Джеймс Суейн
Казино (41)

40.

Голф игрището Бали Хай е част от курорта Мандалей Бей. Били паркира мазератито на покрития с чакъл паркинг и остана неподвижен. Не му се струваше реално. Магс беше преминала към тъмната страна. А й беше предложил заедно да ограбват казина.

Почукване на прозореца го извади от колата. Кори беше преметнал през рамо комплект стикове за голф, Морис държеше фиш за залагане. Кори даде стиковете на Били.

— Тони Джи те чака в началото на игрището, в количката си — каза Кори. — С него са биячите му, Гуидо и Снап. Гуидо спечели шампионата по бодибилдинг на Лас Вегас миналата година, Снап е състезател по ММА. Ако някой не плати дълга си, му чупят ръцете.

Морис му подаде фиша. Беше за надбягванията в Санта Анита. Сал, манипулаторът, щеше да подмени коня в дванайсетата гонка. Сал съвсем целенасочено не съобщаваше на мрежата си кой кон ще подмени до последния момент. По този начин участниците в мрежата нямаше да могат да обменят информация и да променят прогнозите на подменения кон.

— Как ще го направим? — попита Били.

— Сал ще ми изпрати съобщение преди началото на гонката с името на коня — каза Кори. — Аз ще ти препратя информацията, а ти ще излъжеш Тони Джи.

— Ако Тони Джи ме види да чета съобщение и след това да залагам, ще се усети моментално. Опитай друго — каза Били.

— Можем да ти изпратим информацията кодирана на телефона — предложи Морис. — Ще го сложиш на вибрация и ще го мушнеш в джоба си.

— Вибрацията не е безшумна. Ако Тони Джи я чуе, ще стане подозрителен. Друго.

— Ето една идея — каза Кори. — Клубът сервира напитки. Една сладурана с количка разнася питиета на играещите. Ще я подкупя да дойде при теб с ледена бира, а информацията ще е на сгъната салфетка.

— Ако по погрешка даде салфетката на Тони Джи? Тогава ли Снап ще ми счупи ръцете, или по-късно?

Засрамени, Кори и Морис забиха погледи в земята. Това бяха по-малките му братя, които никога не бе имал, при все че понякога му се искаше да ги изрита по задниците. Вдигна фиша за залагане и го залепи с удар за гърдите на Кори.

— Намери молив и загради с кръгчета конете, които трябва да спечелят другите гонки, но остави дванайсетата празна.

Кори влезе в клуба да търси молив. В главата на Били се появи идея и той отвори багажника на колата си. Там носеше различни неща, включително куфарче реквизити за фокуси. Често обикаляше местните магазини за магически реквизит в търсене на приспособления, които биха му помогнали да побеждава казината. Любимият му магазин беше „Худини“ в „МГМ Гранд“, където всяка покупка вървеше с безплатен урок от някой от демонстраторите.

Извади едно суоми от колекцията си и затвори куфарчето. Представляваше специално приспособление с графит, което се закрепваше под нокътя на палеца му и което му позволяваше да пише върху хартия — или фиш за залагания, — без да го забележат.

Кори се върна. Беше направил каквото му бе казано и бе оградил в кръгчета фаворитите във фиша за залагане, без да пипа дванайсетата гонка. Били мушна фиша в задния си джоб.

— Някой от вас знае ли семафорната азбука? — попита той.

— Учих я като бойскаут — отвърна Морис.

— Добре. Ето какво искам да направите. Когато Сал ти пусне името на коня, изпусни бирата си на земята и изругай. След това извади два стика от коша и се престори, че се упражняваш. Със стиковете ще ми покажеш първите три букви от името на коня. Не е нужно повече, за да го открия на фиша.

— Ясно — кимна Морис.

Беше три и двайсет. Били все още не си бе купил обувки за голф от магазина на клуба, което трябваше да направи, преди да отиде при Тони Джи. Сложи ръце на раменете на двамата и ги притегли близо.

— Кажете ми, че сте готови.

Двамата потвърдиха, че са готови.

— Искам да ви задам един въпрос. Ако научите, че някой е предател и работи за борда по хазарта, какво ще направите? Бъдете честни.

— Ще го убия — каза Кори без никакво колебание.

— Аз също — добави Морис.

Били изпитваше същото. Нямаше значение, че се бе възхищавал от Магс през всичките тези години. Предателството й беше твърде тежко.

 

 

Още първите обувки, които пробва, му станаха идеално. Плати и излезе от магазина със сак стикове, преметнат през рамо. Табели го насочиха по хрущяща чакълена алея към началото на игрището. Тони Джи използваше Бали Хай за офис и вероятно играеше добре. Били очакваше да започне да губи веднага щом Тони прецени играта му. Обикновено ставаше така.

Във Вегас голфът не е приятелска игра. Във всеки клуб има измамници, които плащат на професионалисти, за да им уреждат мачове. Някои са играчи на дребно, които тренират по сенчести места и кожата им е бяла като на туристите, които ограбват. Други прибягват до измами и мажат стиковете си с вазелин, за да контролират по-добре ударите си, или обуват обувки за голф без подметки, за да могат да местят топката на по-добри места с пръстите на краката си.

