Дилия Оуенс
Където пеят раците (42)

Четиридесет и първа глава
Малкото стадо

1968 година

Ръцете на Кая едва удържаха руля, когато тя се обърна да види дали Чейс я гони с неговата яхта от Кипарисовия залив. Стигна бързо до своята лагуна и се затича с куцукане с вече отичащи колене. В кухнята се свлече на пода с плач, докосваше подуващото се око и плюеше пясъка в устата си. След това се заслуша дали не идва.

Беше видяла гердана с мидата. Той все още го носеше. Защо?

„Моя си“, беше й казал. Сигурно е бесен, че го е изритала, и ще дойде да я търси. Можеше да дойде още днес. Или да изчака нощта.

Кая не можеше да разкаже на никого за случката. Джъмпин щеше да настоява да иде при шерифа, но законът никога нямаше да повярва на думите на Момичето от мочурището срещу думите на Чейс Андрюс. Не беше сигурна какво са видели двамата рибари, но те също никога нямаше да я защитят. Щяха да кажат, че си го е търсела, защото, преди Чейс да я зареже, са я виждали как се натиска с него години наред и не се държи като дама. „Държеше се като курва“, щяха да кажат.

Навън вятърът виеше откъм морето и Кая се притесняваше, че няма да чуе яхтата на Чейс, затова, като се влачеше бавно заради болката, опакова содени питки, сирене и ядки в мешката и привела глава срещу разбеснялата се буря, забърза през спарцината покрай каналите към колибата читалня. Отне й четиридесет и пет минути да стигне дотам, при всеки звук охлузеното й и схванато тяло трепваше, а главата й се завърташе рязко встрани да огледа дърветата. Най-сетне пред погледа й изникна старата дървена колиба, потънала до колене във високи треви и залепена до брега на потока. Тук вятърът беше по-слаб. Меката поляна беше тиха. Кая не беше казала на Чейс за това свое скривалище, но той би могъл да го знае. Не беше сигурна.

Вътре миризмата на мишки беше изчезнала. След като лабораторията по екология взе на работа Тейт, двамата със Скупър постегнаха старата колиба, така че той да може да нощува в нея при някоя от експедициите си. Бяха укрепили стените, бяха оправили покрива и купили малко покъщнина — тясно легло, застлано с одеяло, печка за готвене, маса и стол. От гредите висяха тенджери и тигани. Освен тях някак си не намясто и завит с найлон върху сгъваема масичка се мъдреше микроскоп. В ъгъла в стара метална ракла бяха складирани консерви печен боб и сардини. Нищо, което да примами мечките.

Вътре обаче Кая се чувстваше като в капан, тъй като не можеше да следи дали Чейс идва, затова седна на брега на потока и заоглежда затревената влажна земя с дясното си око. Лявото й се беше затворило от отока.

Надолу по течението стадо от пет кошути обикаляха покрай водата и пасяха листа. Животните не й обръщаха внимание. Ах, ако можеше да тръгне с тях, да бъде част от малката им общност. Кая знаеше, че липсата на една от кошутите няма да отвори кой знае каква празнина в стадото, но че всяка от тях ще усеща в себе си празнина без него. Една от кошутите вдигна глава, огледа с тъмните си очи пространството на север между дърветата, тропна с десния си преден крак, а после и с левия. Другите също вдигнаха глави да погледнат и шумнаха разтревожени. Кая веднага заоглежда със здравото око гората за следи от Чейс или от друг хищник. Но всичко беше тихо. Може би ги беше стреснал вятърът. Те спряха да бият с копита, но се изтеглиха бавно сред високите треви и оставиха Кая сама и тревожна.

Точно в този момент Кая забеляза една женска богомолка, пълзеше по клонче близо до лицето й. Насекомото обираше нощните пеперуди с чаталестите си предни крака, а после ги сдъвкваше, докато крилете им още пърхаха в устата му. Друга, мъжка богомолка, с високо вдигната глава и наперена като пони, пълзеше до нея да я ухажва. Женската сякаш проявяваше интерес, пипалата й се размахваха като диригентски палки. Кая не можеше да каже дали прегръдката на мъжкия е груба, или нежна, но докато той търсеше с размножителния си орган да оплоди яйцата на женската, тя обърна назад дългия си елегантен врат и му отхапа главата. Той толкова се беше заплеснал в чифтосването, че не забеляза. Обезглавеният му врат се люшкаше от едната на другата страна, докато той продължаваше, и тя загриза първо гръдния кош, а после и крилете му. Накрая от устата й стърчеше последният му преден крак, докато обезглавената и лишена от сърце долна част на тялото се чифтосваше с нея в идеален ритъм.

Женските светулки привличаха непознатите мъжки с фалшиви сигнали и ги изяждаха, женските богомолки поглъщаха собствените си мъжки. Женските насекоми знаеха как да се справят с любовниците си, помисли си Кая.

Тя огледа още веднъж ливадата за натрапници, но вслушването и вглеждането бяха изсмукали цялата й енергия, затова се върна в колибата. Измъкна размекнатото сирене от мешката. После рухна на пода и започна да яде механично, не спираше да докосва охлузената си буза. Лицето, ръцете и краката й бяха одрани и изцапани с окървавен пясък. Коленете й бяха ожулени и пулсираха. Тя се разрида, бореше се със срама, и ненадейно изплю сиренето на влажни едри парчета.

Сама си беше виновна. Да ходи с мъж без придружител. Природната нужда я беше довела без брак в евтин мотел и тя пак остана незадоволена. Секс под примигващи неонови светлини, белязан единствено с размазана кръв по чаршафите като животински следи.

Чейс сигурно се хвалеше наляво и надясно за онова, което правеха двамата. Нищо чудно, че хората страняха от нея — тя беше употребена и отвратителна.

Когато месечината просветнеше между препускащите облаци, Кая се вглеждаше през прозорчето за приведени дебнещи човешки силуети. Най-сетне пропълзя в леглото на Тейт и заспа под одеялото. Събуждаше се често и се вслушваше за стъпки, а после се завиваше презглава.

На закуска яде пак разтрошено сирене. Лицето й стана зеленикаво мораво, окото й се поду като варено яйце, а вратът й се беше схванал. Част от горната й устна потръпваше грозно. Досущ като Мама се страхуваше да се върне у дома. Изведнъж Кая осъзна кристално ясно какво е търпяла Мама и защо ги е напуснала. „Мамо, Мамо — прошепна тя. — Разбирам те. Най-сетне разбирам защо трябваше да си идеш и никога повече да не се върнеш. Съжалявам, че не знаех, че не можех да ти помогна.“ Кая оброни глава и зарида. А после рязко се изправи и каза: „Никога няма да живея така — живот, в който да се чудя кога и откъде ще се стовари върху ми следващият пестник“.

Следобед се прибра пеш, но въпреки че беше гладна и имаше нужда от продукти, не отиде при Джъмпин. Чейс можеше да я причаква там. Освен това не искаше никой, най-малкото Джъмпин, да види подутото й и посиняло лице.

След няколко дни Кая тръгна с лодката из мочурището да търси места, които не бяха известни на Чейс, но беше притеснена и нащрек, а това затрудняваше рисуването й. Окото й все още беше подуто около една тясна цепка и отвратителните цветове от натъртването бяха плъзнали по половината й лице. Почти цялото й тяло пулсираше от болка. Тя се извръщаше рязко при всяко цвъртене на катерица и се вслушваше внимателно в крясъците на враните — език, по-древен от думите, когато общуването е било простичко и ясно — и където и да отидеше, планираше наум пътя си за отстъпление.