Майкъл Конъли
Дълга тъмна нощ (20)

20.

Беше един след полунощ и доста след началото на смяната й, преди да успее да приключи с документацията за ареста и обвинението срещу Тиодор Бехтел по подозрение за влизане с взлом и кражба в големи размери. След като го бяха заключили в самостоятелна килия в участъка, тя бе минала през паркинга до складовите помещения и бе взела оттам нов кашон с картони. После се бе върнала в бюрото, беше си избрала усамотен ъгъл и бе започнала да прелиства докладите за срещи с „ветрогоните“, както поетично ги бе нарекъл Тим Фармър, които всяка нощ се търкаляха по улиците на Холивуд.

След час бе отделила шест картона за по-задълбочено разглеждане и евентуални действия. Останалите няколкостотин бяха безполезни. Работата й се забави, когато се натъкна на поредния картон, написан от Фармър. Думите му и проникновената му наблюдателност бяха приковали вниманието й пак:

Това момче познава улицата. Ако го вкарат в едностаен апартамент с пълна кухня, ще отиде в дрешника и ще спи на пода. Той е от дъждовните.

Питаше се кои са „дъждовните“ според Фармър. Хора, които не се вписват в обществото? Хора, които се нуждаят от дъжда?

Ровърът й изпищя — лейтенант Мънроу я викаше в диспечерския си офис. Тя избра заобиколния път — първо по задния коридор на участъка и чак след това по предния. Това й даваше възможност да види кои са в участъка и може би да почувства какво става, преди да говори с Мънроу.

Но участъкът бе безлюден, както впрочем бе обичайно повечето нощи. Мънроу я чакаше прав зад бюрото си, загледан в дъската за разпределение, показваща местоположението на коли и персонал в района. Не вдигна поглед, но разбра, че е влязла при него.

— Балард, имаме ситуация и искам да отидеш там и да я разрешиш.

— За какво става дума?

— Имаме обаждане от жена, която твърди, че се е заключила в банята си някъде в Маунт Олимп. Казва, че била изнасилена, но успяла да се добере до банята с телефона си. Според думите й мъжът бил още там и се опитвал да разбие вратата. Изпратих две коли и сержант. Те са влезли и познай кой е мъжът? Шибаният Дани Монахан. Накратко казано, имаш „моята дума срещу неговата“ и те искам там да се оправиш.

— Закарали ли са жертвата в центъра за изнасилени?

— Не. Тя още е там. И не само това, но успяла да си вземе душ, докато била в банята.

— Мамка му! Въпреки това е трябвало да я транспортират.

— Те не са сигурни, че тя е жертва, Балард. Просто иди там и виж с очите си. Това би трябвало да е точно по твоята част.

— Това пък какво означава?

— Разбирай го както искаш. Заминавай… и този път не си забравяй ровъра.

Подаде й един лист. На него беше написан адресът и името на подалата сигнала — някоя си Клои Ламбърт, 22-годишна.

След пет минути Балард караше към хълмовете.

Мразеше случаи, в които са замесени знаменитости. За тях реалността винаги бе по-различна. Животът им не беше нормален. Дани Монахан беше гастролиращ комик, който бе натрупал голяма популярност през последните пет години с подкастове^[1] и специални програми по кабелни телевизии, а отскоро и с поредица комедийни филми, които постоянно преминаваха стомилионния праг по приходи от билети. Той представляваше тройна заплаха и сериозен противник в Холивуд. Изглеждаше напълно естествено за такъв като него да живее в онази част на Холивуд, която бе известна като Маунт Олимп.

Кварталите на Маунт Олимп покриваха предния десен склон на каньона, където големите домове надничаха към светлините на града долу в равното. Балард влезе в алеята на къща на „Електра Драйв“ и паркира зад една от патрулните коли.

Пресрещна я сержант Дворек.

— Тази нощ няма да ти трябва скафандър, Сали Райд.

— Прекрасно — отвърна Балард. — А какво ще ми трябва?

— Предполагам… мъдростта на Соломон. Според нея той бил сексбандит и тя искала да му извърти едно „Аз също“^[2].

