Майкъл Конъли
Дълга тъмна нощ (18)

18.

Бош и Лурдес бяха прекарали остатъка от деня наблюдавайки д-р Хайме Енрикес, за да видят ще посети ли той някого в дома му. Енрикес беше чедо на Сан Фернандо. Беше детето, което бе преуспяло, но не си бе тръгнало. Като обучен в Калифорнийския университет на Лос Анджелис лекар, той би могъл да си намери работа навсякъде из страната. Вместо това се бе прибрал у дома и сега беше много натоварен общопрактикуващ лекар заедно с още двама доктори, които да поемат излишъка от пациенти на д-р Енрикес. Той бе олицетворение на успеха в Сан Фернандо, след като бе израсъл в предградие гето, а сега живееше в луксозния Хънтингтън Истейтс — най-красивият и безопасен квартал на града.

Но макар външно да бе олицетворение на успеха и достопочтеността, името му тайно фигурираше в секретната информация за бандите на Сан Фернандо. И баща му, и дядо му били някога санфери, а лоялността — принудена или доброволна — винаги има дълбоки корени. Тайната на живота му бе, че Енрикес беше заподозрян за гангстерски доктор, а Бош и Лурдес искаха да разберат дали той полага някакви грижи за убиеца на Мартин Перес. Братовчедът на Лурдес ги бе насочил към Енрикес — той бил един от тримата лекари под радара на отдела за борба с бандите. Само че другите двама вече бяха с възбудени разследвания срещу тях от страна на щатската медицинска комисия, а освен това според интерпретацията на Хосе в подобен случай — убийството на свидетел — санферите щели да се обърнат към най-добрия си медик, който при това живееше безукорен живот.

По-голямата част от деня бе минала в наблюдение на обсадения от пациенти кабинет, където практикуваше Енрикес. И Бош, и Лурдес бяха игнорирали позвънявания от детективите на шерифството Ланарк и Бойс. Докато наблюдаваха сградата с медицинския кабинет и регистрирания на името на Енрикес мерцедес, който бе паркиран пред нея, се опитваха да разгадаят откъде изтича информацията за разследването.

Имаше две възможности: или някой бе подсказал на санферите, че Мартин Перес сътрудничи на полицията, или Перес се бе изпуснал пред познат или член на семейството и така се бе издал.

Бош и Лурдес вярваха, че по-вероятно е първото, и се заловиха да разглеждат възможностите, като отхвърляха едни и задълбаваха в други.

Бош бе споменал за подозренията си спрямо Том Яро — детектива от ЛАПУ, придаден към случая в ролята на координатор във връзка с изпълнението на заповедта за обиск, но Лурдес бе изтъкнала, че Яро не е разполагал с достатъчно информация, за да предизвика елиминирането на Перес. Освен това нали точно Яро бе обърнал внимание на Бош и Лурдес, че Кортес наблюдава развитието на обиска от паркинга на пералнята. Това можеше да бъде искрено предупреждение или част от по-коварен план, имащ за цел да утвърди Яро като част от екипа на Бош.

— Яро беше на оперативката за изпълнението на заповедта за обиск — напомни Лурдес. — Но тогава изобщо не стана дума за твоя източник, а в заповедта Перес бе упоменат като „Джон Доу“^[1]. Така че Яро нямаше нито име, нито адрес и изобщо, ако питаш мен, подозренията към него са само защото нямаме друг по-добър кандидат.

Това насочи разговора малко конфузно към СФПУ. Много от полицаите в участъка бяха от Сан Фернандо, а беше практически невъзможно да израснеш в град с площ някакви си пет-шест квадратни километра, без да познаваш някой, който да е членувал в Санфер. От друга страна, подобна връзка можеше да изиграе и положителна роля. Много полицаи допълваха досиетата с информация за бандата след разговори на улицата със свои стари познати. Братовчедът на Лурдес Хосе бе подобен пример и тя не можеше да си спомни случай от своята кариера в участъка, когато е изтичала информация в обратната посока.

Което на свой ред направи разговора още по-неудобен за Бош. Какво бе направил той, което би могло да разкрие предателството на Перес спрямо санферите?

Бош нямаше представа. Да, често оставяше лаптопа си в килията, която използваше за офис. Но самата килия винаги бе заключена, а компютърът му бе надлежно защитен с парола. Знаеше, че и двете мерки са преодолими, но му се струваше като химерна заплаха някой член на бандата Санфер да пробва подобно проникване.

— Трябва да е нещо друго — каза той. — Дали да не се върнем пак на Перес? Знае ли човек? Може да се е обадил на някого, да се е похвалил, че е допринесъл за краха на Кортес? Защо приемаме по подразбиране, че Перес е изключително умен?

— Възможно е — съгласи се Лурдес, но тонът й издаваше, че изобщо не е убедена.

