

— Заповядай да преминат в тръс.

Давам знак. Ускоряваме ход, конете се укротяват. Буцефал под мен е като планина. Той, който на парад пристъпва от крак на крак и се хвърля напред, сред рева на тръбите се превръща в душата на спокойствието. Би трябвало аз да го успокоявам, а всъщност той успокоява мене.

Всичко е в ръцете на Арет, някъде напред с неговите четиристотин копиеносци. Пращам трети вестоносец след онзи, когото съм проводил след Мечока, после още един.

— Черни! — викам Клит. Ако Аретовите ескадрони не са в състояние да атакуват, ще хвърля Царския. Повече не мога да се бавя, съдбата на всичко зависи от нападението на хетайрите срещу Дарий.

С прекалено много подробности ли разказвам, Итане? Трябва да разбереш как се развиват събитията в истинска битка. Случайността, безредието, късмета. Напорът на врага отдясно вече е толкова близо, че войниците от собствената ни флангова защита, които влизат в единоборства с противника, отстъпват във фланга на нашия строй. Сред редиците ни трополят долетели чак дотук стрели. След мигове редът ни ще се наруши.

Арет най-сетне атакува.

Не можем ни да го чуем, ни да го видим, но го разбираме по праха и усета ни за бойното поле.

— Задръжте конете си! — изревавам, макар че не може да ме чуе даже Клит Черния, който язди до мене. Арет има заповед да открие мекия търбух, дето прехвърлянето на части към фланга е разредило фронта на персите — и да се вреже в него. Моите хетайри ще го последват.

Ала всъщност (въпреки че ще го научим дни по-късно) когато се появява такова слабо място, от прашния облак точно на пътя, по който са препуснали в галоп Аретовите четиристотин, изникват две хиляди индийски Царски конници, които Дарий прехвърля от фланга. Аз не го виждам. Действието се развива в мъглявината извън полезрението ми, а не бих го видял и на най-ясното бойно поле, толкова преградена е моята позиция от сблъсъка между сърпоносните колесници и нашите стрелци и копиехвъргачи. Арет решил, по-късно разказваше той, че всичко е изгубено. И повел своите четиристотин право срещу двете хиляди индийци. Не се сещал за друг начин. Знаел само, че спирането ще е пагубно. Взел решението, додето препускал в галоп, и го предал на хората си не със звук или знак, а единствено с посоката си на движение.

Когато превзехме Персепол, за тази постъпка го наградих с петстотин таланта злато, сума, равна на половингодишните данъци на Атинската империя по време на най-голямото й могъщество.

Късметът играе немалка роля във войната и в този момент тук пак се случва нещо в наша полза. Когато Клит Черния повежда надясно Царския ескадрон, за да атакува, ако Арет не успее, аз заставам отдясно на водещия му клин. Строят, който съм наредил да заемем, се нарича „страна и един“ — тоест клин с един по-усилен фланг, в този случай десния, понеже ролята на Царския ескадрон, заместващ Аретовия, е да прореже просека за главните сили на хетайрите, които ще го последват, и да защити по-важния им фланг (десния, когато завият наляво и се насочат към Дарий зад персийския фронт) от врага.

Самата Съдба ме поставя там, до Клит, когато неговият заместник Александър се появява от мъглявината, като препуска с бясна скорост.

— Арет влезе в бой! — извиква Александър. Оказва се, че Клит, този изключителен офицер, пратил съгледвачи напред в момента, в който заповядах Царският ескадрон да се прехвърли на фланга, и тези ездачи видели пристигането на двете хиляди индийски конници — и как Арет хвърля своите копиеносци срещу тях. Къде? Александър посочва облаците прах. Чуваме сражението, което се води някъде надясно.

Слабото място трябва да е там.

Правя две промени. Връщам Царския ескадрон пред хетайрите (аз ще яздя на върха му заедно с Клит). И премествам още един ескадрон, Ботиейския, на позиция, която наричаме „юмрук“ — тоест непосредствено зад Царския. Искам да подсиля пробивната мощ.

Струва ли ти се безумно, Итане, че аз, с една двайсета от Дариевите сили, кроя планове да си проправя път до него и да му извия царствения врат?

Знам какво имам и какво нямам аз.

Знам какво има и какво няма той.

Хвърлям се в мъглявината с моите хетайри. Големите победи се печелят само с голям риск.