Джеймс Суейн
Казино (37)

36.

Били остави камарото в служебния паркинг. Не беше трудно да се разбере, че е точно в служебния паркинг — половината коли бяха пред разпадане. Познаваше един измамник, Ейс, който обикаляше баровете, в които ходят служителите на казината. Ейс оглеждаше паркингите, намираше най-раздрънканата кола, изчакваше собственика й и започваше процес за обработка и привличане.

Асансьорът беше зает и затова тръгна по стълбището. Чакаха го много задачи и всичките трябваше да бъдат свършени през следващите трийсет и шест часа. Трябваше да открие Циганите, да отърве Гейб от Тони Джи, да подготви екипа си за удара за осем милиона. Преди няколко часа би могъл да вдигне ръце и да се откаже, но не и сега. Причината беше срещата с екипа му. Ако беше сам, би могъл да стигне само донякъде. С екипа му възможностите бяха неограничени.

При влизането в казиното го блъсна вълна студен въздух. Според градските легенди казината подавали повече кислород на клиентите си, за да играят повече, но това не е истина. Просто поддържат много ниски температури, а примамката на лесните печалби върши останалото.

Откри Айк и Ти Бърд в спортния ъгъл — сектор, отделен за хора, които искат да залагат на спортни събития. И двамата бяха с нови маркови дрехи, което означаваше изкачване на следващото стъпало в света. Когато резултатите на екрана изчезнаха, фишовете им за залагане излетяха на пода.

— Знаете ли как да направите малко състояние в казино? Започнете с голямо състояние.

— По дяволите, човече, трябваше да залагаме — каза Айк. — Какво друго може да прави човек в този град?

— Докато работите за мен, няма да залагате. Ако губите пари, които хората смятат, че нямате, ще събудите подозрения. Ясен ли съм?

Двамата кимнаха неохотно.

— Добре. Какво става?

— Всичко е под контрол — отговори Айк. Тонът му издаваше желание да го впечатли. — Крънчи трябваше да отиде на лекар, защото язвата му започна да кърви. Обади се от лекарския кабинет и му казахме, че те дебнем като ястреби. След това ни се обади психясалата дама. Беше на летището, за да вземе богат петролен магнат, който идва от Хюстън. Каза: „Дайте ми лукавото малко копеленце на телефона. Искам последната информация“, и аз се оправих с нея както трябва.

— Какво й каза?

— Казах: „Били мисли, че Циганите ще се скрият като гости на сватба. Сега е в параклиса и проверява една репетиция. Искаш ли да ти се обади?“. Психясалата кучка само нареди да те наглеждаме и затвори.

— Не заподозря ли нещо?

— Не. Всичко е наред.

— По кое време се обади?

— Преди около половин час.

— Искам да знам точното време.

— Казах ти. Преди около половин час.

— Извади телефона и провери.

— Мислиш, че нямам представа колко време е минало?

— Сигурен съм, че имаш представа за времето. Просто мисля, че грешиш.

Айк извади телефона си и намери списъка с обажданията. Казината се правят така, че клиентите им да губят представа за времето — няма часовници, няма прозорци, външният свят е изолиран — и Били беше готов да се обзаложи, че Айк греши, просто не искаше да си създава още един враг.

— Мамка му, звънила е преди час — каза Айк.

Час беше доста по-различно от половин час. За един час Шаз би могла да посрещне нефтения баровец на летището, да се върне в хотела и да провери къде е Били. И ако не го открие в параклиса, да разбере, че Айк е излъгал и че лоялността му вече има друг адрес.

— Да отидем в брачния параклис, преди да е станало късно — каза Били.

Брачният параклис беше до самото фоайе, достатъчно далече от казиното, за да създаде впечатление за истински приятно помещение, боядисано в цвят шампанско и деликатно кафяво, с полилеи от рязано стъкло и прозорци от парчета аметист, със златни рамки. Били и биячите седнаха. На олтара стоеше белокос пастор, който провеждаше репетиция с две изнервени хлапета, които непрекъснато поглеждаха към вратата, сякаш очакваха гневен родител да нахълта и да отмени всичко. Били подозираше, че бъдещата булка не е достигнала законната възраст и че с младоженеца са избягали, за да се оженят. Не беше трудно да се ожениш във Вегас. Никакви срокове за изчакване, никакви кръвни проби — само купуваш сертификат за петдесет долара и намираш мъж с обърната яка, който да чете от черната книга.

