Джеймс Суейн
Казино (45)

44.

Влязоха в клиника за спешна помощ на ъгъла на „Истърн“ и „Фламинго“ малко след десет. Магс притискаше окървавена кърпа към ухото си и се нареди да чака заедно е другите пациенти, които можеха да стоят на краката си. Клиниката се управляваше от пияницата д-р Грегорио Ибара. Докторът специализираше в оказване на медицинска помощ на криминалния контингент на града и евтините пластмасови столове в приемната му бяха заети от наркодилъри и членове на банди. Ибара лекуваше раните им от куршуми и ножове, без да си дава труд да съобщава на полицията, както изисква законът. Това беше неговият бизнес и той печелеше добре от него.

Зад преграда от бронирано стъкло седеше рецепционистка с лъскаво списание в ръце. Били я омая с приказки, докато дъхът му замъгляваше преградата. Скоро въведоха Магс в стаята за прегледи, преди другите пациенти, които чакаха вън.

Стаята за прегледи беше обзаведена спартански. Магс седна на стоманена плоскост, завинтена за стената. Не преставаше да клати ядосано глава, задето не бяха отишли в нормална болница. Били стоеше до стената със скръстени ръце и отказваше да бъде изпепелен от гневния й поглед.

— Това място е дупка. Дори подовете не са чисти.

— Не мога да те заведа в нормална болница, без да се намесят ченгетата. Тук всичко ще е наред. Раната ти не е толкова лоша.

— Можеше да ми пръснеш главата с тази безумна каскада!

Беше пуснал куршума отстрани по главата й, точно над лявото ухо. Нямаше намерение да откъсне парченце от самото ухо, но гадостта се бе случила. За всички край гроба изглеждаше, че куршумът е влязъл в главата й, но всъщност само я бе одраскал. Падането й в гроба бе изпълнено идеално и тъкмо то бе накарало всички да повярват. Били не смяташе, че би могло да мине по-добре.

— Жива си, нали? Покажи някаква благодарност.

— Откъснато е парче от ухото ми. Ще съм белязана цял живот.

— Ще носиш дълга коса.

— Ще имам проблеми и със слуха.

— Научи езика на знаците.

Магс ядосано хвърли кърпата по него.

— Мислех, че ти пука за мен.

Били започваше да се ядосва. Беше рискувал всичко, за да я спаси. Беше решил, че това е правилната постъпка — но сега не беше толкова сигурен. Обаче беше принуден да живее с последиците на решението си и трябваше да остави ситуацията да намери сама развръзката си. Ако откриеше правилния подход към Магс, тя може би щеше да му каже каква е уговорката й с борда по хазарта.

— Пука ми за теб — увери я той.

— Тогава, защо не застреля с пистолета онези копелета, а стреля по мен?

— Защото в пистолета имаше само един патрон. — Били вдигна кърпата от пода и я сложи върху кушетката за прегледи. — Хайде да не говорим за това точно сега, искаш ли?

— Не те разбирам.

Шум в коридора сложи край на разговора. Дойде доктор Ибара, със сълзящи от прекалено многото течни блюда очи. Държеше клипборд с личната информация на Магс — лъжлива от край до край. Докторът я погледна небрежно и се обърна към Били.

— Изстрел?

Били призна, че по Магс наистина е стреляно.

— Струваш ми се познат.

Били потвърди, че е посещавал клиниката и преди.

— Тогава приемам, че си наясно с правилата.

Били потвърди, че е наясно.

— Шестстотин в брой и ще направя приятелката ти като нова.

Тарифата на Ибара се бе повишила. Позицията на Били не позволяваше да спори, така че той измъкна шест шумолящи стодоларови банкноти от портфейла си. Ибара ги вдигна към светлината една по една, за да се увери, че не са фалшиви, и ги мушна в джоба на престилката си. След това се зае с Магс.

 

 

Най-близкият супермаркет „Уолгрийнс“ беше на ъгъла на „Фламинго“ и „Мериланд Паркуей“. Докато минаваха покрай щандовете към денонощната аптека в дъното, не видяха никого. Дежурният фармацевт им каза, че ще са му нужни петнайсетина минути, за да изпълни рецептата за обезболяващи на Магс. Седнаха да чакат на малка пейка пред витрината на аптеката.

Ухото на Магс беше покрито с превръзка с цвят на плът и не изглеждаше кой знае колко зле, докато не видиш лицето й и не си дадеш сметка, че сигурно е минала през ада. Били й съчувстваше, въпреки че беше предателка, и я държеше за ръка.

— Наред ли е всичко? — попита я.

— Ще оцелея. Искам да довършим разговора си. Какво щеше да стане, ако не беше стрелял по мен? Онези от колата щяха ли да те убият? — попита тя.

— Вероятно.

— Кои са те?

— Хубавецът е Маркъс Дусет. Той е бос на „Галакси“. Откачената блондинка е жена му. Старецът е измамник, с когото някога работех, но сега мина на другата страна.

— Каква е уговорката ти с тези хора?