Били предполагаше, че Тони Джи също има свои трикове. Много добре. Докато Тони Джи го мамеше на игрището за голф, той щеше да го измами на пистата за конни състезания.

Стигна до началото на терена. Букмейкърът седеше в количката с телефон в ръка и приемаше залози. Наближаваше шейсетте, беше дебел като надут кърлеж, с килим от бели косми на гърдите, който се показваше изпод яката му.

Зад неговата количка имаше още една, с биячите му. Гуидо седеше зад кормилото по фланелка с къси ръкави. Мускулите му бяха огромни. Записваше залозите, които правеше шефът му, в бележник и не обърна на Били никакво внимание. До него седеше Снап, който имаше жилаво тяло без грам излишна тлъстина. Носът му беше чупен няколко пъти и сега беше крив и дебел като кървавица. Слабото му място, реши Били.

— Ти трябва да си Били — каза Тони Джи, като закри микрофона на телефона. — Хвърли си нещата отзад и си вземи питие. В хладилника има бира и шприцове. След малко започваме.

— Благодаря — каза Били.

Кори и Морис стигнаха до началото и започнаха играта. И двамата бяха доста зле и ако смятаха и занапред да се занимават с измами на голф игрищата, трябваше сериозно да подобрят уменията си. После се качиха на количката си и подкараха по алеята.

Били извади стик от сака си, отиде до поставката за топката и направи няколко тренировъчни удара. Тони Джи приближи с няколко топки в нова опаковка.

— Да използваме тези — предложи букмейкърът. — Можеш да вземеш първата.

Още не бяха започнали, а Тони вече опитваше да го изработи. По време на играта топката на Били щеше да изчезне, а друга, досущ като нея, щеше да се появи в пясъчен капан, което щеше да му струва няколко ценни допълнителни удара.

— Колко време ще си в града? — попита букмейкърът. Ангажираше вниманието му с незначителни приказки.

— За уикенда. Времето е страхотно.

— И още как.

Телефонът на Тони Джи иззвъня. Обади се клиент и букмейкърът се отдалечи от топката и предаде информацията на Гуидо. След като се увери, че никой не го гледа, Били извади фиша за залагане от джоба си, сгъна го надлъжно и го върна в джоба си, така че краят му да се вижда.

— Да играем голф — каза Тони Джи. — Обичаш ли да залагаш?

— Че кой не обича? Колко е хандикапът ти? — попита Били.

— Осем. А твоят?

— И аз съм осем. Какво ще кажеш да заложим по петстотин на дупка?

— Готово. Първият удар е твой.

Били вдигна стика и удари топката. Всички голф игрища във Вегас следват основно правило. Ако даден играч праща топката си направо и се пази от препятствията, получава за награда приличен резултат.

След това удари Тони Джи и изпрати топката с мощен удар на двайсетина метра след тази на Били. „Осем друг път“, каза си той.

Подкараха по алеята. Накъде към средата на тревната площ слязоха от количките си и намериха топките си. Горе, до знаменцето, Кори и Морис целеха първата дупка. Тони Джи изчака да се махнат и направи следващия си удар, който изпрати топката на метър и половина от знаменцето. Били изпрати своята над знаменцето, в чакъла. Върнаха се в количката.

— Обичаш ли конни състезания? — попита Тони Джи.

Като акула, надушила кръв във водата, букмейкърът бе видял края на фиша в джоба на Били.

— И още как — отговори той.

— Коя е любимата ти писта?

— Санта Анита. Баща ми ме водеше там, когато бях малък, и ме учеше как да познавам конете. Умря преди няколко години и ми остави фирмата си. Беше най-добрият.

Извърна лице и се престори, че бърше сълза.

— Ще се радвам да поема залозите ти — каза Тони Джи. — Можеш да залагаш на гонките, докато играем голф.

— Мисля, че ще се възползвам от предложението.

Извади фиша от джоба си. Беше 3:50 следобед. Всяка гонка имаше краен срок за залози. Той прелисти страниците и спря на осмата за деня, вписана за 3:55. Кори беше избрал кон на име Чисто злато.

— Пет хиляди, че Чисто злато ще победи — каза Били.

— Пет хиляди? Това са сериозни пари, момче.

— Ще се справя.

Тони Джи извади телефона си. Повечето букмейкъри разчитаха на мобилни приложения, за да проверяват резултатите от състезанията в реално време, така че да не ги мамят с вече отминали събития. С приложение, наречено „Днешните гонки“, той провери осмата гонка в Санта Анита.

— Доста пари са заложени на Чисто злато. Шансовете вече са петдесет на петдесет. Още ли искаш да заложиш на него?

Били кимна утвърдително. Трябваше да се придържа към сценария, не да импровизира. Тони Джи подкара към дупката и я спечели с два удара.

Когато се върнаха при количката, осмата гонка беше приключила. Тони Джи извади кадрите на телефона си и двамата видяха как Чисто злато се препъна още на старта и завърши шести. Били загуби залога и първата дупка. Общо пет хиляди и петстотин долара.

— Лошо — отбеляза Тони Джи без капка съчувствие в гласа.

Били прикри усмивката си. Рибата бе клъвнала. Сега само трябваше да я притегли с макарата и да я извади от водата.