Майкъл Конъли
Дълга тъмна нощ (25)

25.

След като прекара деня с Ейрън и Лола, Балард тръгна за центъра, където имаше уговорена вечеря, преди да застъпи смяната, с Хедър Рурк, наблюдателката-насочвачка от хеликоптера, в „Дени“ пред входа на „Пайпър Тек“, на чийто покрив бе площадката за излитане на звеното за въздушно наблюдение на ЛАПУ.

Балард и Рурк се срещаха веднъж-дваж месечно, преди да застъпят съответните си смени. Малко по малко между тях се бе създала трайна връзка. И двете работеха нощна смяна и Рурк доста често бе партньор на Балард в небето в ролята на наблюдател и подкрепление. Първата им вечеря бе по предложение на Балард след като Рурк бе забелязала човек с качулка, който бе чакал Балард в засада, когато тя бе отишла да провери сигнал за обир. Оказало се бе, че заподозреният вече е бил арестуван от Балард заради опит за изнасилване. Бяха го пуснали под гаранция до слушане на делото и той сам бе подал фалшивия сигнал с надеждата, че точно Балард ще се отзове на него.

Рурк обаче бе забелязала топлинната сигнатура на екрана на ИЧ-камерата в хеликоптера и бе предупредила Балард по радиото. Закачуленият бе арестуван след кратко преследване. След това Рурк бе насочила Балард до сака, захвърлен от бягащия мъж. В него имаше пълен комплект за изнасилване — тиксо, белезници и свински опашки. След последвалия арест мъжът бе намерен за опасен за обществото и му бе отказана гаранция.

По време на срещите си Балард и Рурк разменяха клюки за участъка. Още в началото Балард бе разказала на Рурк за изпадането си в немилост в отдел ОиУ, но на следващите им срещи повече бе слушала, отколкото говорила, понеже работеше предимно сама и обикновено се срещаше с едни и същи хора в Късното шоу на „Холивуд“. Рурк обаче бе част от по-голямо звено, което обслужваше осемнайсет хеликоптера — най-голямото в страната полицейско звено за въздушно наблюдение. Към звеното гравитираха ветерани, понеже работното време бе фиксирано, а заплатата включваше добър бонус за рискованата работа. Така че тя чуваше в стаята за почивка много клюки от полицаи с връзки в цялото управление и с готовност ги споделяше с Балард. Бяха като женски клуб с двама членове.

Балард винаги поръчваше закуска, понеже беше гарантирано, че няма да се разочароват. Бяха избрали „Дени“, защото, от една страна, заведението бе удобно за Рурк, а от друга, бе елемент от вечната благодарност на Балард към Рурк заради предупреждението за изнасилвача. Освен това и двете бяха фенки на филма „Живот на скорост“^[1], а това бе мястото, където главната героиня работеше като сервитьорка.

Балард разказа на Рурк за включването си в разследването на убийството на Дейзи Клейтън и за срещата си с Хари Бош. Рурк не го познаваше и не бе чувала за него.

— Странно е — сподели Балард. — Харесва ми да работя с него и мисля, че мога да науча доста. Но в крайна сметка нямам усещането, че мога да му имам доверие. Струва ми се, че май не споделя с мен всичко, което знае.

— С мъжете трябва да се внимава — предупреди я Рурк. — Както на работа, така и в живота.

Рурк беше в зелената си униформа за полети, която добре се съчетаваше с червеникаво кестенявата й коса, поддържана късо, както се практикуваше от повечето познати на Балард полицайки. Беше дребничка и не по-тежка от 45 килограма, което със сигурност бе плюс за въздушно звено, където теглото бе важен фактор при излитане и за разхода на гориво.

Рурк повече се интересуваше от другите случи на Балард, както и за случилото се на земята тогава, когато тя бе помагала от въздуха, така че Балард й разказа за мъртвата жена, чиято котка бе изяла лицето й, и за невръстните воайори на покрива на стриптийз бара.

Когато стана време за работа, Балард плати сметката, а Рурк предупреди, че следващия път е неин ред.

— Обаждай се, когато имаш нужда от мен — напомни й тя както обикновено на раздяла.

— И да летиш като орел — пожела й Балард също както обикновено.

Когато седна зад волана, Балард осъзна, че сбогуването й с Рурк й бе напомнило за Орела, който бе кръстен заедно с Дейзи Клейтън. Беше забравила да проучи каквото може да се намери за него и реши да го направи, когато се върне в участък „Холивуд“, където можеше да потърси прякора му в съответната таблица в базата данни.

Провери телефона си за евентуално обаждане от Бош, докато бяха вечеряли. Нямаше съобщения и тя се запита дали той ще се появи тази нощ. Насочи се по магистрала 101 към изхода за „Сънсет“ и стигна в „Холивуд“ два часа преди началото на смяната. Искаше да е там преди диспечерът на следобедната смяна да си е тръгнал. Искаше да говори с лейтенант Габриел Мейсън, който работеше като диспечер и бе служил като сержант допреди девет години, когато го бяха назначили за координатор от страна на „Холивуд“ към програмата ГРАСП.

Понеже „Холивуд“ бе най-натоварен по време на следобедната смяна — тя на свой ред обхващаше времето от три следобед до полунощ, — всъщност имаше двама лейтенанти, който бяха супервайзъри на смяната. Мейсън бе един от двамата, а Хана Чавес бе втората. Балард не познаваше Мейсън много добре, понеже краткият й стаж в следобедната смяна бе преминал предимно в контакт с Чавес. Реши да говори с него, без да го увърта.

