Джеймс Суейн
Казино (34)

33.

— Фамилията на Рики Бозуел ще отседне в хотела и прикритието им ще е сватбено тържество — каза Били. — Така ще отвличат вниманието.

— Рики трябвало ли е да участва в сватбата? — попита Айк. — Ако е трябвало, ще видят, че го няма, защото е мъртъв.

— Не, няма. Работата на Рики е била да проучи казиното. Малко преди да го хванете, той е изпратил съобщение на фамилията си, като е казал, че всичко е Джордж. След това не би се свързал с тях повече, докато не приключи ударът. Така действат екипите. Всеки член се появява само когато се налага и контактите са ограничени.

Айк кимна. Беше схванал почти всичко.

— Като в онзи филм, „Глутница кучета“, в който членовете на бандата си имаха други имена и така нататък и не говореха помежду си преди удара.

— Точно.

— Кой е Джордж? — попита Ти Бърд.

— „Джордж“ е израз, който означава, че всичко е наред. Ако кажа, че нещо е „Джордж“, значи шашмата може да продължи. Ако кажа, че всичко е „Том“, значи всичко се отменя.

— Кой е Том? — попита Ти Бърд искрено объркан.

— Няма никакъв Том — тросна се Айк. — Това е измислена дума, с която казват, че лайното ще удари вентилатора. Дори аз го разбрах.

Ти Бърд започваше да се нервира. Вместо да замълчи като Айк, реши да излее яда си на Били.

— Говори на английски, става ли? Не съм в настроение да уча друг език!

— Разбира се. Докъде бях стигнал? А, да. Събота следобед. Значи, ето какво ще се случи. Бозуел ще са сред гостите на сватбеното парти. Ще отидат на сватбата следобеда, после, в четири часа, идва новата смяна в казиното и докато персоналът се сменя, те ще направят удара. Ще използват суматохата вътре в казиното за прикритие и ще приключат.

— А защо няма да разберат, че Рики го няма? — попита Айк. — Ако не се появи, ще разберат.

— Не, няма.

— Защо?

— Рики е имал билет за ММА състезание в събота следобед. След края на схватките е смятал да се върне тук, да си облече баровския костюм и да слезе долу, за да се срещне с хората си, когато те правят удара.

— А защо да чака дотогава? — прекъсна го Айк. — Защо да не отиде на сватбата заедно с останалите, още в началото на следобеда?

— Защото някой от служителите на казиното може да си спомни, че го е виждал да души наоколо по-рано през седмицата, и да заподозре нещо. Това излишно би усложнило ситуацията. По-добре е Рики да се появи, когато фамилията удря казиното. Така е по-лесно да се скрие.

— Пак не отговори на въпроса ми — настоя Айк. — Рики няма да се появи в събота. Хората му ще забележат.

— Разбира се, че ще забележат, но това няма да ги спре. Ограбването на казина е семейният им бизнес. Трябва да си плащат сметките и имат да хранят гърла. Не биха отменили операцията само защото Рики не се е появил, когато трябва. Повярвай ми, знам.

— Това е гадно, човече — изпъшка Айк.

Първата грижа на всеки измамник е да не го хванат. Рики бе допуснал грешка и бе платил с младия си живот. Фамилията в края на краищата щеше да разбере какво се е случило с него и щеше скърби за кончината му, но това нямаше да я спре и тя щеше да продължи да граби казината. Ако изобщо имаше някакви последици, загубата на техния човек само щеше да засили решимостта им.

— Как ще разбереш в коя сватба ще бъдат тези хора? — попита Айк. — Нали в хотела ще има няколко?

— Според таблото на входа в хотела в събота ще има девет сватби. Не би трябвало да е трудно да разберем в коя са нашите хора.

— Как така?

— Тези хора са цигани и имат странни навици. Те са вманиачени на тема чистота, непрекъснато си мият ръцете, дрехите им са безупречни чисти. При тях е обсесия — в гените им е. Ще разбера кои са, няма да е проблем.

