Майкъл Конъли
Дълга тъмна нощ (38)

38.

Телефонът иззвъня точно по пладне и извади Балард от дълбините на съня. В хотелската стая беше тъмно заради спуснатите плътни пердета. Екранът на телефона й светеше. Номерът не й беше познат, но и не беше в списъка на блокираните.

Прие обаждането и с дрезгав глас каза: „Ало“.

— Балард, Бош съм. Спиш ли?

— Позна от първия път. Какъв е този номер?

— Стационарен телефон е. Още не съм си сменил мобилния.

— О…

— Май си работила нощес. И то след ден, в който ми спаси задника?

— Не беше в работно време, Хари. Къде си? Още в „Олив Вю“?

— Не, изписаха ме тази сутрин. Шест шева, две пукнати ребра, но иначе напълно здрав. Сега съм в СФПУ.

— Прибраха ли вече Транкило?

— Не още, но мислят, че са го обградили. Специалният отряд е разположен около къща в Панорама Сити, където според тях се е окопал. Собственост е на леля му… същата, която била омъжена за Чичо Мурда. Дебнат го от прикритие в очакване да направи някакъв ход и тогава ще го приберат.

Специалният отряд беше елитно звено на ЛАПУ за проследяване, което се използваше за тайно наблюдение на престъпници със склонност към насилие. Те използваха мощно оръжие и бяха обучени да следят в армейски стил. Балард знаеше, че тактиката на СО е критикувана от десетилетия в медиите и от критиците на правоохранителната система в цялата страна. Много от операциите им завършваха с престрелка и кръвопролитие. Броят на жертвите на СО превишаваше този на всички останали отдели и звена в рамките на управлението.

— Добре — проточи Балард. — Да се надяваме, че ще го направят.

— Какво имаш по график днес? — смени темата Бош.

— На теория имам почивен ден, но партньорът ми се връща на работа чак в понеделник, така че ще поработя извънредно. Първият ми приоритет е да стана и да видя кучето си. Тя сигурно вече ме е намразила.

— Имаш куче?

— Аха.

— Хубаво. Значи ще видиш кучето си. И после? Докъде сме с картоните?

Тонът му не подсказваше, че си пада много по кучетата.

— Прегледах финалистите и си добре дошъл, ако искаш да провериш заключенията ми — каза тя. — Разчистих към двайсетина и подредих останалите. Днес в четири имам среща с един от мъжете начело на списъка.

— Среща? — повтори Бош. — Това пък какво означава?

Балард му разказа за картоните, попълнени от полицай, оказал се свидетел на снимане на порноклип във ван. Спомена му и двете имена: Курт Паскал и Уилсън Гейли.

— Имам позната в бизнеса — допълни тя. — Тя е организирала нещо като кастинг с Паскал, същия, който е правил секс във вана. Смятам да…

— Къде е кастингът? — прекъсна я Бош.

— В Чатсуърт. Тя има там студио. Запознахме се миналата година на…

— Не можеш да отидеш там сама. Идвам с теб.

— Не е ли по-важно да се погрижиш за Транкило Кортес?

— Такъв е планът.

— Добре.

— И… Рене?

— Да?

— Вчера ми спаси живота. Когато бях в онази клетка… мислех само за дъщеря си и че тя е сама. И колко много неща няма да мога да преживея с нея… както и да е, благодаря ти. Не е много, но… да, благодаря.

Балард кимна.

— Знаеш ли за какво си мислех пък аз, Хари? Мислех си за всички онези случаи, които никога нямаше да бъдат разкрити, ако те нямаше. Ти… ти имаш още работа за вършене.

— Предполагам. Може би…

— Е, ще се видим след няколко часа.

Балард затвори и стана. След това започна да се приготвя да види кучето си.