— Хванаха ме да мамя казиното им и ме изнудиха да направя нещо за тях. Ще приключа утре следобед и ще ме пуснат.

— Какво ще стане утре следобед?

— Не мога да ти кажа. Какво има?

— Ухото ми започва да пулсира.

Били убеди аптекаря да й даде хапче за болката. Магс го глътна на сухо и му благодари с усмивка. Били реши, че е време да изясни ситуацията с нея.

— Онази вечер те последвах извън казиното. Ти се качи на джип „Чероки“ на ъгъла със „Сахара“. Караше го някакъв тип. Искаш ли да ми разкажеш за него?

Тя се поколеба. Сменяше скорости, мислеше усилено.

— Той беше мой партньор — отговори.

— Беше? Минало време?

— Разделяме се. Приключвам с него.

— Отнесъл се е зле с теб?

— По-лошо, по дяволите.

— Обясни ми защо се върна в „Галакси“.

— Исках да те видя пак. Искам да работя с твоя екип. Това съм искала през целия си живот. Когато онази вечер ми направи предложението, си казах, мамка му, най-накрая ще се сбъдне.

Били не повярва, че това я е накарало да се върне в „Галакси“. Беше я накарал бордът по хазарта, а след това я бе оставил да се оправя сама. Бяха мръсници в това отношение. Може би обаче не лъжеше, когато казваше, че е приключила с тях. След случилото се предната нощ едва ли все още щеше да е от полза на борда.

— Рецептата ви е готова — каза аптекарят.

Били плати лекарствата. Хапчето против болката вече действаше и Магс се държеше като упоена. Той я улови за ръка и я поведе към изхода на магазина.

— Умирам за цигара — каза тя.

— Още ли пушиш „Кул“?

— Помниш. Колко мило.

Той й купи един пакет и излязоха. Камарото беше паркирано до входа, а рапът, който гърмеше вътре, можеше да събуди и мъртвите. Айк и Ти Бърд бяха на предната седалка и действаха като шофьори, защото той бе поискал това от тях.

Били помогна на Магс да се качи отзад. Тя живееше в източния край на града, в нов квартал. Не беше далече. Айк сви в алеята, а Били огледа улицата, за да е сигурен, че наоколо не се навъртат агенти на борда по хазарта.

Изпрати Магс до входната врата. Тя умираше за сън и едва успя да мушне ключа в ключалката. Покани го да влезе и Били чу настойчивост, която го изненада. Влязоха в антрето. Вратата се затвори зад него.

— Искам да останеш — каза тя.

— Не мога.

— Дори за малко?

— Не мога. Ти трябва да почиваш. Тази нощ ти се събра много.

— Наистина искам да работя с теб, Били. Ще бъдем добър екип.

Беше искрен, когато я бе поканил да дойде в екипа му. Сега му се струваше невъзможно, предвид това, което беше научил. Дните й като измамница бяха минало. Трябваше да си намери друга работа, да се върне в колежа, да се сдобие със степен или професия, за да си плаща сметките. Каквото и да е, само не в екипа му.

— Да поговорим за това след ден-два — каза той.

— Нали не даваш заден?

— Разбира се, че не.

Тя обгърна кръста му с ръце и го целуна по устата с всичко, с което разполагаше. В колата беше изпушила една цигара и вкусът на мента изигра порочен трик в главата му. Когато устните им се отделиха, едва успя да си поеме дъх.

— Защо не искаш да останеш? — попита тя. — Не те ли възбуждам?

— Просто не мога — отговори той неубедително.

— Не си забравил онзи ден в Провидънс, нито мен.

— Трябва да се чупя.

— Признай го. Искаш ме толкова силно, че гащите ти ще се скъсат.

— Не тази вечер.

— Не ми връзвай тенекия в неделя, защото ще те открия.

Клепачите й натежаваха и едва стоеше на краката си. Той я преведе през къщата до спалнята и я сложи да легне на легло, покрито с колекция плюшени мечета. Тя заспа миг след като главата й докосна възглавницата.

Били намери одеяло на най-горния рафт в шкафа и я зави, после застана до леглото и пи от красотата й с очи за последен път. Тя бе дефиниция за всичко, което намираше красиво в една жена. Така или иначе, да не я види никога повече беше правилното решение, дори и да се разкъсваше вътрешно.

— Пази се — прошепна.

Излезе от къщата и затръшна вратата зад себе си. Имаше нужда да измие спомените с няколко силни питиета. Айк и Ти Бърд мръзнеха на алеята и той предложи да ги почерпи вечеря. Качиха се на камарото — Били седна на предната седалка. Айк запали мотора и излезе на заден от алеята.

— Какво бихте искали да хапнете тази вечер, господа? — попита ги Били.

— Първо трябва да ни дадеш малко обяснения — каза Айк.

— За какво?

— За онова в къмпинга. С Ти смятаме, че опитваш да ни извъртиш номер.

И преди Били да успее да обясни, Айк го фрасна по устата с длан и колата потегли.