Откри го в стаята за почивка да преглежда разстланите на масата графици за разпределението. Приличаше на деловодител — с очила и черна коса, сресана на път отляво. Униформата му изгледаше чисто нова.

— Лейтенант — поздрави го Балард.

Той вдигна поглед, видимо подразнен от прекъсването, но щом я видя, раздразнението му изчезна.

— Бързо дойде. Благодаря.

— Искал си да ме видиш?

— Да, и ти оставих съобщение. Не си ли го прочела?

— Не. За какво става дума? Всъщност дойдох да те питам нещо.

— Искам да провериш един случай за социална помощ.

— По време на нощната смяна?

— Знам, че е необичайно, но случаят е малко необикновен. Искането идва от десети етаж. Изчезнал мъж, който не вдига на обаждане по телефона и от седмица не е влизал в социалните медии. Посетихме адреса му няколко пъти днес, но съквартирантът му всеки път ни казва, че е излязъл. Няма какво повече да направим, но реших, че ако го потърсиш през нощта, той или ще се е прибрал, или няма да го има. И ако пак го няма, ще преминем към следващата стъпка.

Споменаването на 10-и етаж означаваше КНП — кабинета на началника на полицията, — който беше на 10-и етаж в сградата на полицейската администрация.

— И кой е този човек?

— Потърсих го с „Гугъл“ — каза Мейсън. — Оказва се, че баща му е приятел на кмета. Значителен спонсор. Значи не можем просто да махнем с ръка. Ако не го намериш в дома му, изпрати доклад до капитан Уитъл, а той ще докладва в КНП. А ние или ще приключим с него, или обратното.

— Окей. Името и адресът?

— Всичко е в кутията ти. А аз ще го включа в доклада за възложените задачи до твоя началник.

— Ясно.

— Спомена, че си искала да ме видиш заради нещо.

Той посочи стола срещу себе си и Балард седна на него.

— Работя по случай от 2009-а — започна тя. — Избягала от дома си тийнейджърка, която проституирала, била намерена захвърлена в уличка до Кауенга. Казва се Дейзи Клейтън.

Мейсън се замисли и поклати глава.

— Изобщо не се сещам.

— Нормално — продължи Балард. — Но аз поразпитах тук-там. По онова време ти си бил свръзка на участъка по линия на ГРАСП.

— Господи, дори не ми напомняй! Нямаш представа какъв кошмар беше.

— Е, аз знам, че управлението е погребало програмата след назначението на новия началник, но се питам какво е станало с всички данни за престъпността в Холивуд.

— Защо?

— Опитвам се да намеря подход към убийството на онова момиче и си помислих, че не би било лошо да видя всичко, което се е случвало на територията на участъка онази нощ или може би дори цялата седмица. Знаеш, че при подобна давност се ловим за сламки.

— Множествено число?

— Просто така се изразих. Та знаеш ли къде са отишли всички данни след края на ГРАСП?

— Да. Заминаха в цифровата тоалетна. Изтриха ги от дисковете, когато новата администрация реши да върви по друг път.

Балард се намръщи. Поредната задънена улица.

— Поне официално — добави Мейсън.

Балард го погледна с нова надежда. Правилно ли беше чула?

— Аз бях човекът, който трябваше да обобщава данните и да ги изпраща в центъра. Там имаше един, когото наричаха „гуруто на ГРАСП“. Не беше редови полицай. Беше компютърен гений от университета Южна Калифорния и точно той излезе с идеята и я „продаде“ на шефа тогава. Всичко отиваше при него и той правеше моделирането.

Балард се напрегна. Знаеше, че хора като описвания от Мейсън са много ревниви към работата и постиженията си. Може и да бе издадена заповед да се приключи с програмата, но имаше шанс цивилният, който я бе предложил, да е запазил копие на натрупаните данни.

— Помниш ли името му? — попита тя.

— Е, би трябвало. Все пак работих с него две години — отговори Мейсън. — Професор Скот Колдър. Нямам представа дали все още е там, но по онова време бе в едногодишен академичен отпуск от катедра „Инженерни науки и изчислителна техника“.

— Благодаря. Ще го намеря.

— Надявам се да ти помогне. И не забравяй за проверката.

— Веднага отивам да си взема пощата.

Балард стана, но после пак седна и погледна Мейсън. Щеше да рискува да внесе напрежение в оформящото се начало на добри работни отношения със супервайзъра.

— Нещо друго ли има? — попита Мейсън.

— Да, лейтенант. Снощи отидох на сигнал и арестувах един тип за обир. Бях соло и поисках подкрепление. Което обаче така и не дойде. Мъжът ме нападна и аз се справих с него, но той нямаше да опита, ако подкреплението се бе отзовало.

— Аз бях онзи, който пое обаждането ти, и използвах частната линия да попитам къде е отрядът.

— И аз така си помислих. И разбра ли какво се е случило?

— Съжалявам. Не разбрах. Появи се нещо друго. Знам само, че на дъската не беше отразено повикване. Трябва да е станала някаква издънка между комуникационния център и диспечерската. Не получихме потвърждение и аз не чух изходяща заявка за подкрепление.

— Искаш да кажеш, че проблемът не е бил в участък „Холивуд“, а в центъра за комуникация?

— Така излиза.

Мейсън не продължи. Не предложи да провери какво се бе случило. Не искаше да си разваля отношенията с никого. Беше ясно, че оставя на Балард да прецени струва ли си да рови по-надълбоко.

— Добре… благодаря, лейтенант.

Балард стана и излезе от стаята.