На Били му бе писнало да говори. Оставяше Айк и Ти Бърд да задават въпроси само защото не искаше в събота да му свият номер и да се откажат. Налагаше се да търпи глупостите им. Обаче беше изморително.

Айк каза:

— А ние къде сме във всичко това?

Предната вечер Били беше обяснил на Айк какво ще правят, но явно алкохолът беше заличил информацията от паметта му.

— Когато Циганите започнат удара си, аз ще дам знак и охраната ще ги хване. Докато ги извеждат от залата, вие двамата ще оберете касата с фалшивите чипове. Докато Дусет се усети, че е бил ограбен, вие вече ще сте духнали.

— Не изглежда трудно — каза Айк.

— Защото не е. Трудното е сега — каза Били.

— Какво искаш да кажеш?

— Това няма да стане с вълшебна пръчица. Трябва да се видя с моя човек, за да му поръчам фалшивите чипове. Освен това трябва да открия кои са Бозуел. И трябва да държа Дусет и откачената му жена на тъмно, за да не ги прихванат лудите и да решат да ме убият.

— А как ще направиш всичкото това, без да те хванат?

— Лесно. Вие двамата ще ме покривате.

— Така ли?

— Точно така. Вече не работите за Дусет. Работите за мен, а това значи да покривате задника ми, за да подготвя всичко. Ясно?

— Ами ако Шаз позвъни на мобилния и иска да говори с теб и й кажем, че не си при нас? И ако откачи и ни сръфа? Какво ще правим тогава?

— Измислете версия. Кажете й, че съм открил, че Циганите ще са в някоя от сватбите, и че обикалям хотела, за да разбера в коя точно. Тя ще се развълнува от новината. След това ще позвъните на мен и аз ще я водя за носа още известно време.

— Мислиш, че ще се хване на тази дивотия?

— Ще се хване, ако й го кажеш както трябва. Всичко опира до изпълнението и убедеността в гласа ти.

— Звучи рисковано, ако ме питаш.

Всяка работа, с която се бе заемал Били, беше рискована. Без риск не може да има награда. Той удари Айк по гърдите толкова силно, че очите му щяха да изскочат. Едрият мъж не беше свикнал дребни човечета да го разиграват и си пролича.

— Това е голям удар. Въпросът е, готови ли сте?

— Аз съм готов — каза Айк.

— И аз — обади се Ти Бърд.

— Добре. От вас искам две неща. Първо, слезте долу, купете чипове за няколко хиляди долара, и ги сложете в сака ми. Моят човек ще има нужда от тях, за да направи калъпите както трябва. След това вземете колата си и я докарайте, за да мога да се махна оттук.

— Искаш да използваш нашата кола? — попита Айк.

— Ако изляза с моята, някой може да забележи. По-добре да ползвам вашата.

— Ами, добре. Колата ни е преработено „Камаро“ от шейсет и осма. Внимавай с педала, защото под капака има тигър.

— Ще внимавам. Купете чиповете с парите от сейфа ми. Моят човек иска да види много. Казва, че така е по-лесно да ги фалшифицира.

— Мислех, че това са наши пари — възрази Ти Бърд.

— Парите са наши и ще са ни нужни, за да направим операцията. Между другото, взех бижутата си от сака и ги скрих. Те не бяха част от уговорката.

— Ролексът с диамантите беше мой! — каза Ти Бърд, видимо разстроен. — Идеално вървеше с пръстена ми от Суперкупата.

— С твоя дял от плячката ще можеш да си купиш часовник. Сега ми дайте номерата на мобилните си телефони, за да мога да ви търся.

Биячите му продиктуваха номерата и той ги записа в паметта на своя телефон. Преди две вечери, когато го пребиваха, си бе обещал да се разплати с Айк и Ти Бърд. Отмъщението щеше да е сладко, особено след като тези двамата не виждаха откъде ще им дойде.

— Колата ни е на паркинга за служители — каза Айк. — Ще я докараме пред задния изход. По това време на деня обикновено всичко е много спокойно.

— Ще чакам — каза Били.