Дилия Оуенс
Където пеят раците (48)

Четиридесет и седма глава
Експертът

1969 година

Прокурорът Ерик Частейн разпитваше шерифа за двете момчета, намерили на трийсети октомври тялото на Чейс Андрюс в основата на пожарникарската кула, за медицинския преглед и началните етапи от разследването.

— Шерифе, моля кажете кое ви накара да решите, че Чейс Андрюс не е паднал от кулата по нещастно стечение на обстоятелствата. Какво ви накара да сметнете, че е извършено престъпление? — продължи Ерик.

— Ами едно от първите неща, които забелязах, беше, че около тялото на Чейс няма никакви отпечатъци на стъпки, дори и неговите. С изключение на оставените от момчетата, които го бяха намерили, затова сметнах, че някой ги е заличил, за да прикрие престъплението.

— Вярно ли е също така, шерифе, че на местопрестъплението не е имало и отпечатъци от пръсти, нито пък следи от превозно средство?

— Да, вярно е. Докладите от лабораторията показаха, че няма пресни отпечатъци по кулата. Нито по решетката, която все някой е отворил. Ние със заместника ми търсихме следи от превозно средство и такива също липсваха. Всичко това показва, че някой преднамерено е унищожил уликите.

— Значи, когато лабораторните резултати доказаха, че червените вълнени влакна от шапката на госпожица Кларк, намерени по якето на Чейс, са от онази нощ, вие…

— Възразявам, Ваша чест — обади се Том. — Подвеждане на свидетеля. И освен това вече беше доказано, че червените влакна може да са били полепнали от дрехите на госпожица Кларк върху тези на господин Андрюс преди нощта на двайсет и девети срещу трийсети октомври.

— Приема се — изтътна гласът на съдията.

— Нямам повече въпроси. Свидетелят е на ваше разположение.

Ерик знаеше, че показанията на шерифа в подкрепа на обвинението леко издишат — какво можеше да направи без оръдие на убийството, без отпечатъци от пръсти, без стъпки и следи от превозно средство, — но по кокала все пак беше останало достатъчно месо, за да убеди заседателите, че някой е убил Чейс и че ако отчетем червените вълнени влакна, този някой е госпожица Кларк.

Том Милтън се приближи до мястото на свидетеля.

— Шерифе, потърсихте ли вие или някой друг експертно мнение при издирването на отпечатъци или пък доказателство, че отпечатъците са били изтрити?

— Това не беше необходимо. Аз съм експерт. Претърсването за отпечатъци е част от официалното ми обучение. Нямам нужда от друг експерт.

— Разбирам. Та имаше ли доказателство, че стъпките по земята са били заличени? Например имало ли е следи от помитане с четка или с клон, за да се заличат отпечатъците? Или пък че е бил махнат горният слой от калта? Някакво доказателство, някакви снимки за подобно деяние?

— Не. Аз съм тук, за да свидетелствам, че под кулата нямаше отпечатъци на стъпки, с изключение на нашите и на момчетата. Значи все някой ги е заличил.

— Добре. Но, шерифе, една от физическите характеристики на мочурището е, че по време на прилив и отлив подземните води — дори и далеч от линията на прилива — се покачват и спадат, за известно време почвата изсъхва, а след няколко часа водата се покачва отново. На много места при покачване на водата тя просмуква почвата и заличава всякакви следи в калта, например стъпките. Земята става като избърсана черна дъска. Вярно ли е това?

— Ами, да, би могло да стане така. Но няма и доказателства, че се е случило нещо такова.

— Тук при мен е таблицата на приливите за нощта на двайсет и девети и утрото на трийсети октомври и, шериф Джаксън, тя показва, че е имало отлив около полунощ. По онова време, ако Чейс е пристигнал при кулата и се е качил по стъпалата, е щял да остави стъпки в мократа кал. После, когато е дошъл приливът и подземните води са се надигнали, стъпките му са били заличени. Това е причината вие и момчетата да оставите дълбоки следи и причината, поради която следите на Чейс са изчезнали. Съгласен ли сте, че такова нещо е възможно?

Кая наклони леко глава — това бе първата й реакция на показанията от началото на гледането на делото. Тя бе виждала многократно как водите на мочурището поглъщат вчерашните следи — изчезваха следите на сърните и елените край потока или на риса край умряло сърненце.

