Джеймс Суейн
Казино (66)

65.

Когато спря на паркинга пред мотела на Ли, сърцето му още думкаше. И преди бяха напускали членове на екипа му, най-вече по лични причини, но никога не се бе налагало той да гони някого. Изгонването на Кори и Морис го изпълваше с терзания, без самият той да знае защо.

Почука на вратата на Ли. Беше й обещал да я закара до Лос Анджелис и не виждаше защо да чака повече. Искаше да я махне от Лас Вегас преди агентите на борда да я открият.

— Махай се или ще повикам ченгетата! — каза някаква жена, не беше Ли.

Той се отдръпна. Знаеше, че го наблюдават през шпионката.

— Извинявам се.

Заобиколи сградата и влезе в малкия офис, който служеше за рецепция. Дежурна беше младата латиноамериканка, която го бе регистрирала — дребен костелив орех с много грим. Тя се изключи от айпода и вдигна вежди.

— Виждала ли си приятелката ми? Като че ли не е в стаята си.

— Азиатската ти приятелка напусна — отговори латиноамериканката.

Ли нямаше достатъчно пари, за да си купи автобусен билет, и Били се зачуди къде ли е отишла.

— Каза ли къде отива?

— Не обичам да се меся в работата на хората — отговори латиноамериканката, — но понеже ти плати стаята й, ще ти кажа. Приятелката ти се запозна с един тип в ресторанта, търговец на софтуер от Рино. Често се отбива тук. Приятелката ти замина с него.

— Не думай! Свестен тип ли е?

— Жените май го харесват.

Това решаваше проблема. Били тръгна към изхода, но рецепционистката не беше приключила.

— Имаш посетителка. Още те чака.

— Коя е?

— Провери при басейна — отговори латиноамериканката и пак се включи в айпода.

Той заобиколи сградата, отиде до металната врата, която се отваряше с ключ от стая, и прескочи оградата. Около басейна нямаше никого освен една красива жена, която спеше на един шезлонг. Когато приближи, дъхът му секна. Беше Магс.

На устните му се появи уморена усмивка. Преди няколко дни беше готов да я удуши, но това бе минало. В решителния момент тя бе направила каквото трябва и бе показала истинската си същност. И когато се бе измъкнала от ареста, бе дошла право при него.

Усмивката му се разшири. Той си даде сметка, че всичко си е струвало — побоищата, арестът, всичко останало. Би го направил пак, без да се замисля, ако знаеше, че Маги Флин ще го чака, когато всичко свърши. Ако това не беше глупашко влюбване, не знаеше кое е такова.

— Здрасти.

Очите й се отвориха. Тя се изправи, несигурна къде е.

— Вече не се надявах, че ще дойдеш.

— Трябваше да се погрижа за някои подробности. Как ме намери?

— Попитах адвоката ти, след като ме измъкна от ареста. Каза ми, че твоя приятелка е отседнала тук, и дойдох.

— Приятелката ми е заминала.

— Разбрах. Боже, миришеш гадно! Трябва да те изкъпем хубаво.

Беше си покана. Той не знаеше какво да й каже — просто я гледаше.

— Наех стая. Искаш ли да я видиш?

Влязоха под душа заедно. Стояха под изпускащата пара струя, обливаха взаимно телата си с шампоан. Били се чувстваше напрегнат и мина малко време, преди да се отпусне. Беше преживявал премеждия, но нищо не можеше да се сравни с това. През следващите няколко часа щеше да се преструва, че не се е случило нищо и че бруталните спомени, които се блъскаха в главата му, не са истински.

Избърсаха се. Тя го хвана за ръка и го заведе в спалнята. Владееше ситуацията, а той беше повече от готов да й се подчинява. Каза му да махне покривката на леглото и той я дръпна като фокусник от нощен бар, след което я хвърли на пода.

Магс щракна с пръсти и посочи леглото. Той легна послушно и тя го възседна. Беше си представял този момент толкова много пъти, че не мислеше, че ако се случи, ще отговаря на очакванията му. Сбъднатите мечти рядко отговарят на очакванията.

