Дилия Оуенс
Където пеят раците (35)

Тридесет и четвърта глава
Обискът

1968 година

— Ето че пак я няма — каза Джо, след като почука по рамката на замрежената врата на верандата на Кая.

Ед бе застанал на стъпалата пред верандата и заслонил очи с длани, се мъчеше да види нещо през мрежата. Огромните клони на дъба с увиснали повесма от испански мъх хвърляха сенки върху овехтелите дъски и острия покрив на къщурката. В късната ноемврийска утрин примигваха само сиви кръпки небе.

— Разбира се, че не е тук. Това няма значение, имаме заповед за обиск. Просто влизай, обзалагам се, че не е заключено.

Джо отвори вратата и се провикна:

— Има ли някой вкъщи? Шерифът е тук.

След като влязоха, зяпнаха втрещено рафтовете с нейната менажерия.

— Ед, виж, виж всички тези неща. Продължават и там, в другата стая, и в антрето. Малко ми мяза на откачена. Луда е като триок плъх.

— Може би, но очевидно е специалист по мочурището. Нали знаеш, че е публикувала онези книги. Хайде да се заемаме. Така, търсим следните неща — и шерифът зачете от къс списък. — Предмети с влакна от червена вълна, които да отговарят на влакната, намерени по якето на Чейс. Дневник, календар или бележки, нещо, в което може да се споменават местата и часовете на местопребиваването й, гердана с мидата или пък използвани нощни автобусни билети. И да не й разхвърляме нещата. Няма причина. Можем да погледнем под и около всяко нещо, няма нужда да повреждаме всичко.

— Да, чух те. Тук е почти като в параклис. Хем съм впечатлен, хем ме побиват тръпки.

— Ще е досадно, бъди сигурен — каза шерифът, докато старателно надничаше зад редица птичи гнезда. — Ще започна отзад, от спалнята й.

Мъжете работеха мълчаливо в търсене на доказателства, като повдигаха дрехите в чекмеджетата, ровеха из ъглите на килерите, разместваха буркани със змийска кожа и зъби от акула.

След десет минути Джо се обади.

— Ела да видиш това тук.

Когато Ед излезе на верандата, Джо каза:

— Ти знаеше ли, че женските птици имат само по един яйчник?

— Какви ми ги плещиш?

— Виж. От тези рисунки и бележки се вижда, че женските птици имат само един яйчник.

— По дяволите, Джо. Не сме тук за урок по биология. Върни се към заданието.

— Секунда само. Виж тук. Това е перо от мъжки паун, а в бележките й се казва, че в продължение на еони перата на мъжките ставали все по-големи, за да привличат женските, докато мъжките просто вече не можели да литнат.

— Свърши ли? Имаме работа да вършим.

— Е, много е интересно.

Ед излезе от помещението.

— Заеми се с работа, човек.

След още десет минути Джо отново го извика. Докато Ед крачеше от малката спалня към всекидневната, каза:

— Нека позная. Намерил си препарирана мишка с три очи.

Джо не му отговори, но когато Ед влезе в помещението, му показа червена вълнена шапка.

— Къде я намери?

— Ето тук, висеше на редицата куки заедно с тези палта, още шапки и разни други работи.

— Хей така, на открито?

— Точно тук, както ти казах.

Ед измъкна от джоба си прозрачното пликче с червените влакна, свалени от джинсовото яке, което Чейс бе носил в нощта на смъртта си, и ги сравни с червената шапка.

— Изглеждат съвсем същите. Същият цвят, същата дължина, същата дебелина — каза Джо, докато двамата разглеждаха шапката и образеца.

— Така е. И в двата случая червените влакна са смесени с мъхава бежова вълна.

— Човече, това може да е нещото, което ни трябва.

— Трябва да я изпратим в лабораторията, разбира се. Но ако влакната съответстват, ще я извикаме за разпит. Сложи шапката в плик и я надпиши.

След четири часа обиск мъжете се срещнаха в кухнята.

След като си разкърши гърба, Ед каза:

— Мисля, че ако имаше още нещо, вече щяхме да сме го намерили. Винаги можем да се върнем. За днес стига.

Докато криволичеше по коловозите обратно към града, Джо се обади:

— Струва ми се, че ако беше виновна, щеше да скрие шапката. Нямаше да я държи на открито, просто така.

— Може би не си е представяла, че влакната могат да полепнат по якето му. Или пък че лабораторията може да ги идентифицира. Просто е нямало как да знае такова нещо.

— Е, това може и да не го е знаела, но се обзалагам, че знае много други работи. Онези мъжки пауни, които се перчат и се състезават за женските, те дори не можели да хвърчат. Птиците имали само един яйчник. Не съм сигурен какво означава всичко това, но като цяло значи нещо.