— Е, никога не съм виждал мочурището да заличава напълно нещо, така че не знам — отвърна шерифът.

— Но, шерифе, вие сте експерт, обучен да търси следи от стъпки. А сега твърдите, че не знаете дали онази нощ се е случило такова обичайно нещо.

— Ами, едва ли ще е много трудно да се докаже това или пък противното, нали? Просто трябва да се иде там по отлив, да се оставят следи и после да се види дали ще бъдат заличени, когато дойде приливът.

— Да, не е било трудно да се докаже това или противното, но защо не е било направено? Вече сме в съда, а вие нямате никакво доказателство, че някой е заличил стъпките, за да прикрие престъпление. По-вероятно е Чейс Андрюс да е оставил стъпки под пожарникарската кула и те да са били заличени от надигащите се подземни води. И ако с него е имало приятели, които да се качат на кулата за забавление, техните следи също са щели да бъдат заличени. При тези много вероятни обстоятелства не може и да се говори за престъпление. Вярно ли е това, шерифе?

Очите на Ед се застрелкаха от ляво надясно и от дясно наляво, като че ли отговорът беше написан на стените. Хората по пейките се размърдаха.

— Шерифе? — подкани го отново Том.

— Според моето професионално мнение в случая изглежда малко вероятно един нормален цикъл от надигащи се подземни води да заличи напълно стъпките до степен да изчезнат. Тъй като няма знак за укриване, отсъствието на стъпки само по себе си не доказва, че е имало престъпление. Обаче…

— Благодаря — Том се обърна към заседателите и повтори думите на шерифа. — Липсата на стъпки не доказва, че е имало престъпление. А сега да продължим. Шерифе, какво ще кажете за решетката, която е била оставена отворена на пожарникарската кула? Проверихте ли я за пръстови отпечатъци от госпожица Кларк?

— Да, разбира се, че я проверих.

— И открихте ли отпечатъци от госпожица Кларк по решетката или някъде другаде по кулата?

— Не. Не, но не намерихме и никакви други отпечатъци, така че…

— Отговаряй само на въпросите, Ед — наведе се от мястото си съдията.

— Ами косми? Госпожица Кларк има дълга черна коса — ако се е качила чак догоре и е обикаляла по площадката, за да отвори решетката и така нататък, би трябвало да се очаква да остави косми от косата си. Намерихте ли?

— Не — челото на шерифа лъщеше от пот.

— Съдебният лекар даде показания, че след огледа на тялото на Чейс не е имало доказателства, че онази нощ госпожица Кларк е била в близост до него. Е, да, червените влакна, но те биха могли да бъдат там от цяла година. А сега ни казвате, че няма изобщо никакви доказателства, че онази нощ госпожица Кларк е била на пожарникарската кула. Вярно ли е?

— Да.

— Значи нямаме доказателства, че госпожица Кларк е била на пожарникарската кула в нощта, когато Чейс Андрюс е паднал и е загинал. Вярно ли е?

— Това казах и аз.

— Значи това означава „да“.

— Да, това е „да“.

— Шерифе, вярно ли е, че решетките на върха на кулата често остават отворени от децата, които играят там?

— Да, понякога остават отворени. Но както казах вече, обикновено това е решетката, която трябва да отворите, за да се качите най-горе, а не другите.

— Но не е ли вярно, че решетката до стълбището, а понякога и другите са оставали отворени толкова често и са били толкова опасни, че полицейското управление е подало писмена молба до Службата по горите на САЩ да промени това положение? — Том показа на шерифа един документ. — Това ли е официалната молба до Службата по горите от осемнайсети юли тази година?

Шерифът погледна страницата.

— Да. Това е.

— Кой точно написа тази молба?

— Лично аз я написах.

— Значи само два и половина месеца преди Чейс Андрюс да намери смъртта си при падане през отворената решетка на пожарникарската кула, вие сте подали молба до Службата по горите кулата да бъде затворена или пък решетките да се подсигурят така, че никой да не пострада. Вярно ли е?

— Да.

— Шерифе, бихте ли прочели, моля, последното изречение от този документ, който сте адресирали до Службата по горите? Само последното изречение тук — и той връчи документа на шерифа, като сочеше последния ред.

— „Повтарям, тези решетки са много опасни и ако не се вземат мерки, може да се стигне до сериозно нараняване и дори смърт“ — прочете шерифът на глас пред съда.

— Нямам повече въпроси.