Оказа се, че греши. Чувстваше се като в рая и скоро стаята започна да се движи, сякаш преживяваха земетресение. Той затвори очи и се замисли за дългия път, който бяха извървели до тази евтина мотелска стая. Вероятността някога да се срещнат би трябвало да е от порядъка на трилион към едно. Ако това не беше съдба, не знаеше кое може да е.

Свърши и пое няколко пъти дъх.

— Искаш ли още веднъж? — попита тя.

Рано на следващата сутрин телефонът му започна да издава груби звуци. На дисплея се изписа, че звъни Кори, кралят на провалите. Магс спеше като бебе, така че той стана и отиде да говори в банята.

— Какво искаш?

— Хей, Били, с Морис искаме да ти кажем здрасти и да видим как са нещата — отговори Кори. — При нас всичко е наред. Няма агенти на борда наоколо. Ха-ха.

— Здравей, Били — чу се гласът на Морис.

— Какво искате?

— Работихме по една сладка схема с пиколо на хотел — отговори Кори. — Нужен ни е човек с опит, който да изнесе представлението, така че се обадихме на теб. Този път няма да те издъним — това е обещание и от двама ни.

Измамите с помощта на пиколо бяха като хляба и маслото за поминъка на немалко измамници. Обикновено набелязваха супербогати смотаняци с колосално его и нулев здрав разум. Те приемаха загубите си, без да мигнат, а чековете им винаги имаха покритие. Били си даде сметка, че иска да чуе какво ще му кажат Кори и Морис.

— Слушам ви.

— Искаш да чуеш схемата? Наистина?

— Да, няма друга причина. Започвайте да говорите.

— Добре. Това ще ти хареса. Един софтуерен баровец от Силициевата долина долита до Вегас всеки месец и урежда частна игра на покер в „Палмите“. Входът е петдесет хиляди, победителят печели всичко. Смотанякът води петима приятели и кара пиколото на хотела да осигури някой местен играч, за да попълни бройката. А сега хубавата част. Смотанякът се страхува да не го измамят, така че купува картите от местен магазин за сувенири. Морис подкупи шефа на магазина и заредихме рафтовете със сто тестета белязани карти. Този тип ще занесе белязани карти на собствената си игра и няма дори да разбере.

— Как белязахте картите?

— Намазахме ги. Само си разфокусираш погледа и знаците изскачат.

— С какво ги намазахте?

— Анилинова боя, смесена с чист зърнен алкохол. Нанесохме по ръбовете с пулверизатор. След това използвахме глицерин, за да се възстанови блясъкът върху намазаното. Искаше доста работа, но наградата ще е сериозна.

— Пушихте ли трева, докато го правехте?

— Не, вече не пушим. Научихме си урока.

— Още не сте обяснили играта.

— Морис е приятел с пиколото в „Палмите“ — отговори Кори, все по-въодушевен. — Пиколото ще те уреди да влезеш в играта. Останалото ти е ясно. Ще делим наполовина, след като се разплатим с пиколото. Баровецът пристига във вторник вечерта. Какво ще кажеш? Участваш ли?

Бележенето на карти е изкуство и наука. Ако знаците са прекалено силни, ще се виждат при ярка светлина и всички на масата ще видят измамата. Понеже познаваше Кори и Морис, Били беше сигурен, че не са изчакали белязаните карти да изсъхнат достатъчно добре и някои тестета в магазина за сувенири със сигурност са намазани с повече боя. Ако по една случайност смотанякът от Силициевата долина купеше лошо тесте и забележеше знаците, щеше да събере две и две с приятелите си и щеше да е наясно, че виновен е непознатият в играта. И щеше да го изхвърли през балкона.

— Загубили сте шибания си ум — каза Били.

— Защо? Какво не е наред? — Гласът на Кори секна.

— Сетете се сами.

Прекъсна линията и се върна в леглото. Чаршафите още бяха топли и той се мушна до Магс. Тя измърмори:

— Кой беше?

— Не беше важно — отговори той.