Дилия Оуенс
Където пеят раците (11)

Десета глава
Само трева по вятъра

1968 година

Пясъкът пази тайните по-добре от калта. Шерифът паркира патрулката в началото на пътеката до пожарникарската кула, за да не заличат някое веществено доказателство, че и друг е шофирал тук през нощта на предполагаемото убийство. Но докато вървяха покрай пътеката и се оглеждаха за следи от гуми, които да се различават от техните, песъчинките се местеха на безформени купчинки при всяка тяхна стъпка.

По-късно при дупките в калта и заблатените места близо до кулата откриха най-различни следи — женски енот с четирите си малки бяха сновали напред-назад из калта, охлюв бе изплел дантелена плетеница от следи, прекъснати от пристигането на мечка, и малка костенурка бе лежала в хладната тиня и бе оставила гладка следа като плитка паничка.

— Картинката е ясна, но освен нашите коли няма никакви следи от човек.

— Не знам — каза Джо, — виждаш ли онази права черта с малкия триъгълник накрая? Би могло да е някаква следа.

— Не, мисля си, че е част от следа на пуйка, върху която е стъпил елен и я е направил да изглежда толкова геометрична.

След още четвърт час.

— Я да идем пеш до онзи малък залив. Да видим дали някой не е стигнал дотам с лодка вместо с камионетка.

Отместваха с ръце острите клонки на миртата от лицата си и се промъкнаха до заливчето. По мокрия пясък имаше следи от раци, чапли и брегобегачи, но не и от хора.

— А, я виж тук — Джо посочи почти идеален полукръг, отпечатан в пясъка. — Би могло да е следа от лодка със закръглен нос, изтеглена на брега.

— Не. Виждаш ли вятърът как вее тази пречупена трева назад-напред в пясъка. Така очертава полукръг. Това е само трева по вятъра.

Стояха така и се оглеждаха. Останалата част от малкия плаж с форма на полумесец бе покрита с дебел слой черупки от миди, най-различни части от ракообразни и щипки от раци. Раковините криеха най-добре тайните.