Дилия Оуенс
Където пеят раците (40)

Тридесет и девета глава
Ненадейна среща с Чейс

1968 година

Една ранна утрин през август 1968 година, когато мъглата вече се вдигаше, Кая пътуваше с лодката към далечно полуостровче, наричано от местните Кипарисовия залив, където си спомняше, че е виждала редки гъби. През август вече беше късно за гъби, но на залива беше хладно и влажно, така че може би Кая щеше да успее да намери отново някоя гъба от онзи рядък вид.

Окичените с мъх дървета прегръщаха брега и ниско надвисналите им клони оформяха край него нещо като пещера, през която Кая плъзна лодката и заоглежда гъсталаците за малки оранжеви гъби на високи крачета. И най-сетне ги видя — релефни и ярки, поникнали отстрани на стар прогнил пън. След като изтегли лодката на плажа, тя седна в залива със скръстени крака и започна да ги рисува.

Изведнъж чу стъпки в изгнилите листа, а после и глас.

— Я виж кой е тук. Моето Момиче от мочурището.

Кая се обърна рязко назад, като същевременно скочи и се намери лице в лице с Чейс.

— Здравей, Кая — каза той.

Тя се огледа. Как беше попаднал тук? Не беше чула мотора на яхтата му. Чейс отгатна въпроса й.

— Бях тръгнал за риба, видях те да минаваш и затова изкарах яхтата от другата страна.

— Моля те, просто си върви — каза тя, като трескаво натикваше моливите и скицника в мешката си.

Но той я хвана за ръката.

— Хайде, Кая. Съжалявам, че нещата се извъртяха така — и се наведе към нея, а от устата му лъхна на сутрешен бърбън от закуската.

— Не ме докосвай!

— Хей, казах, че съжалявам. Ти знаеше, че не можем да се оженим. Никога нямаше да можеш да живееш близо до града. Но винаги съм те обичал, бях близо до теб.

— Близо до мен ли! Какво означава това? Остави ме на мира — Кая пъхна мешката под мишница и тръгна към лодката, но той я сграбчи за ръката и здраво я стисна.

— Кая, никога няма да има друга като теб, никога. И знам, че ме обичаш.

Тя изтръгна ръката си от неговата.

— Грешиш! Не съм сигурна дали изобщо съм те обичала. Но ти ми говореше за женитба, спомняш ли си? Говореше ми как ще построиш къща за теб и за мен. Вместо това научих за твоя годеж с друга жена от вестника. Защо постъпи така? Защо, Чейс!

— Хайде, Кая. Женитбата ни беше невъзможна. Ти знаеше, че няма да стане. Какво им беше лошото на нашите отношения? Да се върнем към онова, което имахме.

Той протегна ръце и я притегли за раменете.

— Пусни ме! — тя се загърчи в опит да се отскубне, но Чейс я държеше здраво с две ръце, като й причиняваше болка. Притисна устни към нейните и я целуна. Тя вдигна рязко ръце и избута неговите. Дръпна главата си назад и изсъска: — Да не си посмял!

— Ето я моята тигрица. По-дива от всякога — отново сграбчи раменете й, притисна коленете й отзад с единия си крак и я повали на земята. Главата й се удари силно в пясъка. — Знам, че ме искаш — ухили й се похотливо.

— Не, спри! — изпищя тя.

Но Чейс коленичи, заби коляно в корема й и й изкара въздуха, докато сваляше ципа на джинсите си и ги смъкваше надолу.

Тя се надигна и го блъсна с две ръце. Внезапно Чейс заби десния си юмрук в лицето й. В главата й избухна болезнен пукот. Вратът й се изметна рязко назад и тялото й бе хвърлено обратно на земята. Точно както Татко удряше Мама. За миг Кая почувства главата си празна от пулсиращата болка, после се изви и се обърна в опит да изпълзи изпод него, но той беше твърде силен. Хванал с едната ръка нейните две ръце над главата й, с другата разкопча ципа на шортите и съдра гащите й, докато Кая го риташе. Тя пищеше, но нямаше кой да я чуе. Риташе земята и се бореше да се освободи, но той я сграби през кръста и я блъсна по корем. Натика пулсиращото й лице в мокрия пясък, после посегна под корема и притегли таза й към себе си, докато коленичеше зад нея.

— Този път няма да те пусна. Харесва ли ти, или не — моя си.

Почерпила сили от някакъв дълбоко скрит първичен източник, тя се отблъсна от земята с колене и ръце, изправи се, като същевременно заби лакът в челюстта му. Когато главата му се люшна рязко встрани, Кая го заудря диво с юмруци, докато той изгуби равновесие и падна по гръб в калта. След това с точен прицел го изрита с всички сили в слабините.

Чейс се преви на две и се изтърколи на една страна, като се държеше за тестикулите и се гърчеше. За по-сигурно тя го изрита в гърба, тъй като знаеше точно къде се намират бъбреците му. Няколко пъти. Силно.

Вдигна нагоре шортите си, грабна мешката и изтича до лодката. Дръпна рязко стартера и се обърна назад, Чейс се изправяше на четири крака и стенеше. Кая не спря да ругае, докато двигателят не запали. В очакване Чейс да хукне веднага да я гони, тя изви рязко руля и се отдалечи бързо от брега точно когато той се изправяше. С треперещи ръце закопча ципа на шортите и обви с ръка тялото си. Погледна с подивели очи към морето и видя наблизо друга рибарска лодка с двама мъже в нея, които я зяпаха.