Дилия Оуенс
Където пеят раците (54)

Петдесет и трета глава
Липсващото звено

1969 година

На другата сутрин на Том му беше останал само още един свидетел. Последният му коз.

Той призова Тим О’Нийл, който от трийсет и осем години ловеше със собствена лодка скариди във водите край Баркли Коув. Тим наближаваше шейсет и пет години, беше висок и як, с гъста кестенява коса с по някой и друг бял косъм, но пък с почти изцяло побеляла брада. Хората го познаваха като тих и сериозен човек, честен и приятен, винаги готов да отвори врата на дама. Идеалният последен свидетел.

— Тим, вярно ли е, че на двайсет и девети срещу трийсети октомври миналата година си управлявал лодката си към Баркли Коув, приблизително между два без петнайсет и някъде до два часа през нощта?

— Да.

— Двама членове от екипажа ти, господин Хол Милър, който даде тук показания, и господин Алън Хънт, който депозира писмена декларация, твърдят, че са видели госпожица Кларк да кара лодката си на север покрай пристанището приблизително в гореспоменатото време. Знаете ли какво казаха?

— Да.

— Видяхте ли същата лодка, която са видели господин Милър и господин Хънт по онова време и на онова място?

— Да, видях.

— Съгласни ли сте с изявленията им, че сте видели госпожица Кларк в лодката, й да кара на север?

— Не. Не съм.

— Защо?

— Нямаше луна. Беше много тъмно и лодката беше твърде далеч, за да я разпозная със сигурност. Познавам всички тук с такъв тип лодки, многократно съм виждал госпожица Кларк в нейната и винаги съм я разпознавал. Но онази нощ беше твърде тъмно, за да се разпознае лодката или пък кой беше в нея.

— Благодаря ти, Тим. Нямам повече въпроси.

Ерик се приближи плътно до мястото на свидетелите.

— Тим, дори и да не си могъл да разпознаеш лодката или пък кой точно е в нея, съгласен ли си, че лодка приблизително със същите размери и форма като тази на госпожица Кларк се е била насочила към пожарникарската кула на Баркли Коув приблизително към два без петнайсет през нощта, когато малко по-късно Чейс Андрюс намира смъртта си край кулата?

— Да, мога да кажа, че лодката приличаше по размери и форма на лодката на госпожица Кларк.

— Благодаря ти много.

След пренасочване на свидетеля Том се изправи и попита от мястото си.

— Да потвърдим, Тим, ти даде показания, че си разпознавал госпожица Кларк в лодката й нееднократно, но че онази вечер не си видял нищо, с помощта на което да разпознаеш лодката или човека в нея като госпожица Кларк. Вярно ли е?

— Вярно е.

— А можеш ли да ни кажеш много ли са на брой лодките с размери и форма като тази на госпожица Кларк, които плават в тази част на морето?

— О, да, нейната лодка е от най-разпространения вид лодки наоколо. Много такива плават тук.

— Значи човекът, когото си видял онази нощ, би могъл да бъде всеки от лицата с подобна лодка?

— Абсолютно.

— Благодаря. Ваша чест, защитата няма повече въпроси.

— Съдът излиза в двайсетминутна почивка.

За заключителната си реч Ерик носеше връзка на широки райета в златно и тъмночервено. От галерията го гледаха в очакване, когато той се приближи към съдебните заседатели и застана край парапета, като нарочно преместваше поглед от един върху друг.

— Госпожи и господа съдебни заседатели, вие сте членове на общността на един горд и уникален град. Миналата година изгубихте един от синовете си. Млад мъж, звездно присъствие в града, на когото му предстоеше дълъг живот с красивата му…

Кая почти не го чуваше, когато той описа отново как тя е убила Чейс Андрюс. Седеше с лакти на масата, с подпряна на ръцете глава и долавяше само откъслеци от повествованието му.