Репетицията продължаваше и продължаваше, а хлапетата смешно объркваха брачната клетва. Младежът опита да сложи пръстен на пръста на булката си, изпусна го, той се търкулна под столовете и изчезна. Момичето изглеждаше готово да му издере очите.

Репетицията свърши и децата минаха през прохода между столовете хванати за ръце. Пасторът избърса челото си с носна кърпа. Отвори се врата до олтара и влезе нова двойка за репетиция. Беше като конвейер. Били стана от стола.

— Трябва да погледна нещо. Връщам се веднага.

Отиде до вратата, през която влезе новата двойка, отвори я и надникна оттатък. В съседната стая бяха наблъскани още десет двойки, които си чакаха реда. Върна се на стола и каза на Айк, че иска да говори с Шаз. Когато се свърза, излезе от параклиса с телефон, залепен за ухото, и се настани върху едно издуто канапе във фоайето.

— Какво искаш? — попита Шаз грубо вместо поздрав.

— Аз съм, Били. Чух, че си ме търсила.

— Точно така. Откри ли вече Циганите?

— Натъкнах се на малка пречка. Според информационното табло във фоайето в събота трябва да има девет сватби. Намирам се в параклиса и вече виждам дванайсет двойки наредени за репетиция. Какво е всичко това?

— Въпрос на цена. Трябва да платиш, за да сложат името ти на информационното табло.

— Тогава колко сватби има в действителност в събота?

— Започваме в десет сутринта и продължаваме до пет. По три сватби на час, не се застъпват.

— Ако не се лъжа, току-що ми каза двайсет и една.

— Недей да остроумничиш. Не е добре за здравето.

Ако изобщо беше сигурен в нещо, това беше, че Айк и Ти Бърд повече не биха го докоснали с пръст, така че нямаше как да не се усмихне.

— Още един въпрос. По-малките сватби трябва ли да отсядат в хотела, или могат само да наемат параклиса?

— Всички, които се женят, трябва да отседнат в хотела. Такива са условията.

Били прокара пръсти през косата си. Това място беше сватбен конвейер. Не се съмняваше, че Циганите са взели точно това предвид, когато са решили да измамят казиното. Така много по-лесно щяха да се слеят с гостите. Планината, по която се изкачваше, току-що бе станала по-стръмна.

— Кой отговаря за брачните двойки? — попита той.

— Имаме отговорник за сватбите на пълен работен ден. Лусил Гонзалес.

— Мога ли да говоря с нея?

— Колкото искаш. Кабинетът на Лусил е в сватбения магазин. Тя се занимава с всички сватби. Ще й се обадя и ще й кажа, че отиваш при нея. Внимавай обаче. Лусил ще те погледне веднъж и ще започне да плете паяжината си. Знаеш какво имам предвид.

— Ще ти се обадя да ти кажа какво съм открил.

— Не затваряй. Защо всеки път, когато говоря с теб, имам чувството, че ме лъготиш? Кроиш нещо, просто го знам.

Лицето на Били пламна.

— Не те лъготя. Питай Айк, ако не ми вярваш.

— Като че ли онзи кретен знае нещо! Бях стриптийзьорка, ако не си забравил. Чувам гласа на мъжете, когато лъжат. Ти лъжеш. Ако разбера какво си намислил, ще те очистя. Обещавам ти го, Били, шибаният бог да ми е на помощ.

Беше го надушила. Щеше ли обаче да натисне спусъка, когато му дойде времето? Ако филмът с убийството на Рики Бозуел беше някаква индикация, би го направила и той би станал поредната резка на колана й.

— Защо ми нямаш доверие? — попита той. — Не съм ти направил нищо лошо.

— Дай си малко време — отвърна тя.