Дилия Оуенс
Където пеят раците (50)

Четиридесет и девета глава
Маскировките

1969 година

Призоваха поредния свидетел — мъж с късо подстригана къдрава бяла коса, облечен в син костюм от евтин лъскав плат, — който заяви, че се казва Лари Прайс и че шофира автобуса на „Трейлуейс“ по различни маршрути в тази част на Северна Каролина. Докато Ерик го разпитваше, господин Прайс потвърди, че е възможно за една и съща нощ автобусът да пътува от Грийнвил до Баркли Коув и да се върне в Грийнвил. Той също така заяви, че шофирал автобуса от Грийнвил за Баркли Коув в нощта на смъртта на Чейс и че никой от пътниците не приличал на госпожица Кларк.

— Вижте сега, господин Прайс — подхвана Ерик, — по време на разследването сте казали на шерифа, че тогава в автобуса е пътувал някакъв кльощав пътник, който би могъл да е висока жена, маскирана като мъж. Вярно ли е? Моля ви, опишете пътника.

— Да, вярно е. Бял младеж. Къмто метър и шейсет висок и панталонът му висеше като чаршаф на простор. Носеше обемиста шапка, синя. Седеше с наведена глава, не гледаше към никого.

— А сега, след като вече сте видели госпожица Кларк, смятате ли, че е възможно онзи кльощав мъж в автобуса да е била предрешената госпожица Кларк? Смятате ли, че дългата й коса би могла да бъде скрита под онази обемиста шапка?

— Да.

Ерик помоли съдията да накара Кая да стане и тя го направи с Том Милтън до себе си.

— Можете да седнете отново, госпожице Кларк — рече Ерик, после се обърна към свидетеля. — Можете ли да кажете, че младежът в автобуса е бил със същата височина и стойка като госпожица Кларк?

— Бих казал, че са почти същите — отвърна господин Прайс.

— Та, като вземем всичко предвид, можете ли да кажете, че е вероятно кльощавият младеж, пътувал с автобуса от Грийнвил до Баркли Коув в дванайсет без десет през нощта на двайсет и девети октомври миналата година, всъщност да е била обвиняемата госпожица Кларк?

— Бих казал, че е много възможно.

— Благодаря ви, господин Прайс. Нямам повече въпроси. Свидетелят е на ваше разположение.

Том застана пред мястото за свидетели и след като разпитва господин Прайс в продължение на пет минути, накрая обобщи.

— Значи ни казахте следното: че в нощта на двайсет и девети октомври 1968 година в автобуса от Грийнвил до Баркли Коув не е имало жена, която да прилича на ответницата, второ, че в автобуса е имало висок слаб младеж, но че по онова време, въпреки че сте видели лицето му много отблизо, не сте помислили, че е предрешена жена, и трето, че мисълта за маскировката ви е хрумнала едва след като шерифът я е споменал като възможност.

И преди свидетелят да е успял да отговори, Том продължи.

— Господин Прайс, кажете ни защо сте сигурен, че този слаб мъж е пътувал с автобуса в дванайсет без десет през нощта на двайсет и девети октомври? Записвахте ли си, отбелязахте ли си някъде това? Може би е пътувал предишната нощ или пък следващата. Сто процента ли сте сигурен, че това е станало в нощта на двайсет и девети октомври?

— Е, разбирам накъде биете. Когато шерифът ме притисна да си спомня, ми се струваше, че мъжът се е возил в онзи автобус, но сега си мисля, че не бих могъл да съм сто процента сигурен.

— Освен това, господин Прайс, нима автобусът не беше закъснял много онази нощ? Всъщност е пристигнал в Баркли Коув с двайсет и пет минути закъснение, чак в един и четиридесет сутринта. Вярно ли е?

— Да — господин Прайс погледна към Ерик. — Само се опитвам да помогна тук, да направя каквото е редно.

— Помогнахте много, господин Прайс — увери го Том. — Благодаря. Нямам повече въпроси.

Ерик призова следващия си свидетел, шофьора на автобуса в два и половина след полунощ от Баркли Коув за Грийнвил на трийсети октомври, някой си господин Джон Кинг. Той свидетелства, че ответницата госпожица Кларк не е пътувала с автобуса, но че е имало по-възрастна жена.

— … висока колкото госпожица Кларк, с посивяла къса коса, на къдрици като от студено къдрене.

— Като гледате ответницата, господин Кинг, възможно ли е, ако госпожица Кларк се е била предрешила като по-възрастна жена, да прилича на жената в автобуса?

— Е, трудно ми е да си го представя. Може би.

— Значи е възможно?

— Да, предполагам.

При кръстосания разпит Том каза:

— Не можем да приемем думата „предполагам“ в дело за убийство. Видяхте ли ответницата госпожица Кларк в автобуса в два и половина след полунощ на трийсети октомври 1968 година от Баркли Коув за Грийнвил?

— Не.

— А имаше ли онази нощ друг автобус от Баркли Коув за Грийнвил?

— Не.