Победени в усилието да измислят решение или поне да стигнат до единодушие в кого да се усъмнят, двамата се умълчаха и това продължи до момента, когато забелязаха един мъж да се приближава до мерцедеса на Енрикес.

Проследиха доктора на север и в Хънтингтън Истейтс, където той влезе в гараж до двуетажната си къща с колонада отпред. Гаражът бе пристроен към къщата и детективите загубиха Енрикес от поглед в мига, в който автоматичната врата на гаража се спусна.

— Това ли е според теб? — попита Лурдес. — Прибрал се е и повече няма да излиза?

— Ако е работил върху стрелеца тази сутрин, може да очакваме да го прегледа контролно в някакъв момент — замислено каза Бош.

— Ако не е умрял.

— Това винаги е възможност.

— Или ако е в къщата му.

— Да, и това е възможно, разбира се.

— Значи… оставаме?

— Аз оставам. Ако те чака работа, можеш да слезеш и да използваш „Юбер“. Ще те известя, ако той предприеме нещо.

— Не, няма да те оставя тук сам.

— Не е кой знае какво. И без това е малко вероятно.

— Партньорите не постъпват така.

Бош кимна и каза:

— Добре. Но един от нас все пак ще трябва да вземе такси и да иде да купи вечеря.

— Няма проблем — съгласи се Лурдес. — Върви.

Бош обаче не захапа стръвта. Двамата с нея бяха имали в миналото много закачки за яденето по време на наблюдение.

Бяха паркирали на половин пряка от къщата на доктора в алеята за коли на празна къща, в която се извършваше ремонт. Бош бе наместил стария си джип „Чероки“ пред самосвал за пренос на строителни материали и колата му се бе вписала идеално в обкръжението. Прозорците бяха от затъмнено стъкло, двамата не осветяваха лицата си с екраните на мобилните си телефони и така можеха да останат задълго незабелязани нито от доктора, нито от някой от съкварталците му.

— Помниш ли групата „Сийлс енд Крофтс“? — попита Лурдес.

— Да… — отговори Бош. — Седемдесетте, нали? Бяха голяма работа.

— Било е преди моето време, но съм чувала, че са живели тук — в Истейтс.

— Хмм…

Продължиха да бъбрят на разни теми почти два часа, когато спорът за храната бе отново подновен, този път сериозно. Лурдес не искаше да чуе за закусвалните на Бош за хамбургери и хотдог, а на Бош отдавна му бе втръснало от всички мексикански ресторанти в града. Бяха на път да хвърлят ези-тура, когато по улицата се зададе кола и изгаси фаровете си, като спря в алеята за коли на Енрикес. Вече се бе стъмнило напълно, но Бош разпозна модела на колата, докато минаваше покрай строителната площадка — беше „Крайслер 300“.

— Май се започва — прошепна с надежда той.

От колата не слезе никой. Тя оставаше неподвижна и на празен ход, а от сдвоения й ауспух излизаше пушек.

В къщата не светнаха никакви светлини, но от странична врата изникна човешка фигура.

— Докторът ли е това? — попита Лурдес.

— Не се вижда добре, но аз бих се обзаложил, че е той — отговори й Бош.

Колата потегли и мина пред джипа на Бош. Бош я изчака да завие на ъгъла и потегли след нея.

Номерът беше да проследят крайслера извън жилищния квартал, без да бъдат забелязани. В деловата част на града проследяването щеше да се облекчи от присъствието на други коли.

Бош и Лурдес последваха крайслера до Сан Фернандо Роуд и после на север в район Силмар. При Роксфорд крайслерът зави надясно и навлезе в квартал с къщи тип ранчо. Явно тук обитаваха хора от средната класа.

Веднага след Херик Стрийт крайслерът зави надясно в алея за коли и паркира. Бош мина покрай входа на алеята, без да спира. Лурдес съобщи какво бе видяла:

— Няколко мъже. Посрещнаха колата и бързо го вкараха вътре.

— Вероятно състоянието му се е влошило — предположи Бош.

— И какво ще правим сега?

— Ще чакаме.

— Какво има да чакаме? Тук сме в Ел Ей. Трябва да се обадим на специалния отряд^[2] на ЛАПУ и те да забършат всички.

— Ще го направим. Но нека изчакаме да изведат доктора. Сега, след като можем да докажем, че работи за санферите, мисля, че твоят братовчед може да ни помогне да го вербуваме и да го държим на каишка до края на дните му.

Лурдес кимна. Планът беше добър. Беше много вероятно Енрикес да се съгласи да предава информация на отдела за борба с организираната престъпност, за да избегне унижението да бъде публично разобличен като гангстерски доктор.

— Само дето все още не знаем кой е издал Перес — напомни Лурдес.

— По това трябва да продължим да работим — каза Бош. — Но разберем ли кой е бил стрелецът, това може да се проясни.