— Двама добре известни мъже сред тази общност са видели госпожица Кларк и Чейс в гората… чули са я да изрича: „Ще те убия!“… влакна от червената й вълнена шапка, полепнали по джинсовото му яке… Кой друг ще поиска да вземе този гердан… вие познавате тези течения и ветрове, които могат драстично да повишат скоростта… Знаем от начина й на живот, че е в състояние да кара лодката нощем, да се изкачи на кулата в тъмното. Всяка част пасва като в часовников механизъм. Всяко нейно действие от онази нощ е ясно. Вие можете и трябва да определите ответницата като виновна в убийство първа степен. Благодаря ви, че ще изпълните дълга си.

Съдия Симс кимна на Том, който се приближи към съдебните заседатели.

— Госпожи и господа съдебни заседатели, израснал съм в Баркли Коув и още като момче съм чувал небивалици за Момичето от мочурището. Да, нека го изречем на глас. Наричахме я Момичето от мочурището. Мнозина продължават да я наричат така. Някои шушукат, че била наполовина вълк или пък че е липсващото звено между човекоподобните маймуни и човека. Че нощем очите й светели. В действителност обаче тя е просто едно изоставено дете, момиченце, което е оцелявало в мочурището, гладно и измръзнало, но никой от нас не му е протегнал ръка. С изключение на един-единствен неин приятел — Джъмпин, — нито една от църковните ни групи не й предложи храна или дрехи. Вместо това й прикачахме етикети и я отхвърляхме, защото смятахме, че е различна. Но, госпожи и господа, дали отхвърляхме госпожица Кларк, защото беше различна, или пък тя беше различна, защото я отхвърляхме? Ако я бяхме приели като една от нас, мисля, че сега щеше да бъде точно такава. Ако я бяхме нахранили, облекли и я обичахме, ако я канехме в църквите и домовете си, нямаше да сме предубедени към нея. И смятам, че нямаше да седи днес тук обвинявана в престъпление. Задачата да съдите тази свенлива и отхвърлена млада жена тегне на плещите ви, но трябва да стъпите в присъдата си върху фактите, които ви бяха представени на това дело, в тази съдебна зала, а не върху слухове или чувства от последните двайсет и три години. Кои са истинските и неоспорими факти?

Точно както и при обвинението, Кая улавяше мислено само откъслеци.

— … обвинението дори не доказа, че тази злополука наистина е убийство, а не просто трагична случка. Липсва оръдието на убийството, липсват рани от блъскане, няма свидетели, няма отпечатъци от пръсти… Един от най-важните и доказани факти е, че госпожица Кларк има солидно алиби. Знаем, че е била в Грийнвил в нощта на смъртта на Чейс… няма доказателства, че се е преобличала като мъж, че е пътувала с автобуса до Баркли… Всъщност обвинението не можа да докаже, че изобщо е била онази нощ в Баркли Коув, не можа да докаже, че е отишла на кулата. Повтарям отново — няма нито едно доказателство, че госпожица Кларк е била на пожарникарската кула, в Баркли Коув или пък че е убила Чейс Андрюс. И шкиперът, господин О’Нийл, който лови със собствена лодка скариди вече трийсет и осем години, даде показания, че е било твърде тъмно, за да се разпознае лодката… Влакната по якето му, които може да са били там от две години… Тези неоспорими факти… Нито един свидетел по обвинението не беше сигурен в онова, което е видял, нито един. Докато всеки свидетел на защитата е стопроцентово сигурен…

Том застана за миг пред съдебните заседатели.

— Познавам повечето от вас много добре и знам, че можете да отхвърлите досегашните си предубеждения срещу госпожица Кларк. Въпреки че е ходила на училище само един ден от живота си — защото другите деца й се надсмивали, — тя успява да се образова и да стане добре известна естественичка и писателка. Ние я наричахме Момичето от мочурището, научните институти сега я признават като експерт по мочурището. Вярвам, че можете да отхвърлите всички слухове и небивалици. Вярвам, че ще стигнете до присъда въз основа на фактите, които чухте в тази съдебна зала, а не на лъжливите клюки, които сте чували през годините. Време е най-сетне да отдадем справедливост на Момичето от мочурището.