— Защо не я транспортирахте до центъра за изнасилени, Стан?

Дворек вдигна ръце, сякаш за да я успокои.

— Само по-кротко, по-кротко, моля те. Не исках да подавам официално сигнал, защото тогава имаме заведен случай и животът и кариерата на този човек отиват по дяволите.

Подобна мъжка солидарност не бе изненада за Балард. Но моментът не бе подходящ да се конфронтира с Дворек.

— Окей, къде са те? — попита тя.

— Монахан си седи кротък в домашния си кабинет, а момичето е…

— Момичето?

— Добре де, жената… каквато и да е. Тя е в кинозалата от другата страна на къщата. Никой не е докосвал нищо в банята, нито е разговарял със заподозрения.

— Добре, правилно сте постъпили. Първо ще говоря с жената. Води.

Дворек тръгна пред нея в необятната къща, в която си даваха среща кръгли форми с различни размери. Централният кръг беше най-висок. Стълбищната площадка беше висока поне два етажа.

— Натам — ненужно поясни Дворек.

Минаха през просторна зона за забавление с малка сцена и микрофон на стойка в единия ъгъл, където според Балард Монахан репетирал моноспектаклите си или давал представления за поканените гости и приятели. След това влязоха в коридор и се отправиха по него към разтворена врата, в прохода на която една униформена полицайка, Джина Гарднър, бдеше на пост.

— Здрасти, Джи — поздрави я Балард, когато минаха покрай нея.

Влезе в домашен театър, в предната част на който имаше киноекран със спусната завеса. Четири реда плюшени кресла, общо дванайсет на брой, бяха подредени амфитеатрално. По стените висяха афиши от филми на Монахан.

На ръба на едно от креслата седеше млада жена, загърната в мъжка хавлия. Беше блондинка с големи като на сърна очи. Бузите й бяха с разтекъл се грим, по който се виждаха следи от сълзи.

Дворек представи жертвата и се изтегли в коридора при Гарднър. Балард протегна ръка.

— Клои, аз съм детектив Балард. Дойдох да чуя историята ти и да се погрижа да получиш нужните медицински грижи.

— Исках просто да се прибера вкъщи, но не ми позволиха. Той още е тук. Страх ме е.

— Уверявам те, че си в пълна безопасност. В къщата има шестима полицаи, а той е задържан в стая в другата страна на къщата. Искам да получа от теб най-обща информация, след което ще те закараме за медицински преглед и каквото трябва да се направи.

— Добре.

Балард седна на ръба на креслото до Клои и постави между двете малкия диктофон, който винаги носеше със себе си. Пусна на запис, идентифицира себе си и жертвата, съобщи датата, часа и мястото на разговора.

— Клои, от колко време познаваш Дани Монахан?

— Запознах се с него снощи.

— Къде стана това?

— В „Стаята на комедията“. Отидохме там с моята приятелка Ейша и той беше там. Изпълни моноспектакъла си, после се запознах с него на бара отзад. Покани ме да дойда тук.

— А Ейша?

— Не, само мен.

— Със собствената си кола ли дойде тук?

— Не, бях с „Юбер“. Искам да кажа до „Стаята на комедията“. А тук ме докара той с неговата кола.

— Каква беше колата му?

— „Мазерати“, но нямам представа кой точно модел.

— Няма значение. Значи, дошла си тук по негова покана. Не си била докарана насила.

— Не, дори правихме секс и аз го исках. Но после той… боже, толкова е неудобно… — И тя отново се разплака.

— Успокой се. Нищо от случилото се не е твоя вина. Няма нищо, за което да се притесняваш. Ти не си…

— Той ме превъртя и ме изнасили отзад. Казах му да спре, но той не спря. Казах му: „Не!“. Няколко пъти му казах, но той не спря.

Говореше скорострелно, сякаш това бе единственият път, когато щеше да го разкаже.

— Наранена ли си, Клои?

— Да, кървя.

— Сега ще ти задам един въпрос и ти се извинявам предварително. Правила ли си някога анален секс преди случилото се с Дани Монахан?

