Майкъл Конъли
Дълга тъмна нощ (50)

50.

След като даде на Бендър адреса на „Сатикой“, Бош затвори, без да каже нито дума повече. Тръгна пеша през площада към черокито си. Беше го паркирал на булевард „Ван Найс“.

В главата му се блъскаха противоречиви мисли. Но не бяха само мисли… имаше и лица. Лицето на Елизабет. И на дъщеря й… макар да я познаваше само от снимките. Помисли и за дъщеря си и как Джордж Бендър бе загубил своята и за сляпата ярост, която това можеше да събуди.

Осъзна, че е подтикнал Бендър по път, който просто щеше да замени краткотрайната нужда от справедливост и отмъщение с друг вид вина и скръб. И за двамата.

Спря и тръгна в обратната посока.

Спря при телефоните пред полицейското управление за едно последно обаждане. Набра пряката линия на детективите към бюро „Долината“ и поиска да говори с дежурния по Късното шоу. Свързаха го с детектив Палмър и Бош му каза, че в склад на „Сатикой“ е оставен вързан и очакващ полиция убиец. Съобщи още, че там ще намерят диктофон със записано признание, което може да подпомогне откриването на разследване и предявяване на обвинение. В багажното отделение на пикап в гаража имало и веществени доказателства.

Даде му точния адрес и му каза да побързат.

— Че защо? — удиви се Палмър. — Доколкото разбрах, този няма къде да избяга.

— Той няма да избяга, но вие имате конкуренция — каза Бош.