Майкъл Конъли
Дълга тъмна нощ (40)

40.

Балард и Бош благодариха на Беатрис Бопра, качиха се във вана и едва тогава започнаха да обсъждат разпита.

— Е…? — постави началото тя.

— За мен отива назад в списъка — отговори Бош.

— Така ли? Защо?

— Мисля, че ако имаше нещо общо с Дейзи, нямаше да каже каквото каза.

— Какво значи това? Той не каза нищо…

— Позна снимката й. Не е най-умният ход, ако двамата с Гейли са я убили.

— Никой не е казал, че този тип е гений. Да не забравяме, че човекът си изкарва прехраната с члена си.

— Виж, не се възбуждай. Такава е моята реакция. Изобщо не твърдя, че го оневинявам, нито казвам да забравим за него. Опитвам се да ти обясня, че не почувствах… „вибрациите“, ако ме разбираш.

Последните му думи бяха имитация на начина на изразяване на Паскал.

— Само зарежи това „ако ме разбираш“, моля те — каза тя. — Едва го изтърпях. И не съм разстроена. Просто не съм готова да премина на следващия в списъка… засега.

И запали двигателя.

— Накъде? Обратно в Сан Фернандо?

— Би ли ме хвърлила до вкъщи? — помоли Бош.

— Безопасно ли е?

— Трябваше да оставят кола на пост пред къщата. Така че само ще си взема чисти дрехи и джипа. Омръзна ми да ме возят. Нали няма да те отклоня много?

— Никакъв проблем.

Балард излезе на заден ход от паркинга пред склада и потегли. Пое на юг по второстепенните пътища, за да избегне магистралите по това време на деня. Докато пътуваха, мислеше за мнението на Бош за Паскал и разпита. Сега беше моментът да реши дали подозренията й се основават на солидни елементи във веществените доказателства или просто на надеждите й, че противни типове като Паскал са по подразбиране виновни, защото за обществото е най-добре те да не са част от него. Малко по малко започна да признава за себе си, че може да се е оставила в плен на емоциите си спрямо Паскал и неговата „професия“. Но направи това признание пред Бош по заобиколен начин.

— Така… значи имаме още около четирийсет картона, които трябва да прегледаме повторно. Ще бъдеш ли налице тази нощ? Можем да си ги разделим.

— Виж, не ти казах да забравиш Паскал — схвана ситуацията Бош. — Нека разровим по-дълбоко за Гейли. Ще го открием и ще сравним онова, което той ни каже, с казаното от Паскал. И ако имаме късмет да чуем различни истории… тогава вече ще имаме нещо.

— Можем да го направим — съгласи се Балард.

Продължиха в мълчание. Сега Балард вече обмисляше как да се опитат да локализират Гейли. Защото досегашните й опити бяха само драскане по повърхността.

Бош й подсказа да свие по къс път при Вайнланд, водещ нагоре по склона. Това щеше да ги изведе на Мълхоланд Драйв и оттам до неговата улица.

— Е, успя ли да измислиш как са разбрали къде живееш? — попита Балард. — Говоря за нападателя в апартамента ти.

— Никой не знае със сигурност — отвърна Бош. — Но след като е получил информацията от Лусон, Кортес е могъл да ми лепне „опашка“ още в началото на тази седмица. И най-вероятно аз сам съм ги довел до дома си.

— Лусон ли е ченгето, което те е предало?

— Той е информаторът, заради когото бе убит моят свидетел. Не знам дали някога ще се разбере колко е знаел, за да може да ме натопи.

— Къде е той сега?

— В болницата. Опита да се самоубие. Още е в кома.

— Еха…

— Да.

— И сега сме изпратили СО при Кортес… но как ще измислим вероятна причина, щом Лусон е в кома, а никой друг не иска да говори?

— Не е нужна вероятна причина, за да се наблюдава някой. Но ако посмее да си покаже носа навън, те имат основания да го задържат. Детска издръжка. Има иск срещу него за три деца и невръчена призовка от съдия в детския съд.

Това развали картината за Балард. Накара я да повярва, че СО не се интересува да арестува Кортес, а само да го задържи на пътя и да види дали той няма да изпусне нервите си.

Реши да не продължава разговора на тази тема. След няколко минути отби от Мълхоланд Драйв по Удроу Уилсън Драйв. Но когато завиха на последния завой преди къщата му, Бош се наведе напрегнато, откопча колана си и прошепна:

— По дяволите…

— Какво? — не разбра Балард.

Пред къщата наистина имаше паркирана патрулна кола. Но имаше и фолксваген костенурка. Когато се приближиха, тя успя да разчете на задното стъкло „Чапман“.

— Дъщеря ти?

— Казах й да не идва! — ядосано възкликна Бош.

— И аз.

— Трябва да я отпратя, тя не може да стои тук.

Балард спря зад патрулната кола и показа значката си на полицая зад волана. Не го познаваше, но колата бе брандирана с кода на участък „Северен Холивуд“. Двамата свалиха предните си прозорци едновременно.

— Това до мене е Хари Бош — обясни Балард. — Трябва да си вземе някои лични вещи.

— Ясно — каза полицаят.

— Кога пристигна дъщеря му?

— Преди два часа. Спря до моята кола, показа ми документ за самоличност и аз я пуснах да влезе.

— Ясно.

Бош слезе от колата и погледна последователно в двете посоки на улицата, за да види дали няма някакви чужди коли. След това погледна назад към Балард, преди да затвори вратата, и попита:

— В участъка ли отиваш?

— Не веднага — отговори Балард. — Отивам към центъра, където сме се уговорили да заведа на вечеря моя приятелка насочвач в хеликоптер. Тя ми направи голяма услуга с онзи полет, за който се сещаш, предполагам.

— Тогава ме изчакай малко. Ще вляза и ще взема пари, защото искам вечерята да е от мен.

— Не се безпокой за това, Хари. Ние с нея ходим в „Дени“ край Пайпър Тек. Там не можеш да се разориш.

— Така ли? Защо този път не изберете нещо по-специално? Идете например в „Никел Дайнър“… там познавам Моника. Ще й се обадя и тя специално ще се погрижи за вас.

— „Дени“ си е добре, Хари. Удобно е. И е точно срещу Пайпър.

Бош кимна към къщата си.

— Първо трябва да се оправя с дъщеря ми, а после имам да правя още нещо — обясни той. — Но бих искал да се запозная с твоята приятелка. И да й благодаря лично.

— Не е нужно. Тя просто си вършеше работата.

Бош кимна.

— Добре… все пак предай й моята благодарност — настоя той. — Не знам можеш ли да го разбереш, но звукът на онзи хеликоптер… той промени всичко.

— Ще й го кажа — обеща Балард. — Е, ще наминеш ли през участъка да ми помогнеш да открием Гейли?

— Да, по-късно ще мина. Благодаря, че ме хвърли дотук.

— Няма защо, Хари.

Задържа се и го проследи да минава пред вана и да отива при входната врата. Трябваше да почука, защото ключовете му бяха останали вътре при похищението. След малко вратата се отвори и Балард зърна за миг млада жена, която сграбчи Бош в обятията си и затвори вратата с крак.

Балард остана загледана във вратата за няколко секунди и после потегли.