— Не, никога! Мисля, че… мисля, че това е отвратително.

— Окей, Клои, засега това е всичко. Сега ще организирам да те закарат в центъра за обслужване на изнасилени, където ще снемат биологичен материал и после ще се погрижат за нараняванията ти. Там ще поговорят с теб за евентуална помощ от психолог и изобщо какви стъпки следват оттук нататък.

— Искам само да се прибера вкъщи.

— Знам, но това е необходима стъпка в разследването. Просто трябва да се направи. Разбрахме ли се?

— Да…

— Окей, сега изчакай тук. Полицай Гарднър ще е пред вратата, а аз ще се върна възможно най-скоро.

Когато излезе, Дворек го нямаше. Гарднър й кимна и двете тръгнаха заедно по коридора, отдалечавайки се от стаята, за да не ги чува Клои. Гарднър беше с 10-годишен стаж, всичкия в участък „Холивуд“. Беше дребничка и носеше тъмната си коса на плитка.

— Има мобилен телефон — каза Гарднър. — Чух я да шепне в него.

— Добре — каза Балард.

— Чух я да казва: „Този тип ще си плати. Ще бъда богата“.

Балард посочи камерата в униформата й.

— Според теб дали това е било записано?

— Не знам със сигурност. Може би.

— Погрижи се да имам файла в края на смяната. Нещо друго?

— Не, това беше.

— Благодаря.

— Няма проблем.

Балард намери Дворек в зоната за забавления и го помоли да я отведе до спалнята.

Спалнята беше голяма кръгла стая с кръгло легло и кръгло огледало в тавана над него. Съзнателно прибрала ръце в джобовете си, Балард се наведе над леглото и разгледа усуканите чаршафи и възглавници. Не видя кръв или нещо, което би могло да представлява веществено доказателство. Влезе в банята, където в центъра имаше огромно кръгло джакузи. Огледа грамадната душкабина и там не видя кръв или нещо особено. Но в кошче за боклук до тоалетната видя топка смачкани окървавени хартиени кърпички.

— Добре, сега ще трябва да извикаме криминолозите, за да приберат всичко — каза тя. — Ще се обадиш ли, докато разговарям със заподозрения?

— Нямаш грижа — успокои я Дворек. — Ела да те заведа при него.

Дани Монахан седеше зад бюро, което направи впечатление на Балард с това, че не беше нито голямо, нито кръгло. Беше старо и надраскано, което й казваше, че има сантиментална стойност за гения на комедията, седнал зад него.

— Забелязахте бюрото, нали? — каза той. — Някога бях учител. Малко хора знаят това.

Монахан беше към трийсет и пет, с коремче — явно последица от успеха, — с червена коса, която беше прекалено дълга и прекалено стилизирана да изглежда така, сякаш току-що е станал от леглото и я е сресал с пръсти. Човек, който явно се грижеше за външния си вид, полагайки усилия това да не се забелязва.

Балард игнорира думите за бюрото.

— Господин Монахан, аз съм детектив Балард. Прочете ли ви някой вече правата?

— Правата ми? Не-е… Вижте сега… това е шантаж. Тя иска пари. Каза ми, че ще ми изсмуче кръвта.

Балард му показа диктофона си и го включи. След това му каза правата му и го попита дали ги е разбрал.

— Вижте, може и да съм бил малко груб, но не беше нищо, което да не е поискала — каза той.

— Господин Монахан — настоя Балард, — ако искате да говорите с мен и да обясните какво се е случило, първо трябва да потвърдите, че сте разбрали правата си, както ви ги казах. Ако не, приключваме и вие сте под арест.

— Арест?! Това е абсурдно. Беше изцяло по взаимно съгласие.

Балард замълча за момент, после повтори спокойно и бавно:

— Разбрахте ли правата си, както ви бяха обяснени?

— Да, разбрах правата си — каза Монахан. — Сега доволна ли сте?

— Искате ли да разговаряте с мен за случилото се в дома ви тази нощ?

— Естествено. Ще говоря, защото това са пълни дивотии. Това е, това е… измама. Тя иска пари, детектив. Не можете ли да го разберете?

Балард остави диктофона на старото учителско бюро на Монахан. Отново съобщи часа и мястото, както и името на Монахан, и съгласието му да направи изявление, което ще бъде записано.

— Кажете ми сега какво се случи. Това ви е шансът.

Монахан заговори със спокоен глас, сякаш разказваше какво е вечерял:

— Запознах се с нея в клуба тази вечер, поканих я вкъщи и я изчуках. Това е, което се случи, и което правя често. Само че тя стана, изтича в банята, заключи се и закрещя, че е изнасилена.

— Опитахте ли се да разбиете вратата на банята?

— Не.

— Да се върнем на секса. Каза ли ви тя по което и да е време: „Не“, и поиска ли от вас да спрете?

— Не, просто си навири задника и ми каза да го направя. Всичко друго е лъжа.

Беше класически случай на дума срещу дума, точно както Мънроу я бе предупредил и каквито се оказваха много от оплакванията за изнасилване, регистрирани в ЛАПУ. Но Балард бе видяла кръвта в кошчето за боклук и знаеше, че това ще наклони везните в полза на Клои. Резултатите от прегледа в Центъра за обслужване на изнасилени също щяха да имат доказателствена сила, ако нараняванията на жертвата имаха количествено измерение. Но кръвта в кошчето беше индикатор в полза на това.

Арестът на знаменитост в град на знаменитости беше рискован ход. Подобни случаи привличаха вниманието на обществеността, а обвиняемите по правило наемаха най-добрите адвокати и екипите им. Защитата щеше да разрови дълбоко в живота и кариерата на Балард и тя беше абсолютно убедена, че ще излезе наяве забъркването й в оплакване за сексуален тормоз в участъка и че със сигурност ще я обрисува като предубедена в полза на потърпевшата.

Разбираше, че това е моментът, в който може да се оттегли. Участието на знаменитост със сигурност можеше да се интерпретира като възможност случаят да се прехвърли на централния участък. Това щеше да доведе до включването на новосформираното звено за разследване на сексуален тормоз. Но Балард разбираше също, че начинът, по който действа системата, ще постави в опасност други жени. Прехвърлянето на топката тук щеше да означава бавно и методично разследване, по време на което Монахан нямаше да бъде арестуван и по никакъв начин нямаше да промени начина си на живот. Вероятно щяха да минат седмици, преди случаят да стигне до офиса на областния прокурор за предявяване на обвинение.

Но Монахан бе казал, че прави това често — че води в дома си жени от комедийния клуб. Нима правеше на кръглото си легло същото, което бе направил с Клои, с всяка жена? Балард не можеше да рискува загрижеността й за кариерата или тънкостите в спазването на полицейската процедура да доведат до страдания за други жени.

Извика Дворек от коридора и се обърна отново към Монахан.

— Господин Монахан, станете. Арестувам ви за…

— Чакай, чакай, чакай! — изкрещя Монахан. — Окей, окей… Вижте, не исках да го правя, но аз мога да докажа, че не е имало изнасилване. Просто ме оставете да ви покажа. И няма да има арест, уверявам ви!

Балард го изгледа за момент, после погледна Дворек и каза:

— Давам ви пет минути.

— Трябва да отидем в спалнята ми — каза Монахан.

— Тя е местопрестъпление.

— Не, не е местопрестъпление. Всичко е записано на видео. И като го видите, ще разберете. Няма никакво изнасилване!

Балард осъзна, че би трябвало да предвиди подобен развой. Огледалото на тавана. Монахан беше воайор.

— Да вървим — съгласи се тя.

Монахан поведе полицейската процесия към спалнята си, като обясняваше своята позиция:

— Вижте, зная какво си мислите, само че аз не съм перверзник. Но с целия този шум около „И аз също“ реших, че трябва да се защитя някак, нали разбирате?

— И сте монтирали камери — довърши Балард.

— Именно! Знаех, че един ден може да се стигне до това. Не съм го правил, за да го гледам… това би било противно! Направих го, за да мога да се защитя.

Когато влязоха в спалнята, той взе дистанционното от нощното шкафче до леглото и включи голям екран, който следваше извивката на стената. След малко екранът се раздели на шестнайсет прозореца, показващи изгледи от различните охранителни камери навсякъде из къщата. Монахан избра един от прозорците и го увеличи на целия екран. Сега Балард гледаше общ изглед на стаята, включващ самата нея, Дворек и Монахан. Балард се обърна, за да открие камерата, и фокусира погледа си върху орнаментираната рамка на картина на стената точно над леглото.

— Окей… сега да превъртим назад — каза Монахан.

Балард се обърна към екрана. Две минути по-късно наблюдаваха как Монахан и Клои Ламбърт правят секс на леглото. Нямаше звук и за щастие обективът беше широкоъгълен. Балард предполагаше, че изображението може да бъде увеличено, но нямаше нужда от това, защото ясно се виждаше, че сексът е по взаимно съгласие.

— Това беше първият път, когато го правихме — обясни Монахан. — След това дремнахме за малко. Искате ли сега да превъртя до главната сцена?

— Ако обичате — каза Балард.

Монахан превъртя до втория акт и по езика на тялото и позата на Клои веднага стана ясно, че тя е инициаторът за аналния секс. Когато свършиха, тя спокойно стана, отиде в банята и затвори вратата.

Монахан отново превъртя бързо напред.

— А това тук е, когато я чух да се обажда по телефона на полицията.

Върна на нормално възпроизвеждане и го видяха да скача гол от леглото и да изтичва до вратата на банята. Наведе главата си до ключалката, явно слушайки телефонния разговор, който Ламбърт провеждаше, после започна да удря с юмрук по вратата.

— Можете да го спрете — каза Балард. — Ще ми трябва копие.

— Няма начин — възрази Монахан. — Защо?

— Защото е веществено доказателство. И защото смятам да я арестувам за подаване на фалшив сигнал.

— Не искам да я арестувате. Искам да я махнете от къщата ми! Да не мислите, че бих искал всяка жена, която съм чукал тук тази година, да знае, че я имам на запис? Защо, мислите, не ви казах за това в самото начало? Не, няма да предявявам никакви обвинения. Просто я разкарайте от главата ми!

— Господин Монахан, няма значение дали искате или не искате да предявявате обвинения. Тя е подала фалшив сигнал до полицията.

— Добре, но аз няма да сътруднича и ще наема най-добрия шибан адвокат в страната, за да ви спра да получите видеото. Това ли искате?

— Знаете ли, че бих могла да ви обвиня за записването на сексуално сношение без изричното знание и съгласие за това на двете страни?

Монахан пресметна набързо възможните последици, после каза:

— Ъ-ъ… дали вземането на подобни решения не надвишава правомощията ви?

— Искате ли да се обадите на началника ми? Или още по-добре в отдела за борба със сексуалния тормоз, откъдето информацията изтича като през решето до медиите? Ако настоявате, ще позвъня на началника на полицията в дома му. Сигурна съм, че всички по веригата ще запазят пълна дискретност по случая.

Лицето на Монахан изразяваше, че едва сега осъзнава каква беля си е причинил сам.

— Добре, съжалявам — каза той. — Вече мисля, че сте напълно способна да прецените как е най-добре да се постъпи в случая.

След десет минути Балард се върна в домашния театър, където Клои Ламбърт продължаваше да чака. Хвърли на пода пред нея дрехите й, които бе взела от спалнята, и й каза:

— Можете да се облечете.

— Какво стана? — плахо попита Клои.

— Нищо. Прибирате се у вас. И имате голям късмет, че не отивате в ареста.

— В ареста? От къде на къде?

— За подаването на фалшив сигнал. Не сте била изнасилена, Клои.

— Какво, по дяволите…? Този тип е хищник!

— Може би, но и вие също. Записал е всичко на видео. Гледах го. Така че престанете да се преструвате. Облечете се и ще ви сваля в града.

Балард се обърна, за да излезе, но се поколеба и погледна назад.

— Знаете ли, точно жените като вас са онези, които…

Не довърши. Клои Ламбърт нямаше да я разбере.